имам едно питане.ако пчелина ми е до блока със слънчоглед арендатора можели да сложи други кошери?на ли по закон има отстояния м/у пчелините
имам едно питане.ако пчелина ми е до блока със слънчоглед арендатора можели да сложи други кошери?на ли по закон има отстояния м/у пчелините
Ако пчелина ти е от поне 50 кошера и извън регулация трябва да има отстояние, иначе не е длъжен. Поне аз така мисля по смисъла на чл,13 ал.1 от ЗП.
Този пост е редактиран от tsvetanko1973; 01.10.2015 в 10:48. Причина: допълнение
Споко! И без това вече няма какво да губите. Най-много да ви откажат от бизнеса, което за много пчелари би било "услуга" и повод да се прехвърлят в по-добре заплатен сектор.
Напълно нормално за свят управляван от лобистки интереси. НИМА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ НЯКОЙ ПОЛИТИК ГО Е ГРИЖА ЗА ВАС ?! В България лобистките интереси са: - има субсидии и те трябва да се усвояват, независимо какви последствия биха причинили (има едни едни български пари, които отиват в Европа и после се връщат обратно под формата на "програми за развитие" и е просто още един начин да те се пренасочват в нечий джоб, само че този път законно!!!).
Зърнопроизводителите имат лоби и получават субсидии. ПЧЕЛАТИТЕ КАКВО ИМАТ????? - Имат си доцент, велик вожд и заместник министър. И какво получават - Родопика и Национална Програма по Пчеларство......
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
това за всички зърнари ли ще важи или само агроеколози
За голямо мое съжаление, въпреки многото си знания в областта на пчеларството на преобладаващата част от пчеларите, то икономическите им зания са мекао казано много скромни. Откъде знам това ли? Още през 2013г. подготвих и издадох книжката "Определяне на себестойността на пчелните продукти от пчеларя", в която на допстъпен, дори елементарен език предлагам опростена (не за счетоводни цели) методика за опредлеяне на себестойността на пчлените продукти. За улеснение на пчеларите, в книжката има подробно разгледан пример за разходите в рамките на една година и за определяне на себестойността на един или на повече от един произвждани пчлени продукти. Цената на книжката е само 4.50 лв. и се ползва за три години. Интересът на пчеларите към тази тема е почти нулев. А простите разчети показват, че пчеларството не е особено печеливша дейост, а не рядко е и губеща. Сметките на много от пчеларите са по системата "Дал Колю, взел Колю. Пчеларите се смятат за едни от най-интелигентните в земеделския сектор. Моят опит показва, че това невинаги е така, поне що се отнася до икономиката на пчеларството. В тази област смятам , че пчеларите имат нужда от макар и елементарни, но допълнителни знания.
Смятам, че за това незавидно положение, при което МЗХ не ни брои за пет пари, вината си е основан наша и само наша. Ние сме като орел, рак и щука. Като нямаме една - две мощни пчелрски организации, които да защитават с всички сили интерсите на пчеларите, кой да го прави. Да не мислите, че някой друг освен нас пчелрите ще се погрижи за нашите проблеми. И във форума и на всички други изяви само една шепа пчелари са активни, а другите спят, мърморят и недоволстват, но пръста си не мърдат и чакат наготово някой да направи нещо, което да е полезно и за тях. Е така няма да стане. Не се ли сдружим, не се ли обединим, освен да хленчим и да недоволстваме, друго няма да се случи.
По повод на готвените предложения за субсидиране на засяването на медоноси, предлагам:
1.От КБП незабавно да се изпратим писмо до МЗХ с искане представители на пчелрския бранш и конкретно от КБП, да бъдат включени в подговката на документа за субсидиране на земеделските стопани, които засяват медоносни растения.
2.В договорите на земеделските стопани с пчеларите за опрашване да се настоява за минимум 50% от предоставяната им субсидия.
3.Да се работи интензивно от целия пчеларски бранш, за убеждаване на МЗХ, не депутатите и на обществеността, че опрашителната дейност на пчелите (както са си на стационарните пчелини), ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПАЛАЩА. ДА НЕ СЕ БЪРКА СЪС СУБСИДИРАНЕ! По наши разчети - на КБП, приносът на пчелите в България е доход от около 1 милиард лева под формата на земеделска продукция. От това ние какво получаване? Отговорът е комбинация от три пръста. Крайно време е на това положение да се сложи край и нашият труд, като хора, които отглеждат основните опрашители да бъде достойно заплащан! Субсидията са пари, които получаващият ги не е заработил и му се дават като помощ. Нашият случай не е такъв. Ние пчеларите имаме огромен принос за добива на земеделска продукция, в резултат на опрашването от пчелите. Затова ние искаме малка част - около 3-4% от стойността на добитата от опрашване продукция да ни са заплаща! Това не е субсидия, а заплащане за реално извършена дейност!
Добре де - като правите сметка на труда си, отчитате ли, че правите сметка без кръчмар? Примерно да речем, оценявам моя мед на 10 евро - е и? Щото съм го оценил на толкова и някой ще ми ги даде? Сиреч - каква разлика? Какво, като попитал някой си от министерството за себестойността на пчелния мед - какво реално ще промени тази информация? Това ли са реално заслужените суми, които получават пенсионерите? Заплатите, които получават работниците из почти всички не- държавни сектори, реалната себестойност на труда ли им е?
"Най-мързеливата система е най-печеливша." - Димитър Павлов
Себестойността не е за Министерството, а за самия пчелар, за да може да сравни стойността на произведения от него мед и пазарната цена. Ако неговата себестойност е по-висока от пазраната, например с 1 лев, то при продажбата на всеки килограм мед, той ще губи по 1 лев. На пазрарната цена пчеларят не може да влияе, но на себестойността на меда си може. В това е и големият смисъл пчеларят да знае себестойността на своята продукция. Съставките на себестойността (разходите по видове) дават дъзможност за анализ и по пътя на разсъжденията, като види кои са най-големите разходи, пчеларят може да обмисли възможности за намаляването им. Ето това вече е управлвние на бизнеса. Във всеки бизнес се прави анализ на разходите и тези, които е възможно, се намаляват. Когато пчеларят знае кои разходи са решаващи (най-големи) той трябва да съсредоточи усилията си върху тях и да ги минимизира. Друг подход е при възможност да увеличи добива на мед (ако това е възможно) при същите разходи и така да излезе на печалба. Може да смени произвежданият продукт, например вместо мед да се насочи към производство на цветен прашец, който може да се окаже по-печеливш. Изобщо, когато човек има добра информация, той може да разсъждава и да вземе правилни решения. Работата на сляпо е като да караш кола по тъмното без фарове - не се знае кога и къде ще се блъснеш. Много пчелари правят груба сметка на разходите си, като не включват труда си в себестойността, като казват "труда си е от мен". Това е груба грешка. Трудът е основна съставка на себестойността и той винаги трябва се взема предвид. За повече подробности можете да видите в книжката "Определяне на себестойността на пчелните продукти от пчеларя", автор на която е пишещият тези редове.
Според мен всичко това е валидно, когато наистина става дума за бизнес и пари - а не за стотинки. Обичайно пчеларя в България, за да свие разходите, работи с каквито намери сандъци, не подхранва, често не третира за акар, не подменя основи, не закупува нов инвентар, ползва пушалка, която пуши от всякъде и не си е сменял булото с години - защо е така: защото поради абсурдно ниската пазарна цена, просто е невъзможно да се излезе на печалба, ако се правят всичките необходими разходи т.е. намаляването на разходите вече отдавна е преминало границите на благоразумното. Е - има ли нужда от някакви особени икономически познания, за да знаем, че работим, колкото да оцелеем, "както можем", "колкото можем". И как се компенсира този ад - субсидии. Мерси - но това НЕ Е пазарна икономика. Докато вирее монопола наложен още от (първата) тройна коалиция, тези сметки, които ги предлагате - които наистина е редно да се правят - са чисто и просто безсмислени и безпредметни. Пет лева цена на меда - каквито и сметки да се правят, каквито и разходи да се преизчисляват - е откровено безумие, да не казвам, че е и престъпление. Тази цена само труда не може да покрие.
"Най-мързеливата система е най-печеливша." - Димитър Павлов
Не разбрах точка втора. Може ли да поясните малко? Имам притеснение, че ако текста с който така и не можахме да се запознаем в детайли остане такъв какъвто го разчетохме от статията дори и да се предвидят 50% от субсидията да е за пчеларя тя реално няма да достигне до нас. Повтарям мнението си че при такава сериозна помощ фермерите ще си направят собствени пчелини и парите ще си останат на 100% при тях. При нас би могла да достигне само ако ни се дава директно на нас, а не през други хора. Всъщност ние не сме изказвали мнение, че не ни стига медоносната растителност, не сме искали засяване на допълнителни култури и т.н. и ако наистина някой в лицето на управляващите иска да ни помогне то това не е начина.
За мен е най-добре да се протестира тази субсидия изцяло.
Ако това не е възможно да се настоява за намаляване на размера на помощта до такъв, че да не е изгодно заради тази сума да ставаш пчелар, а наистина да посееш още един медонос освен редовните рапица и слънчоглед и този медонос да бъде субсидиран но и да не забравяме, че продажбата от него ще донесе също приходи. Аз лично не бих искал нито стотинка от фермера ако той получи 5-6 до 10 лева на декар за това, че ще засади още един медонос. И аз ще съм добре и той също.
Ако е възможно да не се отклоняваме от темата залитайки в темата за цената на меда и други. Благодаря
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))