СТАТИИ ОТ ВЕСТНИЦИ,КНИГИ,СПРАВОЧНИЦИ И ДР.

[syzi]

Ето нещо,което ми се стори интересно.Написала съм го със съкращения.
" Полагането на толкова труд и познания за да определим майчините семейства и да оставим подбора на бащините на случайността, си е чисто губене на време. Какви възможности имаме?
Най-сигурното е инструменталното осеменяване, но за него, в масовото пчеларсто още е рано да се говори.
Осигурявяне на пространствена изолация? Чиста проба вятър и мъгла. Майките летят на брачен полет до 5, 7 , понякога и повече км. от пчелина си (Станимирович и съавт.2000). При търтеите обсегът е двойно по-голям- до 10-15км (Кулинчевич 1991). Според Станимирович и съавт.(2000) те, в любовния си стремеж, могат да прехвърлят дори планински масиви с височина 1000м. Следователно пространствена изолация (дори от 10 км) не гарантира контролирано оплождане.
Далеч по-ефективно е тя да се съчетава с методът за съешаване в не типичните за брачен летеж часове. Препоръчваният часови диапазон е между 17 и 19 часа (по лятно часово време). Тогава се освобождават едновременно неоплодените майките и търтеите от бащините семейства.
Това, по мое скромно мнение е минимума от селекционни показатели за определяне на родителски семейства и технологичните мерки, които могат да дадат реален селекционен резултат за обозрим период от време, срещу минимални усилия от страна на пчеларя.
Трябва да се има в пред вид, че за 10 майки се предвижда поне по 1 бащино семейство. В природата индивидите „мислят” за размножаване тогава, когато са здрави, жизнени и благоденстващи. Пчелите не правят изключение- те започват да отглеждат търтеи едва тогава, когато са силни и запасени с храна. За това, бащините семейства също трябва да бъдат подсилвани, да са с нормални запаси- 5-8 кг мед и непременно да имат на разположение изобилие от прашец в гнездото. Това е наложително, защото в противен случай майките не снасят търтеви яйца, а при недостиг на прашец, първо страда търтевото пило
Познати са три основни методи за производство на майки. Това са естествени, полупромишлени и промишлени. В настоящата статия ще се спрем по-подробно на естествените. Те са и най-достъпни за пчеларите-любители. Към тях се отнасят самосмяната, чрез използване на роевия инстинкт и получаване на майки от осиротено семейство. Отглеждане на майки от самосмяна.
Ако се налага да се произведат ранни търтеи, когато майките не снасят неоплодени яйца, се прибягва до една хитрост. На кафява пита се изрязват шахматно „прозорчета” и в тях се поставят парчета от търтева пита със същите размери. С такива сиропирани пити се разширява гнездото на бащиното семейство. Така майката, набрала „скорост” да снася оплодени яйца, периодично попада на участъци с широки килийки и по „инерция” снася и там , но вече неоплодени яйца, въпреки „нагласата”си.
Най-сигурното средство е чрез предизвикване на физиологична изтощеност на майката (В. Величков, 1989). Това се постига, като на семейството още от пролетта се помага в развитието му- подсилване с люпещо се пило и редовно подхранване. Когато то стане силно и е вече с много, и млади пчели, пчеларя трябва да започне да го „краде”, според израза на търговищките пчелари (по кака ви Катя, 2007), т.е. да му се отнемат пити с пило, най-вече запечатано и на тяхно място да се поставят празни пити. Смисъла на това е, да се осигурява на майката постоянно благоприятни уславия за снасяне, в случая- свободно пространство. Такава майка развива силна яйценосност за около месец от началото на стимулирането, след което извеведнаж „грохва”. Пчелите усещат това и състояние и до втората, най-много третата новопоставени пити, вече са заложили маточници. Те обикновено са два –три, рядко до пет , но на два етапа.
Незрялите маточници много лесно се повреждат при манипулирането - от по-ниската температура, от самото тръскане и особено от обръщането. Това трайно уврежда качеството на бъдещите майки. Най-добре е маточниците да се извадят от кошера на шестия ден от запечатването. Тогава са изминали 14 дена от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече е напълно оформена и е започнала да потъмнява. Маточника е добре да се изреже с част от питата, за да може да се закрепи по-лесно при придаването му, чрез заострена клечица или просто с някой трън. Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници и започва отглеждането на втора партида. При този метод се използва и третата, като от нея трябва да се остави един маточник за да смени старата майка. Предизвикването на самосмяната дава най-добри резултати когато тя започне през втората половина на април- по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се
използват и трите партиди маточници и самосмяната рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако тя стане през втората половинта на май или през юни. Ако в кошер открием повече маточници- 7-8-10, може да мислим за прерастване на самосмяната в роене. Това може да се изясни по вида на маточниците. Ако те са побелели (по-старите пчелари ги наричат „посребрени”) и ако са с гравирани малки шестоъгълни килийки по тях, то те са класически маточници за самосмяна ( виж началната страница на в. „Пчели”). Ако обаче са тъмни на цвят и гравировката е слабо изразена, по всяка вероятност се касае за роеви маточници. Тогава изрязваме всички маточници и благославяме момента, в който сме подрязали крилата на старата майка, (за да не избяга роят). По този начин може да се получат до 5 елитни майки и ако са необходими повече, трябва да се заложат няколко семейства със стари майки, или да се използва някой от следващите методи."

Н.с. д-р Пламен Христов
ИЖН-Костинброд, база „Дебелец”

[христо]

Описаният начин е този , който аз ползвам вече доста години.Майките са супер.

[toko652003]

Предлага Тодор Итов
С. Ангелов

Българският пчелар Тодор Итов се ползва с голямо уважение между своите колеги. Той се занимава с пчеларство от 30 – те години на миналия век. Воювал е против немските окупатори на територията на бивша Югославия и на Унгария. Неговият дом е разположен в покрайнините на София, където в двора е разположен пчелин с кошери, негова, собствена конструкция.
Тoдор Итов с желание споделя с пчеларите своя богат опит. Преди около 10 години в българското списание „Пчеларство” се появи неговата неголяма статия „Как аз отглеждам пчелни майки”, която привлече вниманието на пчеларите. На мен ми хареса неговия метод, тъй като той е прост и създава условия за получаване на качествени майки, които не отстъпват на майките от самосмяна.
Този метод подхожда за неголемите и средни по брой на кошерите пчелини (около 100 бр.), не изисква специално оборудване, освен разделителна решетка. От нея правят прегради за един или няколко кошера, което се определя от количеството на отглежданите майки.
Методът на Тодор Итов се заключава в следното:
1. През ранна пролет се избира племенно семейство и навреме се подсилва, за да може към момента на появяването на търтеевото пило, то да бъде силно и целият кошер да е запълнен с пчели.
2. В най – топлата част на кошера се поставя глуха преграда, веднага до нея пита с храна за пчелите, а след това преградата от разделителната решетка. По такъв начин се получава изолатор за майката. Гнездото се оглежда, намира се майката и тя се пренася в този отсек. Трябва да се вземат всички мерки за да не може майката да го напусне, като използва долния или горния входни отвори на кошера.
3. След четири дни глухата преграда я премахват, питата с храната я преместват до стената на кошера. На освободилото се място (до разделителната решетка) поставят бъдещата пита за пчелните майки – това е леко нагрята, добра светло – кафява пита с неголеми хранителни запаси в горната част, която е предназначена за снасяне на яйца от майката. Записва се денят и часът на тази операция.
4. На следващия ден се проверява работата на майката. Ако в питата за яйца има такива, нея я преселват в нуклеус. Питата е подрязана на зиг – заг до мястото в което има яйца (тъй като има прекъсване в снасянето, яйцата ще бъдат по – големи). След това премахват преградата и преглеждат всички пити. Свищеви маточници на тях не трябва да има, тъй като пчелите през цялото време са чувствали присъствието на майката, но ако се намерят такива, трябва да се унищожат. Питата с бъдещите майки се пренася в центъра на гнездото, където има открито пило и млади пчели.
5. След три дни се проверява за началото на строеж на маточници и се прави бракуване на некачествените. Определя се очакваното количество бъдещи майки. Обикновено те са 10 – 15 бр.).
6. На 13 - я ден след като майката е започнала да снася яйца, започват да подготвя отводките., нуклеуси или безмайчини семейства, в които се планира да се пренесат маточниците.
7. На 14 – я ден всички готови маточници (освен един или два) се изрязват внимателно и се пренасят в подготвените пчелни семейства. Добре е да се намажат много леко с мед, а после да се монтират в отрано подготвените за целта места на питите.
Достойнствата на метода на Тодор Итов се заключават в това, че майките се развиват от големи яйца, а това е важно условие за тяхното добро качество; личинките в маточниците, пчелите обикновено ги хранят както това става в роевите семейства или при тиха смяна, което се обяснява с прекъсване в храненето на пчелите – кърмачки: техните жлези започват да отделят маточно млечице в голямо количество; не се използват никакви восъчни или пластмасови килийки, няма го рискованото пренасяне на личинки; пчелите отглежат потомството на собствената си майка; семейството в което се отглеждат майки не се рои и ще участва активно в медосбора, вече с млада майка.
Превод от сп. „Пчеловодство” 2005/N8

[vanHanegem]

Уважаеми колеги,
уверен съм, че тази публикация ще бъде интересна на всички, които подготвят пчелите си за рапица(и не само на тях). Материалът е от Интернет!

/23.12.2010 г./ 93 | 2
Метод за пчеларстване при наличие на площи с рапица
Новост или отдавнашен опит

През последните години у нас се увеличават площите засяти с рапица, от които пчеларите събират немалки количества висококачествен пчелен мед. Цъфтежът на тази култура е рано през пролетта и, това налага ранното развитие на пчелните семейства. Самият добив на меда има своите особености. В условията на страни, по-на север от нашата, в това число и в Русия, тази култура се засява отдавна. Има набран опит и в областта на пчеларството.

Във вестник „Пасека России” номер 12/2009 г пчеларят Сухов В. съобщава за интересен метод използван от него за бързо развитие на пчелните семейства, при медосбора от рапица. По неговите думи методът е прост, оригинален, достъпен за всеки, даже и за начинаещия пчелар, а резултатите са изключително добри. Той е свързан със система за двуматочно пчеларство. Авторът нарича метода” чумаковска двумайчина система”.

Фактически, първоначално методът е бил използван в Русия от Чумаков, който го е научил от немски пчеларски вестник при работа в Австрия през 1917-1918 г. След това този метод е бил използван в Русия в течение на дълги години. За условията на Русия методът е бил използван първоначално по следния начин: ежегодно на 25 май, плюс 2-3 дни,се правят отводки във втория корпус. При това, на дъното на празния втори корпус с малки гвоздейчета се заковава лист шпертплат. По този начин двата корпуса се отделят. Във втория корпус се поставят от двете страни по една пита с храна и в средата две пити със запечатано пило. В центъра се поставя пита с яйчица.

Отводката се поставя върху първият корпус, затопля се и прелката му се отваря на противоположна посока на основното пчелно семейство. От яйцата пчелите правят свещеви маточници. Те не се пипат и не се разрушават. От тях бъдещото пчелно семейство ще си избере най добрата за тях пчелна майка. Съгласно теорията пчелите дават възможност на най-добрата майка първа да се излюпи. Всички останали маточници биват нагризани и майките в тях унищожени. Новата майка се опложда и започва да яйцеснася.

Двете майки- старата в основния долен кошер и новата в отводката работят разделени. В началото на главния медосбор, майката от основния (долния корпус) се улавя, изолира се в клетка на Титов и се поставя върху рамките на втория корпус. Нея пчелите я хранят и тя остава като резервна. Един ден, след като майката е извадена от основното семейство, пчелите почват да чустват, че са осиротели.

Тогава се премахва преградата от шпертплат между двата корпуса. Пчелното семейство има два корпуса пчели получени от две майки. Пчелите се обединяват без да се бият, а майка на семейството става младата майка от втория корпус. След два- три дни от обединението гнездото се преформира по следния начин: цялото запечатено пило се пренася в горния корпус, а незапечатеното остава във първия корпус. При това майката се прехвърля в първия корпус. Там има повече кислород и майката остава там да работи.

Такова семейство с млада нова майка не се роява. Този метод е бил използван до седемдесетте години на миналият век. След това се вижда, че свищевите майки е по добре да бъдат заменени още в самото начало( около 25 май) с млади изкуствено отгледани неоплодени майки. Така, че същият метод дава вече много по-добри резултати. Освен това, след появата и възможността да се използват Ханемановите решетки, майките трайно се ограничават в първия корпус и се получават много по-добри резултати.

Несъмнено е, че този метод може да се използва не само за развитието на пчелните семейства при събирането на мед от рапица, а също така и за развитие и получаване на силни семейства, които могат да събират мед по време на медосбора и от други източници. В случая се постига, както развитие на пчелното семейство и подмяната на майката, също така се намалява и възможността от рояване./От в. Пчела и кошер

[vanHanegem]

С РИСК ДА СТАНА ДОСАДЕН С МОИТЕ ВКЛЮЧВАНИЯ, КОПИРАМ ОЩЕ ЕДНА ПУБЛИКАЦИЯ, КОЯТО СМЯТАМ ЗА АКТУАЛНА И НА ЧИЯТО БАЗА МОЖЕ ДА СЕ СЪЗДАДЕ ИНТЕРЕСНА ДИСКУСИЯ!

/23.12.2010 г./ 131 | 0
ПИЛО ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ!?
Радостна тръпка и тревоги!...

Климатичните промени и резки амплитуди вече все повече започват не само да ни подсказват, но и да ни създават знания, реакции и умения в пчеларската ни практика да имаме готовност към всякакви “ненормалности”. А биенето на камбаната от световните политици на най-високо ниво (последната среща се състоя съвсем скоро в Канкун, Мексико) беше поредно признание, че най-голямата заплаха не идва от самата природа, а от неразумните действия на част от човечеството. А от това в голяма степен страда и пчеларството, особено в последните години. Непредвидените температурни колебания (дори летни градуси през ноември и декевмри!?) създават и неизбежния стрес и при пчеларите.

На 2 декември синоптиците съобщиха за необичано висока температура измерена в Хасково – над 23 градуса! А термометърът на моя пчелин отчете над 22 градуса. Естествено, това ме подтикна да отворя няколко кошери за бърз контролен преглед.

С радостна тръпка (както при раждането на всяко живо същество) забелязах, че в някои кошери имаше форми от запечатано пило, като следствие от топлите ноемврийски дни и принос на прашец. Но картината на моя пчелин не беше изключение. И други пчелари от Първомайския и Димитровградския райони ми споделиха, че също при някои кошери са забелязали пило през декември. Бай Ангел Попов от град Първомай ми сподели: “Не мога да видя наоколо цъфнали цветя, пък носят прашец...”

Вероятно подобни наблюдения са отчели и пчелари от други райони на страната. Това на пръв поглед е радостна тръпка, че имаме добра майка и кошерът се подсилва с нови млади пчели. Значи, кълбото през зимата ще става по-голямо и с по-голяма защита срещу студа. Но в следващия момент чувството се сменя с тревожност при мисълта за предстоящото презимуване.

Все пак това пило е в период на затишие и успокоение на пчелното семейство. Тихият “семеен комфорт” е нарушен. Дали няма да има още топло време до средата на януари, когато всъщност генетично е програмирано да бъдат снесени първите яйца? Дали няма да има продължение на яйцеснасянето по никое време?

Дали хранителните запаси критично са намалели и ще стигнат ли за цяла зима? Още повече, че никой не може да прогнозира и ни гарантира благоприятна зима. Логичният извод е да не чакаме такова време каквото ни се иска, ами да се готвим лека-полека за действия и да намираме подходящите моменти за по-ранно и навременно подхранване с медено-захарни питки, където имаме съмнения, че хранителните запаси могат да бъдат критични. Всеки опитен пчелар сам трябва да прецени сътоянието на своите кошери и сам да вземе решение как да действа по отношение на подхранването при кошерите с критично намалели хранителни запаси./От в. Пчела и кошер

[Бай Пчеличко]

Всички живи организми при движение , потдържане на температура , или каквато и да е дейност изразходват енергия - храна ! При топло време пчелите летят - много храна ! Наличие на пило - много храна ! Е , това независи от нас , т.е. и добрите запаси от мед - свършват ! Единственото нещо , което можем да направим е подхранване , а зада несе стигне до това поне отчасти може да помогне "отворено" дъно и всякакви вентилационни мероприятия т.е. топлината бързо да излиза от кошера и по-малко да подлъгва пчелите !

[Станко Ставров]

Мисля че в тази статия има доста полезни неща.Извинявам се за размера и.Приемам всякакви упреци , но на мен ми харесва, може би и на някого от вас. Приятно четене.

За някои идеи от работата на пчелина



Никога не подсушавам пчелните пити. Неудобство не чувствам, пчелите не са ми се „оплаквали”. Ще ви се наложи да направите малко разходи. Ако използвате само един магазин на кошер, много мед няма как да получите. А що се касае за количеството на магазините, това зависи от интензивността на пашата и периодичността на центрофугирането.
Аз често центрофугирам и при това имам троен ефект:
1.Икономисвам количеството магазинни рамки;
2.Стимулирам летенето на пчелите;
3.Малко ограничавам количеството на пилото, в силните семейства то често е в излишно количество (за някои пчелари, това не е актуално, те имат противоположна задача).
Съществено по – лесно е да се поставя и да се снеме магазинът на части. С всичките пити наведнъж да се отваря не е желателно. Трудно е и е тежко.
При нас при цъфтенето на слънчогледа имаше температура +41,5 градуса на сянка, на слънце около 58, паша нямаше, няма и няма да има. Дъждовете бяха 50% от нормата. Налага се да подхранвам със стари запаси с мед и да подготвям семействата за зазимяване.
Работите на пчелина вървят лошо. Природните условия всичко развалиха. Даже и люцерната не отделя нектар през тази година. Трябва пчеларят да си прави сметките по най – лошият сценарии и да взима самостоятелно решение. Колко пити да вземе от кошер? Треда година под ред не медосбор, а медонедосбор. А що се касае двете последни години и особено този сезон, то как да кажа…Целта е да не останем без пчели. В дадения момент се опитвам да анализирам своите действия, търся грешки, правя си изводи. Да обвинявам климатичните условия не виждам смисъл. Годината е неудачна като пчеларска. Всеки сезон не прилича на предидущия. Всеки сезон съдържа някакви новости. Навън е безумна жега. Аз такава не помня. Мислех, че въобще няма да има нектар при такава суша. Не се случи точно така. Не лошо изцентрофужих и в кошерите остана. Останахме взаимно доволни. При проваления юни, при дивото засушаване, при мене годината може да се смята за почти удачна. Даже успх да продам всичкия си изцентрофужен мед. Останал ми е мед от вчера и от по – предния ден.
Връщам се от работа и у дома заварвам празни буркани за мед в които има бележки, кой ги е донесъл. При мене сезонът не беше нито лош, нито добър, някак си се получи един такъв безсмислен.
Вече е август, а няма нападение, паша съвсем няма. И пчелата е подозрително добра. Оси няма. Мед няма. За сметка на това стършелите цяло лято като с армии налитаха. Но лятото не е есен. Пчелите се отбраняват. А през септември ще им стане тежко. Три – четири семейства точно ще пострадат, като минимум. И пилото в семействата е достатъчно. Но паша няма. Пчелата не лети практически. Странна година. Ако такива години се повтарят редовно, не зная какво да правя.
При мен също за удивление, пчелите някак мирно без ексцеси, позволиха да им взема меда без нито едно ужилване. Но започнаха активно да запрополисоват дървените възглавници. А едно семейство напълни с прополис почти до края горния си отвор. Аз при прегледа свалих прополиса, а след 2 дни погледнах, отново бяха залепили отвора. Нима есента ще бъде ранна? Много слабо изграждаха восъчните листове. Сега е интересно практическото отсъствие на кражби при вземането на меда.
В гнездата действително много слабо строиха восъчните листове. В замяна на това, прополис започнаха да носят още от юни. Много усилия отидоха в това направление. А с кражбите и нападението, в такъв ярко изразен вид се срещнах за пръв път. Никога не съм имал проблеми при изземването на магазинните рамки за центрофугиране. Сега, отворих няколко кошера и веднага „рой” се образува около мене.
Лоши, както и свръхурожайни години, се случват веднъж на 15 години. И това дава някакви надежди.
Един приятел ми помага при центрофугирането. Той е получил от 40 семейства около 70 кг мед. Неговия пчелин се намира на 25 км от моя. Оказва се, че тези 70 кг са празник в сравнение с всеобщото униване на повечето колеги. Пашата засега продължава.
На моя пчелин пчелите са построили от порядъка на 4-5 десетици рамки. Сега си мисля как да опазя този златен фонд за бъдещи времена – както е известно, сега зверства молецът, а като захладнее, от нивите ще дойдат и мишките. Засега магазинните пити ги държа на плодниците. Медът в областта е малко. Неговата цена на пазара: 150р за 1кг. Липовият струва по 180 кг. Ето такава е днес обстановката.
Година с година не си приличат. Миналата година, действително ми се налагаше „с бой” да вземам меда, а в тази година процеса преминаваше мирно. При това процесът е еднакъв както при средноруските, така и при краинките, макар, че първите понякога напомнят, че в кошера живеят пчели, а не мухи, но все едно удивително леко вземам меда…засега.
За превръщането на „безнадеждно малкото” в нещо по – съществено, през тази година измислих и приложих следния метод:
1. От хванатите роеве подредих трета линия от кошери на два метра пред втората (временно като кошери приспособих всякакви сандъци от чардака си).
2. Около 15 юли в местността в която са ми кошерите настъпва устойчива паша.
Всички рамки с пило и пчели от роевете (след като предварително намерих и унищожих майката), разпределих между нуждаещите се от първата линия кошери. По – нататъшно нарастване на пчелина си над пролетните 30% не планувам. Получи се не толкова голямо подсилване, но е по – добре от нищо. При поставянето на рамките не пръсках с нищо, само повече подимих, всичко премина успешно.
3. Върнах всички сандъци на чардака си. Ясно е, че цялата летяща пчела е излетяла от сандъците и от поставените пити в първия ред кошери и се разпределиха в кошерите от втората линия. Като резултат получих моментално нарастване на семействата от втората линия и така също от първата. На мене ми хареса.
Ако стоят неподвижно навън или под прилетната дъсчица, то това вече е топло вътре в кошера. При това, от последните изследвания е изяснено, „брадата” се появява не само от високата температура, макар, че и това има значение, а главно от високата влажност. Въобще "брадата", както съобщават умните източници, са група бездейни пчели, които възникват вследствие на отсъствието на работа в кошера, който е с повишена температура и влажност. Те могат да се превключат на работа, но могат и да отлетят с роя. Всичко зависи от обстоятелствата. Висят пчелите, които нямат с какво да се захванат да работят…Или медосбора е лош или просто са си наумили да се роят. Макар, че може в кошера да е много задушно, топло и тясно…
Благодаря на всички. Оправих се с пчелите. Имаше проблеми с вентилацията. Снех капака, за да погледна, дали са започнали да запечатват меда. В продължение на половин час всичко се прекрати и повече не се повтори.
Подскажете, какво става с пчелите? Втори ден наблюдавам на един от кошерите си такава картина – пчелите са се „залепили” за прилетната дъска и или я „гризат”, или нещо усилено "търсят". Крилата им не са разперени. Движенията на пчелите напомнят на куче, което върви по следа. Останалите пчели се трудят добре. Пчелите на прилетната дъска правят движения назад и напред, като че ли с четка всяка чисти повърхността на площадката. Наблюдавах го в 2 кошера на пчелина. Сега немного захладня. Тези танци се прекратиха. Какво беше това?
Много прилича на поведението на пчелите в безмайчино семейство. При това майката може да е или да е станала търтовка (от старост или от болест), а да си отгледат нова, те не са в състоянии. На такова семейство спешно трябва да се окаже помощ.
При американските пчелари, това явление се нарича: “Wash woman dance”, което означава в превод “танц на перящата бельо жена”. Това означава, че в настоящия момент няма паша.
Един от вариантите на отговор, свързан с заготовката и производството на прополис. Да се отнесат тези движения към фактора характеризиращ факта, че семейството е станало търтовъчно, аз мисля, че не си струва, тъй като този период наближава и при мене всички пчелни семейства след обяда ще „струговат” предната стена на коперите си, а майки слава богу имат.
Някога в тези сцени пчеларите виждаха празник на пчелите, които са завършили със събирането на нектара. Сега е доказано, че „струговането и танците около него” са свързани с производството на прополис, без който гнездото не може да бъде подготвено за зимата. На всички е ясно колко е важно доброто запрополисоване на гнездото за зимата.
Сигурен съм, че това не е някакъв „празник” от техния календар. „Гризещи” пчели, наблюдавам през лятото в горещо време (независимо от наличието на паша) във всички силни семейства. Ако от моите 7 семейства, 6 са станали търтовъчни, както някои предполагат…В защита на теорията за производството на прополис, мога да приведа пример от тази година: След поставянето в семейството на нов (нов току що сглобен корпус), „гризещите пчели” от прилетната площадка изчезнаха. Видимо отидоха да прополисоват стените на този нов корпус.
Може да се спори, дали „танцуват” или „гризат” или „почистват” площадката. А те се държат примерно така: Движат се напред-назад, почти на едно място, като опипват с мандибулите си повърхността. Като, че ли „излизват” прилетната площадка, като извършват постъпателни движения 10 мм напред и назад без да се обръщат.
В различните региони, май и юни при нас е най – подходящото време да се събира прополис. Може да се чисти всяка седмица и след още една всичко отново е залепено с прополис. Ако се събере през есента, то за зимата, може пчелите да не го възстановят. През месец май, прополисът е интересен, такъв с червеникакъв оттенък. През юни е кафяв, а по – близо към есента има повече зелени отенъци и по – лесно се размеква.
При мен също „гризат”, но аз на това не обръщам внимание. Кошерите ми стоят на сянка, разширих ги до „безобразие” и все едно „гризат”. Единственото, което ме удивлява, е това, че по – рано това го нямаше или не съм го забелязвал.
В събота погледнах в едно пчелно семейство с „гризящи” пчели. Три седмици преди това в кошера се излюпи млада майка. Реших да проверя теорията за това да не е или да не е станала търтовка. А после погледнах – това не е търтовка, а младата майка е започнала усилено да снася. И пилото е нормално. Така, че версията, че такива движения съответстват за семейство търтовка – е погрешна.
Плановата смяна на пчелните майки е болно място, особено в съчетание с неизвестно каква паша. Какви майки купуваш? Сам ли си ги отглеждаш?
Основният проблем на „съботно - неделния пчелар” е този, че той може да работи само в съботните и неделните дни и в празничните, ако има и такива. А пък и не във всички такива дни има подходящи климатични условия. Още по – сложен е варианта – „когато успея да се измъкна”. Просто кошерът трябва да съответства на биологията на семейството – първо и на удобството на пчеларя – второ. В природата никой не чисти на пчелите и никой не им сменя утоплението. А пчелните семейства се заселват в най – неочаквани от пчеларите места.
Моите през цялата зима стоят на вятъра (през другото време също) и нищо – живи и здрави са. А през тази година към вятъра още и студа (много по – малко от минус 2 градуса повече от месец) и пролетта е променлива със студ и дъждове. Просто смятам, че ми се удаде да приближа конструкцията на кошера към потребностите и жизнената дейност на пчелите. Още не съм завършил пролетната ревизия (първия пролетен преглед). В проверените до този момент кошери, практически нямаше подмор. Целия са го почистили сами. Наклонения, лакиран под ми помага. Затоплящи материали в семействат нямам, съответно няма и влага, мравки и мишки не ми тревожат кошерите. Мишките няма къде да се скрият в кошерите. Ясно, че пчеларят не си купува кошер за да го преправя след това, но тези пчелари на които кошерите им са стационарни, смятам, че трябва да им подобряват конструкциите, като се съобразяват с "пожеланията" на пчелите. Тогава и проблеми със зимуването ще има по – малко.
Аз съм на държавна работа. Налага ми се всеки ден да се „мотая”. Чакам по – скоро да изляза на пенсия. Макар, че не малко ми остава до нея. При нас „съботно – неделните „ пчелари са навярно повече от 70% – 80% от броя на всички пчелари. Налага се да се планира всяко посещение на пчелина за да успее пчеларят да си изпълни месечните задължения. Но главният проблем – налага се много точно да се отгатва с разширението на гнездата и с правенето на противороеви отводки. Те трябва да се правят не по – късно от акацията (при моите кошери), а ако бъдат изпуснати след това и започнат да се роят, то с едно посещение на две седмици няма как да свършиш цялата работа.
Всички майки зимуват в толкова некомфортни условия, че и тези, които оцеляват след края на зимата, това не са истински майки, а ходещи трупове. Причината за получаването на такива случаи е в подхода. Пчелното семейство, не е просто струпване на насекоми, а самостоятелен организъм. Неговата величина за психологически комфорт и усещането му за пълноценно семейство и презимуването му, не може да бъде по – малко от три междини, така, че да е възможно образуване на кълбо с топлинен център и кора. Температурата на зимуването не трябва да бъде стайна, за да не се износят пчелите с излишна активност.
В късната зима поставям канди – изключително за да ми е чиста съвестта – може би запаси от храна има, а какво ще стане след месец не е ясно…и заспивах спокойно.
Ако майката започне да снася яйца и има храна, могат да оживеят, а ако всичко изядат, може да се стигне до смърт на семейството и до … обгаряне с бензиновата лампа.
на кошера. Трябва да си „делим” справедливо доходите с пчелите и да имаме храна за тях в непредвидени ситуации.
Въобще пълен „мрак”. Не помня такъв сезон. До сега имаше някакъв ред. Сега е един пълен бардак в природата и на пчелина…
Свищеви маточници в центъра на гнездото рядко се срещат. Те са в „скрити”
ъгълчета, където като правило майката рядко отива. Това си е „преврат” и за него тя не трябва да знае! А яйчицето или личинката, могат и пчелите да ги пренесат в гореуказаните места. Важно е какво ще се очаква от тези маточници. Тиха смяна или рой. Макар, че последното е много спорно и научно не подтвърдено явление. При пчелите има и роево състояние при което става престрояване на семейството и преустройството на организма на отделни негови особи. Механизмът е заложен на генетично ниво и е достатъчно стандартен. Например: майката прекратява яйцеснасянето преди излизането и от кошера. При това оставя яйца в чашките за маточници. Целта на тези мероприятия е да се съхрани майчиното семейство и рода. И роят не излиза веднага, а след като всичко бъде готово. И противороевите мероприятия на пчеларите са построени на принципите на прекъсване на тази готовност.
Съхранението на рода. Всичко живо се подчинява на този инстинкт. Независимо дали е човек или пчела. Смисълът на живота е именно в това. Роди си себеподобен и му дай най – доброто, което имаш (тук се подразбира: кой пари, кой образование, кой съвест).
Теорията обобщава практическите явления, които се срещат най – често и е подтвърдена с научни изследвания. По тази причина тази теория стана ръководство по пчеларство. Присъства във вид на учебници и научни монографии.
Съхранението на рода е по – разширена задача на което и да е биологично същество. Пътищата на решаването на тази задача са многочислени. Ако някъде нещо не сработи, например, не са заложени маточници в майчиното семейство при излизането на роя, то шансовете това пчелно семейство да загине нарастват многократно.
В пчеларството трябва преди всичко да се мисли, а да не се върви по стандартните пътища към много скромния резултат. Въобще прогнозите в пчеларството не са благодарна работа..Твърде много не зависещи от нас фактори, основния от които е времето. Също и медоносните дървета, храсти, растения.
Кой в средата на лятото може да каже, как ще завърши сезон 2007 година. Никой с увереност не може да каже. Колко пъти се е случвало, до втората половина на юли, въобще нектар не е имало, но след това, до 8 – 11 кг на ден е имало добиви. Било е и обратното – има голям медосбор през първата половина на лятото, а на главната паша 0,2 – 0,3 кг…
По – интересно е да се чуе съвет, като се изхожда от личния опит на пчеларя, а не по цитата от книгите. Всички се придъжаме към стандарта и използваме обобщенния теоретически опит. Но! Винаги с поправка на своята (може и субективна действителност).
При нас през лятото сега е огромна горещина, особено няма отделяне на нектар.
Тревата гори. Състоянието на пашата е неудовлетворително в 07 г. Миналата година беше малко по – добра. Слънчогледът лошо се развива. Ако в близко време няма добър дъжд, то всичко ще се превърне в един пълен капут. Много често на везните с контролния кошер няма никакъв принос за да бъде отчетен. Слънчогледът без принос също ще се огъне и почернее в горещината. Вчера обиколих местността в която ми се намират кошерите. Не можах да разбера, къде летят пчелите и с каква цел. Оказа се, че на 1,5 – 3 км на изоставените поля цъфтят всякакви треви и бурени. Бурените се оправят и с малко дъждове и за пчелите също е някаква радост. Макар и малко но радва.
Народе, подскажете някой пробвал ли е детско сухо мляко като заместител на пергата, премесено с мед. Какъв е резултатът?
Подхранването с с белтъчини е нужно, когато в кошерите отсъства пергата. Како е известно, пергата е нужна за храненето на личинките. Без белтъчини, пчелите престават да хранят личинките.
Паша няма. Запаси на рамките няма. Вощината едва-едва я строят. Чудя се какво да правя. Да подхранвам? Да почакам? Дъждовете са преминали, бурените разцъфтяха буйно.
Подхранвай, без да забавяш ни най – малко! Майката не трябва да прекъсва яйцеснасянето. Иначе нейните свойства се влошават. На любителя пчелар, пчелина му, обикновено не е голям, може и да се подхранва. Можете да съберете не много цвят от бурени и от него да сварете сироп…Може и по друг начин.
Даже тъжно ми стана. На питите има „сълзи”, а не мед. Лятото като паша се загуби. Цъфти всичко през тази година с изпреварване примерно на 10 дни.
При нас е аналогично. 38 градуса на сянка. Нищо не отделя нектар. Всичко гори. Сега поваля малко, стана малко по – хладно. На везните на контролния кошер почти нула повишение. За 20 дни +4,5 кг. Семействата бездействат, пилото е малко. Пчелите също. Започна да цъфти слънчогледа, но няма надежди на пашата. Целта се смени и е да оживеят. Възрастните пчелари казват, че такава суша е имало през 1946 година. Цените на хранителните продукти се покачиха, а мед няма.
В магазинните пити, както и по – рано даже и капки нектар няма. На пчелина е настъпила една тишина. Може да се смята, че пчелите не летят. Около десетина летят ввъздуха за вода или на разузнаване. И това е всичко. Восъчните листове не ги градят. Ако не стане „чудо” до една – две седмици ще трябва да се снемат магазините, ще съкращавам за зимата и ще започвам да подхранвам. Събрах толкова празни съдове за да събирам изцентрофугирания мед в тях, а паша няма никаква. Пчеларят живее с надеждата. Вече не мисля за меда, а как да си запазя пчелите.
Пчелите летят от 4.30 сутринта до 7.00, а след това се „лепват” за поилката, само успявай да доливаш. Рамките, които съм центрофугирал, пчелите са ги изсушили. Не им е до мед или до следващо полколение деца. Само крайните рамки са напълнени с перга. Суша голяма, спешно е нужен дъжд. Спешно е нужно да се подхранва и то в средата на лятото…
Особенност на това лято, действително се яви пркратяването на снасянето на яйца през юни. Това го наблюдавах в някои от пълноценните семейства и в някои от отводките. Тъй като заради малкото количество пило, пчелите могат да се съмняват в качеството на майката и да заложат маточници. След като откритото пило се увеличи до 2-3 пити и пчелите започнат интенцивно да ги хранят, те могат да изменят негативното си отношение към майката и да престанат да строят маточници.
Изходът с подхранването е един. Каквото и да става, да се увеличи преходящия запас от мед и да се поддържа ежегодно.
Не навсякъде при всички пчелари ситуацията е еднаква. При едни пчелари вкрая на лятото, околната температура е около 25 градуса, а при други не повече от 10, при това с нощни резки захладнявания. Не мога в кошера да пълня с рамки с мед. През пролетта семейството е слабо и просто ще умре от студ. Налага се съкращава гнездото по метода на Блинов, като зад преградната дъска се изнесат част от медови запаси.А, ако медът е запечатан, пчелите не го вземат зад преградната дъска. Изходът е един – канди отгоре върху питите..
Ако времето е лятно, но няма паша в природата, правете, както се препоръчва в литературата, захар във водата на поилките. Съотношението е 1:10. Пчелите ще го вземат с голямо удоволствие даже при по – ниски температури, отколкото за полети при паша. Поставяйте големи хранилки или буркани, за да няма „бутане между тях”.За пчелите се казва, че е важно да има външно постъпване на нектара, макар и в слаба концентрация. При това, няма нужда да се опасявате за фалшификация на меда. Соотношението е 1:10 и е минимално и ще отиде основно на развитие. Нека който се съмнява да си даде меда на анализ, а задачата на пчеларя е да държи пчелите си сити.Подразбира се, че хранилките „със сладости” трябва да бъдат само вътрешни. Иначе, при външна поилка ще се съберат пчелите на всички пчелари наоколо.
Аз много време съм си имал работа със слаби семейства и опита, който съм натрупал при тяхното „спасение” не е никак малък. С увереност мога да кажа, че ще „измъкна” всяко. Главното в тази ситуация е правилно да се направи съкращението и затоплянето на гнездото по метода на Блинов. Голяма грешка правят пчеларите, които в разплодната част, поставят и много мед, като по този начин се охлажда гнездото. Ако съкращението се направи правилно, то пчелите в разплодната част плътно покриват оставените рамки отдолу нагоре и част от пчелите в хладно време се намират зад преградната дъска, където са разположени хранителните запаси. Зад преградната дъска също не си струва да се държат много пити с мед. По – добре е те да се поставят там след това. При правилно направено съкращение, част от пчелите са зад преградната дъска, защото част от топлината на семейството преминава зад дъската и позволява на пчелите даже в хладно време, според нуждите да пренасят мед за отглеждането на пилото. Ако, някой пчелар, има много отслабено семейство, което няма смисъл да се държи, т.е. пчелите са по – малко от 2 междини, то има смисъл това семейство да се държи само на една пита и не повече. Съкратеното по такъв начин гнездо на слабото семейство се затопля добре и пчелите винаги ще могат да си вземат храна.
Ясно е, че да се държат семейства, които да се развият за 30 дни – това няма как да стане. Това е проблем. Особено при ненормалната пролет тази 07 година. Изходът за съботно – неделния пчелар е един. Да има по – малко семейства с пчели, но силни и сити, т.е. винаги да има запаси с храна по рамките и този златен запас да премества всяка година в следващата. Колкото по – рано ние го разберем, толкова по – малко ще мъчим себе си и пчелите. През пролетта, при ниски температури, радиуса на полета на пчелите не е голям и затова, ако близо до 200 метра няма съседен пчелин, то пчелите може да се приучат към вечерно подхранване и те до сутринта ще са взели всичко. Само да не се дава много. Може и в откритата хранилка на пчелина.
За да пробваме да оценим нашите действия, трябва още да знаем продължителността на конкретната паша, „оптималния” период за отглеждане на пилото, времето на сезона в което се отглежда голямо количество пчели и нараства силата на семейството за получаване на голям медосбор. Сроковете на „оптималния” период се изчисляват, изхождайки от продължителността на живота на пчелите и времето за настъпване на главния медосбор. Пчелите, изведени 35 дни до началото на главната паша, умират от старост в началото на пашата. Практическо значение за медосбора имат само тези пчели, които не по – малко от 5 дни ще работят по време на
главната паша. Такива пчели трябва да излязат от килийките не по – рано, отколкото за 30 дни до началото на главната паша. Следователно, пчелите, които успяват да хванат, поне 5 дни от главната паша ще са от яйца, снесени от майката за 51 дни до началото на пашата (30 +21 ден за развитието на пчелата ). Това ще бъде най – ранното отглеждане на пчели за медосбора. По същия начи може да се изчислят времето за снасяне на яйца и излизането от килийките на най – късните пчели, които могат да използват поне 5 дни след края на главната паша.Пчелите, които са се излюпили не по – късно, отколкото за 8 дни до края на главната паша, от 4 – я ден на живота си ще работят като събирачки и приемчици на нектара в течение на 5-те последни дни на главната паша. Яйцата за отглеждането на тези пчели трябва да бъдат снесени от майката на 29 ден (8 + 1) до края на главната паша. По такъв начи се получават 2 дати, между които се отглеждат пчели, които непосредствено работят за главния медосбор. Този период се нарича „оптимален период за отглеждане на пило”. Той започва 51 дни до началото и завършва 29 дни до края на главния медосбор. Изучаването на медосбора на пчелните семейства в института по пчеларство показа, че при равни други условия, използването на главната паша, медосборът на пчелните семейства ще бъде право пропорционален на количеството на пилото, отгледано през „оптималния период”. Пчелните семейства трябва да бъдат силни не само по време на главната паша, но и през целия сезон, тъй като такива семейства могат добре да използват не само главния медосбор, но и която и да е паша през през пролетта и есента. Съотвртно, усиленото отглеждане на пило трябва да става не само в оптималния период, но и преди него и след него. Цитат от „Словарь – справочник пчеловода” Х.Н. Абрикосов и др., Москва, 1955г.” С отчитането на това, на пчеларя ще му се наложи да оцени оставащите срокове за нарастване на пилото и след това своевременно да се ограничи или отдели майката в отводка с цел максималното използване на медосбора, но с отчитане на оставащото време за нарастването на пчелите за зимата.
В един от кошерите ми с почти дозрели маточници с майки, маточмоците са изгризани отстрани и пчелите се справят с още живите майки. Някои пчелари казват, че това го правят майките. Но аз, като сама видях, че това го правят пчелите. Както и да го погледнеш, не е „царска работа” да се гризат маточници от майката. Действително, даже в научния, пчеларски свят, съществуват две мнения по повод на това, кой унищожава маточниците. Пчелите или майката? Даже такъв корифей на Съветското отглеждане на пчелни майки, какъвто е Василиади, смята, че маточниците се изгризват от майката. Вярно е, че никъде не пише, че е видял това със собствените си очи. Пише,
че много се е удивил, как майката за 20 минути е успяла да намери и изгризе 8 маточници, разхвърляни по целия кошер в проведения от него експеримент. А отговорът е прост!!! Маточниците се гризат и унищожават от пчелите, не от майката.
Искам да ви поздравя. Вие сте били свидетел на явление, което много малко хора са наблюдавали. Във всеки случай, аз не съм срещал в специализираната литература подробно описание на този процес, макар и да съм търсил целенасочено.
След мдосбора в кошерите остава още достатъчно много летяща пчела. Тази пчела в продължително време практически в кошера нищо не прави, а само яде натрупаните зимни запаси на семейството. Няма и да зимува. Затова и възниква въпроса – как да се използва тази пчела в есенния период с най – голяма полза. Може да се използва в есенните отводки.
Въпросът ви е интересен, защото касае технологията на пчелоотглеждане. Ще изкажа свое мнение: По точно ще направя градация по използването на пчелите
(отнася се за регионите с късна главна паша):
-пчелите, родени през април-май за отводки или роеве;
-пчелите, родени през юни – за нарастване на силата на семейството за главната паша;
-пчелите, родени през юли – за да обработят захарта, с която се подхранва през есента;
-пчелите, родени през август – за зимуване.
Разбира се има известна условност във всичко това, но дава представа за това какво става със семейството. Ако се дава 20 и повече литра сироп, старата пчела се износва при преработката. И не отива да зимува и храна за зимата осигурява. Само, че сиропът трябва да се дава веднага след завършването на пашата. При нас е 5 август.
Слоновете и пчелите при приближаването на старостта излизат от „стадото” за да умрат извън него. Пчелите, които са работили по време на пашата, без да се износят до края, могат да останат да зимуват. До края на зимата едва ли ще доживеят. Ето тези пчели и съставляват голямата част на подмора. Не мисля, че това са безполезни пчели. Не може да се каже, че те само ядат мед. Те произвеждат топлина, която допринася за съхранението на августовските пчели. Рядко някоя от тях ще доживе до най – силните студове, обикновено падат на дъното на кошера по – рано.
В тези райони, в които подхранват със захарен сироп за зимата е много добре да се използва именно тази пчела за преработването на сиропа. Излюпилата се по – късно пчела ще влезе силна и неизтощена в зимата. Не забравяйте, че „кората” на зимуващия клуб образуват именно най - старите пчели. Т.е. макар, те и да са обречени на смърт, като влизат в зимния период ще изиграят немаловажна роля – ще помогнат на младата пчела да презимува.
Не трябва да се делят пчелите на стари и млади в края на сезона. Трябва да се отнасяме като към единен организъм. Между пчелите няма безделници и ненужни. Имено старите пчели ще се занимават с производството на прополиса, който е така необходим през есента. Например, пчелите се подготвят усилено от пчеларя през сезона, вземат каквото трябва от главната паша и някъде, тя свършва рязко през юли. После се наблюдава рязък спад и именно тук може старата пчела да се натовари с някаква полезна работа.

Превел със съкращения:
Иван Христов Парашкевов

[syzi]

Температурата и пчелите през пасивния сезон Вергил Петков
В моя статия, озаглавена “Науката в подготовката на пчелните семейства за зимуване”, написах, че българският метод противоречи на природата на пчелите, но не изясних проблема докрай. Сега ще се опитам да направя това. Като пчелар ми е необходим ясен критерий, по който да избера един от двата метода: преохладено или презатоплено гнездо, след което да се ръководя по един от тези методи в практиката при зазимяването на пчелните семейства. Критерият може да бъде само един: кога и колко мед консумират пчелите. У нас е разпространено мнението, че пчелите ядат по-малко мед,когато им е топло.
Един автор дори написа, че консумирането от пчелите на малко мед през зимата е мит. Той “доказва” това без доказателства, като просто изразява преобладаващото мнение по въпроса. Този автор също отрича истината и създава поредния мит в пчеларството. Консумацията на много мед през зимата е невъзможна поради три ограничителни условия: 1) при падане на температурата намалява и обмяната на веществата при пчелите; 2) намалява възможността на пчелите да събират в дебелото си черво фекалии; 3) наблюдава се инстинктът “пес-ти, за да имаш”. Преди 130 години Г. Кондратиев изказва (съгласно Шабаршов) невероятна и неочаквана мисъл, която можем да обобщим така: след като пчелите ядат повече, когато им е топло, защо е необходимо да стесняваме и затопляме гнездото? Така ние влошаваме тяхното състояние, а не го облекчаваме. Верният метод за зазимяване на пчелните семейства е зазимяване на пълен комплект пити, затоплени отгоре, в състояние на преохлаждане. Защо толкова години сме робували на силното и добро стесняване, подреждане и затопляне? - Защото измерваме потребностите на пчелите с нашите човешки мерки и теглилки. Доброто за нас обикновено не е добро за пчелите, т.е. ние не държим за особеностите на пчелите си, които са природен феномен. През активния сезон телесната температура на пчелите е равна на температурата на околната среда. Комфортният диапазон за тях е в границите от 13,90 С до 38,0 С, а оптималната температура е в границите 23-28 С (Есков). Вътрешните органи имат различни температура от телесната, което се дължи на различната обмяна на веществата (Х. Еш). Пчелите са надарени със съвършена терморегулация - когато изчерпват индивидуалната си възможност за защита от преохлаждане, тогава те преминават към колективна терморегулация, характерна за пасивния сезон. Възможностите на зимното кълбо са насочени основно към предпазване от преохлаждане. При околна температура под 8,0 С то се държи, сякаш не е съставено от много насекоми, а е един топлокръвен организъм с постоянна телесна температура. Според проф. Е. Есков комфортният температурен диапазон на околната среда за пчелите от зимното кълбо се намира между 5,0 и 9,0 С за северните породи и от 4,0 до 6,0 С за южните. В тези граници кълбото отделя минимално количество топлина и консумира най-малко мед. Извън горните граници консумацията на мед се увеличава. Увеличават се и топлинните загуби. Когато температурата започва да пада под комфортния диапазон, отделената топлинна енергия от пчелите започва бавно да се повишава, повишава се и консумацията на мед. Зависимостта температура - мощност е линейна, т.е. повишаването на температурата води до падане на отделяната топлинна енергия от пчелите, а падането на температурата води до увеличаване на отделяната топлинна енергия. Пчелите от външния слой на кората са винаги на границата на преохлаждането. Когато температурата им е под 8,0 С, те навлизат навътре в кората, а тяхното място се заема от пчели с по-висока телесна температура. Пчелите пестят енергия, обмяната на веществата им е сравнително ниска, а консумацията на мед се изразходва за покриване на топлинните загуби. Така пчелите остават физиологично сравнително млади. Когато температурата се покачи с 1,0 С, отделената енергия се увеличава с 1,8 пъти, а когато температурата се повиши с още два градуса, т.е. на 12,0 С, отделената топлинна енергия от кълбото нараства 7 пъти. Ако температурата се задържи на 12,0 С дори само за два часа, пчелите се облитат. Независимо че температурата може да започне да пада, отделената топлинна енергия остава доста голяма.
Повече на страниците на вестник “Пчели

[Станко Ставров]

Обява в Пчеларски вестник.
Търсим пчелни семейства за опрашване на слънчоглед в района на град Дългопол.20лв. на кошер. 0887383504.

Това трябва да стане масово явление ако искаме да има високопродуктивно земеделие.

[георги ананиев]

Колеги, ето какво прочетох на този адрес : http://bia-bg.com/%D0%9F%D1%87%D0%B5...KLgdaPIZmvcViT
но не ми стана ясно що за мед е това: (полихлорен мед) ще бъде между 13 и 14 лева за килограм. Монохлорният мед (например акациев) ще се продава за около 10 лева, а обикновеният (билков) мед ще струва към 9 лева.

Като потърсих в нета кой е инж. Михаил Михов, попаднах на още една статия за неизвестният поне за мен ПОЛИХЛОРЕН мед , но там поне не бяха сгрешили името на председателя на СБП .
Що за журналисти пишат такива безумия ?