Първоначално публикувано от
Mateev
Във връзка с темата като пример ще ви разкажа за едно мое пазаруване в селския магазин от преди 3-4 дена. Става въпрос за това как взех РЕШЕНИЕ какви точно "натурални" сокове да си купя за вечерната ракия. Понеже пазаруваме рядко, затова всяко едно пазаруване е напълване на багажника с провизии поне за 2-3 седмици. От натуралните сокове бях решил да купя цяла една кошничка (10-12 опаковки). И ето какво направих:
1. Застанах пред рафтовете и хвърлих БЪРЗ ПОГЛЕД. Натурални сокове имаше на 2 рафта с обща дължина над 3 метра, разположени поне на 4-5 етажа (от земята чак до над нивото на очите ми).
2. НЕ СИ СПОМНЯМ колко вида (марки) сокове имаше. Може да са били 2 марки или 5-6 марки. Просто не помня, което означава, че НЕ МЕ Е ИНТЕРЕСУВАЛО.
3. Започнах да пълня кошничката, но БЪРЗАХ, защото много взе да натежава.
4. Пълнех я от рафтовете НА НИВОТО НА ГЪРДИТЕ (очите, ръцете), защото ме мързеше да се навеждам или да се протягам нависоко.
5. За всяка взета кутия отделях не повече от 1-2 секунди, като основно ГЛЕДАХ СНИМКИТЕ НА КУТИЯТА. Там, където плода беше нарязан на парчета, изглеждаше по-вкусен от аналозите на други производители със снимки на цели продове. Като цяло АЗ КУПУВАХ КАЧЕСТВЕНИ ЦВЕТНИ СНИМКИ.
6. Цените въобще не ги погледнах, защото ми беше ясно, че и да има някаква разлика, тя ще е минимална.
7. За качество, вкус, цвят или аромат ВЪОБЩЕ НЕ СИ МИСЛЕХ, защото в съзнанието ми всички сокове бяха от един дол дренки - натъпкани с химия, оцветители, овкусители и всякакви други бъркочи. Просто търсех РАЗНООБРАЗИЕ и нищо повече.
И така.......
Аз уж умния Homo Sapiens отидох в магазина за натурални сокове, но всъщност си купих КАЧЕСТВЕНИ ЦВЕТНИ СНИМКИ ОТ СРЕДНИТЕ РАФТОВЕ, без да се интересувам от марка, модел, цена, качество или всякакви други търговски измислици или залъгалки.
Когато плащах на касата, продавачката извади отнякъде и ми подари две простосмъртни стъклени купички с надпис Cappy, защото имало било някаква промоция и 4 от соковете ми се оказаха Cappy. Ей това вече го запомних, още повече че и жена ми у дома ме попита какви са тези купички. Иначе бяха напълно посредствени купички, струващи жълти стотинки, но на тях има надпис Cappy и самият факт на подаръка ни впечатли и двамата. Жена ми не ги изхвърли, а ги подреди в шкафа с чиниите.
И сега вижте какво ще направи уж умния Homo Sapiens, когато следващия път отиде в магазина. Въпреки че парите не го интересуват и че на майтап може да купи целия магазин поне 100 пъти, "умния" Homo Sapiens следващия път ще напълни кошничката си само със сиропи Capppy. То тогава сигурно вече няма да има и купички за подарък, но това няма значение. Важното е, че думичката Cappy се е запечатала в съзнанието му и към нея вече има прикрепени ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ.
Историята е съвсем истинска, и се явява доказателство как умни хора вземат НЕЛОГИЧНИ РЕШЕНИЯ по време на покупките си в магазина. Факторите, които влияят на тези решения, нямат нищо общо с качеството на продукта или с неговата цена. Единствените сериозни фактори бяха цветните снимки и това, че соковете бяха разположени на удобен за вземане рафт. Сериозен фактор се оказа и направения подарък не заради стойноста му, а заради приятната изненада.