През първата година от засаждането се възстановява и доизгражда кореновато система загубена при ваденето в разсадника и на втората новата издънка използва цялата налична такава за буйния растеж, който показва.
Миналата есен когато засаждах наличните корени, времето ме изненада и ми останаха 5 бр. не засадени.
Сложих ги в изрязани като саксии 10 литрови туби от минерална вода и пролетта когато тръгнах да ги разсаждам се оказа, че за една зима са изградили такава коренова система, че съотношението корени/почва беше почити 1 към 1.
Изрязването на втората година се прави, ако искаш право стъбло с дължина около 2,5-3 м и е напълно достатъчно и последно, освен в случай, че дръвчето не пострада от някаква физическа интервенция.
Тогава повтаряш изрязването.
Ако искаш по голям ствол с качествена дървесина(с минимално количество скрити чепове) се прави и така нареченото колтучене т.е. премахване на филизите(от тях в последствие се развиват клоните), които избиват в основата на листата до височина, която ти е възможна.
Тази дейност до голяма степен отпада при гъсто насаждение(примерно при схема на засаждане 2,5/2,5 м), където процеса е естествен, но пак не на всички дървета. При такива насаждения в последствие се провеждат няколко пъти и допълнителни мероприятия по разреждане на насаждението, за да останат само най-добрите дървета с най-правите и качествени стъбла.
Ако няма да добиваш дървесина или правиш парк, може и да не изрязваш на втората година, но в този случай ще получиш криво стъбло с по бавен растеж.
Другата седмица ще кача снимки на такива дръвчета.
П.П.
Това са наблюденията ми върху Пауловния томентоса, за Пауловния елонгата нямам, но според производителите е същото, но там има по-буен растеж още през първата година от засаждането на терена и ако е насаждение може да се мине и без второто изрязване.
Дори първия модел се ползва повече за паркова украса и се твърди, че е по медоносен, а втория за добив на дървесина и листна маса за фураж и биодизел.