Гледайки втората графика вече можем да отговорим на въпроса:
Какво да направим, за да не се взахарява инвертирания ни сироп?
Ами отговора е много лесен - трябва да го направим малко по-рядък - например 65% или още по-добре - 60%.
Втората част от отговора е "ПЕРИОДИЧНО ДА ГО РАЗБЪРКВАМЕ" защото ако сиропа стои дълго време неподвижен, тогава има склонност да се утаява. При утаяването концентрацията на дъното на бидона се увеличава, което води до активиране на взахаряването на дъното, а това взахаряване създава микрокристали, които започват постепенно да се разпространяват от дъното към повърхността.
Какво ще се случи с този захарен сироп там вътре в кошера?
Ами гледайки графиката, сиропа който е в близост до пилото (до зимното кълбо) ще си остане течен, защото температурата му ще е над 20 градуса. Сиропа по периферията обаче (по крайните пити) ще се взахари. Това не е беда, защото напролет когато семейството се разрастне и започне да отоплява по-голям обем от кошера, този сироп обратно ще декристализира, защото червената графика за него ще се повдигне нагоре.