Най обикновенно зарядно за акумулатор или захранване за компютър също върши работа (12-15V и 1-4 A). Успех.Първоначално публикувано от advanced
Най обикновенно зарядно за акумулатор или захранване за компютър също върши работа (12-15V и 1-4 A). Успех.Първоначално публикувано от advanced
Вдъхновяват ме позитивните хора от които съм заобиколен.
И?
Jikata-OVECH
ето нещо, което има колкото плюсове толкова и минуси, но си струва да бъде видяно дори само като идея: http://www.youtube.com/watch?v=Eym8rxYeLTc
поредния абсурден клип
Знам доста неща,но и доста ПОВЕЧЕ искам да науча!!!
Идеята е интересна на микро-ниво. Трябва да се погледне под микроскоп какво се случва с восъчните капчета - дали се отдръпват настрани или просто ципата пак си остава, но вече е прозрачна от разтопяването.
Ако се окаже, че восъчните капачета се отдръпват настрани, тази идея може да бъде направо гениална и да бъде доразвита. Например центрофуга за 56 рамки, в която на първия цикъл горещ въздух изпълва цялата центрофуга за определен брой секунди, и после следва самото центрофужене. Ако идеята проработи, разпечатващите машини ще отпаднат, а това ще промени лицето на цялата индустрия.
Та аз лично не бих отхвърлил с лека ръка тази идея като непригодна. По-скоро бих си я добавил към списъка с идеи, чакащи проверка дали в тях има някакво зрънце рационалност или не.
Нищо. Нали преработвателните предприятия обдухват тенекиите с горещ въздух с температура 70-80 градуса, и това го правят часове наред. Наистина такава висока температура поврежда ензимите и увеличава ХМФ-то, но това се случва само с повърхностния слой мед, който е само 1% от цялото количество. След смесване на цялото количество щетите се разреждат и диастазата и ХМФ-то придобиват нормални или съвсем леко променени стойности.
Това е от типа информации, за които съм абсолютно сигурен. Кратковременно обдухване с горещ въздух е абсолютно безопасно за меда като цяло и почти не влошава крайните му параметри. В преработвателните предприятия масово се използва, при това няколко пъти подред докато стигне до крайния клиент. Колкото пъти меда си смени собствеността, толкова пъти някъде някой го обдухва с горещ въздух. Средно докато стигне до крайния клиент, поне три пъти се обдухва - веднъж в България, веднъж при западния изкупвач на едро и веднъж при разфасовчика на дребно. Всеки един от тях декристализира и хомогенизира, като това винаги се прави в камери с горещ въздух с температура 70-80 градуса. Естествено се следи в обема на меда температурата да не надхвърля 40 градуса, но по повърхността му тя достига до 70 градуса.
Само дето тия пистолети работят при температура 350-600 градуса.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))