На колегите който са против ранното подхранване нека се обосноват.
Ранното започване на отглеждане на пило не гарантира че пчелите ще са готови навреме за първата паша - тъкмо обратното. Т.н. пролетно отслабване на пчелите е пряк резултат от ранното пило, бавното пролетно развитие - също.
Когато отглеждането на пило се извършва при неблагоприятно време ( ниски температури, големи температурни амплитуди, липса на прашец...) са нужни повече ресурси за отглеждането на еденица пило, отколкото когато природата "сътрудничи". Това просто(повърхностно) казано се изразява в отглеждането на по-малко пило с наличните ресурси ( най-вече пчели), отколкото когато времето е топло ( по-малко пчели могат да отопляват по-голяма площ).
Когато семейството е силно ( имам впредвид с голям брой пчели, а не "богато" ; зазимено със "дебели" пчели), няма да му е проблем да поддържа необходимата среда за отглеждане на голямо количество пило дори и посред зима. Колкото по-малко е семейството, толкова повече площта за пило драстично намалява. (при слабото семейство ще са нужни примерно 10 пчели средно за отглеждането на 1 ларва, докато при силното семейство - много по-малко)
Слабите семейства попадат в "плаващи пясъци". Повратните застудявания ( или температурните амплитуди през нощта) могат съвсем леко да охладят пилото ( при положение че семейството не е чак толкова силно да поддържа постоянна температура) откъдето излюпените пчели са с по-кратък живот, по-податливи на заболявания и пестициди (каквито в кошера вече има).
В това накратко се състои единия от "четирите конника на Апокалипсиса", както се изразява Ранди Оливър.
Италианките зимуват на голямо зимно кълбо и (освен че се нуждаят от него)могат да си позволят ранното пило. Който е обърнал внимание, пролетното развитие при италианките е плавно( без прекъсвания, дори и да падат камъни от небето!) и донякъде мудно. Ако не е големия брой пчели с които зимуват, с това темпо едва ли биха могли да успеят да са готови за първата главна паша ( зимното кълбо често е толкова голямо, че на практика не се нуждаят от развитие).
Карниковите пчели, от друга страна зимуват на по-малки зимни гроздове и се поддават на температурните промени. Което може да бъде проблем..... Когато зимата е студена, а пролетта късна и след започването й няма повратни застудявания ( както е до голяма степен в словения, австрия, бивша Югославия... и др. страни) това е идеално - бурно развитие на пчелните семейства. Когато отглеждането на пило започне и времето ненадейно се влоши, те имат гадния навик да прекъсват отглеждането на пило и дори да го канибализират - всичката тази енергия хвълена на вятъра.
Все пакпо-важно е набелязаната цел да бъде стигната навреме, но за това всеки си има различен подход. Трябва да се внимава! ( българския пчелар често има навика да гледа съседа какво прави и той да прави същото - като в поговорката за жабата, коня и подковите)