Няма как да получиш такъв сертификат, защото такова животно като apis mellifica rodopica няма. Ако не вярваш попитай доцента Петров той вече е наясно. Сега говори за нещо от рода на македоника, ама не съвсем.
Няма как да получиш такъв сертификат, защото такова животно като apis mellifica rodopica няма. Ако не вярваш попитай доцента Петров той вече е наясно. Сега говори за нещо от рода на македоника, ама не съвсем.
Ок. Имах притеснения че може да са ти дали италианки. По онези години Кисови предлагаха и италианки (за родопика), както и по-късно мацедоника (пак за родопика, всъщност по това време бяха решили че двете неща са едно и също).
Италианките бяха много добри, но ройливи, просто защото не се побираха в никой от масово употребяваните кошери в България.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
а сега къде са тези ройливите където не се побират в кошера аз ползвам ЛР и не вярвам да не мога да кача необходимия брой корпуси
а ако има склоност към роене пак ще се рои
Колеги,дайте снимки на отделните раси или породи пчели за да може да ги различавам .
Мисля че в уикипедията гледах снимки.
Здравеите колеги!Като става дума за породи да Ви попитам има ли начин в България да се закупи Карника с съответния сертификат?
Според д-р Ангел Грънчаров, местната пчела у нас е била карниката. Вследствие на вноса на чужди породи пчели е настъпила метизация и местната порода пчели се е загубила. Според доц. Петров, местната порода пчели са неговите Апис Мелифера Родопика. По-склонен съм да вярвам на д-р А. Грънчаров.
http://www.queen-carnica.com/en/
http://apis-mellifera-carnica.eu/Api...LOVE%20IT.html
Според мнението на повече от половината пчеларски учени в България местната пчела също е Карника. Понятието Македоника трябва да се счита за синоним на Карниката. Според гръцките учени пък е точно обратното - както Македониката, така и Карниката са все една и съща раса, но тя се казва Македоника. И в сертификатите те пишат само Македоника и за двете раси.
Едно е общото обаче между Българските и Гръцките учени - Карника и Македоника са една и съща раса. Има дребни различия в екотиповете, но това не са различни раси.
Колкото до доц. (проф.) Пламен Петров - той ЕВОЛЮИРА през годините. Някога на младини е хранел болни амбиции, че е открил НОВА РАСА ПЧЕЛИ. С напредването на възраста започва в трудовете си да пише Родопика (Македоника). На следващия етап вече пише Македоника (Родопика). В последните си трудове обаче и при него започва да се прокрадва думичката Карника, споменавана "скромно" тук и там .....![]()
Бр. Адам посещава Гърция и Югославия.България е спомената косвено.
http://www.pedigreeapis.org/biblio/b...2voy/2en.shtml
"Местната медоносна пчела на крайната югоизточна Европа досега, по някаква необяснима причина, никога не привлече някакво внимание. Вярно е, че не е надарена с някаква привлекателност, че да привлече внимание - тя не е с ярък цвят и еднородност на външния вид, които са често толкова високо ценени. Но като една работна(бизнес) пчела, може би няма равна. Тя прилича на Кавказката в много от неините характеристики - склонност към запрополисване, както и изграждането на мостове м/у питите. Тези два дефекти са по-малко силно развити в гръцката пчела, а в някои щамове(strains) те са пренебрежимо малко. Неините най-забележителните качества са кроткост,плодовитост, и нежелание за роене. Не попаднах на лоши по нрав колонии, с изключение на остров Крит. Гръцките пчелари едва ли някога прибягват до пушек; една малка част от димящи гъби обикновено се поставя върху рамките, докато трае прегледа. Пчелите са толкова добри и кротки, при манипулация като Карниката. Тяхната плодовитост е на истина феноменална: Аз съм склонен да вярвам, че няма друга раса която по числения състав да се мери с гръцките, или особено на гръцка майка кръстоска с италиански или карникови търтеи. Но за разлика от италианските или източните раси, размножаване е строго ограничено - твърде много, така, да че да обслужва нашите цели - след средата на юли. Плодника може да се намери блокиран в края на юли. Пилото е компактно и безупречно във всяко отношение, и нашият опит показва, че гръцката пчелата е по-малко склонен да рои от всяка друга раса или щам тествани в нашите пчелини. Но тя определено е склонна да запрополисва и да се изгражда мостове обилно, и запечатката на мед е по-скоро мокра на външен вид. Нашите предварителни тестове и наблюдения показват, че гръцката пчела въплъщава качествата, необходими за отлично събиране на мед.
Аристотел отбелязва, че пчелите на Гърция не са еднакви на цвят; по негово време пчелите с жълтo, били считани за най-добрите. Гръцките пчелите от днес са кафяви, с жълти пръстенчета появяващи се тук там. Въпреки това на запад от границите Пинд, от Месолонги до Янина, те са униформено черни. Бяхме сигурни в Янина, че в близост до Коница, на албанската граница, чиста жълта разновидност може да бъде намерена, но нашето търсене разкри само много малко жълти, която често се наблюдава на изток от границите на Пинд като и в сърцето на тези планини. В тези региони едно цяло изключение е намирането на колония абсолютно еднаква по цвят; една малка и варираща част от пчелите са с един или два светлокафяви(жълтокафяви) сегменти. Както може да се очаква, майките показват широк спектър от оцветяване; търтеите, от друга страна никаква."
http://www.pedigreeapis.org/biblio/b.../4voy/en.shtml
"Като цяло се признава, че най-типичните форми на A. mellifera var. carnica са открити в горна Словения и двете съседни провинции Каринтия и Щирия. В англоговорящите страни тази раса е по-известно като Carniolan(Карника), за първия внос - наистина повечето от внос до 1940 - идва от горна Словения. Въпреки това, географското разпространение на расата се простира далеч отвъд трите провинциални наименования. Доколкото знаем в момента, тя се простира до цяла Югославия, Унгария, Румъния, България и по-голямата част на Австрия. Но точни подробности липсват. Гръцката пчела, A. Mellifera Var. cecropia, е без съмнение един суб-разновидност на Карника. По външен вид двете раси не се различават, но има ясни и беспорни различия в техните физиологични характеристики. Доколкото ми е бе в състояние да установя, пчелите на северна Гърция, особено тези на полуостров Халкидики и тясната ивица на страната между границите на Егейският регион и Родопите, включително гръцка и турска Тракия, дължат тяхното стопанско превъзходство на влиянието произлизащо от Анадолската пчела. Колко далеч Анадолското влияние се простира в България, в равнината на Марица, ние не знаем. Има несъмнено значителни различия по-нататък като се отдалечим от основните центрове на местообитанието на Карника. Всъщност дори в пределите на Югославия значителна разлика се открива - макар и външно пчелите да се различават малко или изобщо не от Карника като общоприето."
Анадолската пчела
"Тя е малка, наподобяваща Кипърската по размер, но не притежава нищо от
блясъка или равномерността на цвета на това създание. Цветът на
Анадолската пчела най-добре може да бъде описана като мръсно оранжево,
преминавайки към кафяво на задните гръбни и коремни сегменти(posterior
dorsal and ventral segments).Склутелума( scutellum)обикновено е тъмно
оранжев. Майките имат тъмен с форма на полумесец пръстен на всеки
гръбен сегмент - характерна черта на всички източни раси - но тук те са
светло кестеняво черни(browny-black), и на мястото на жълтото или
светло оранжевото имаме тъмно оранжево.Но под този мрачен екстериор са
скрити качества на несравнима икономическа стойност."
She is small, resembling the Cyprian in size, but has none of the
glamour or uniformity in colour of that race. The colour of the
Anatolian bee can best be described as a smudgy orange, turning to
brown on the posterior dorsal and ventral segments. The scutellum is
usually dark orange. The queens have a dark crescent-shaped rim on
each dorsal segment — a characteristic of all Eastern races — but here
they are browny-black, and in place of the yellow or light orange we
have a dark orange. But beneath this sombre exterior are hidden
qualities of incomparable economic value.
http://www.pedigreeapis.org/biblio/b.../4voy/en.shtml
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))