ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"
- Кой си ти? - попита го Дяволът...- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!Дяволът се усмихна:- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.Дяволът пак се усмихна:- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!Момъкът спря и се вслуша:- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.Дяволът пак го спря:- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!Момъкът отчаяно махна ръка.- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!Дяволът:- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:- Виж голите им кървави меса.- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.Момъкът махна ръка:- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.
- Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:- Да бъде! Вземи ги!...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
Това/тази хубава приказка/ се отнася за всички ново излюпени богаташи,защото забравиха откъде тръгнаха,как и с чия подкрепа/кой с куфарче,кой с приятелско рамо,кой с благословията на някоя силова задруга с бели якички/.Ако някой го отрече ,значи е безочлив ........ц .
Тази хубава приказка се отнася за ВСЯКА ЕДНА ПРОФЕСИЯ, включая и за пчеларската ..... Преди да започне да изкачва стълбата, всеки един пишман кандидат-пчелар хвърчи в небесата, обилно подхранван от собствените си илюзии, но с времето постепенно каца на земята и осъзнава каква е жестоката действителност.
Та недейте да критикувате другите стълби, които все още не сте ги изкачили, защото хал-хабер си нямате какво виждат хората, които вече са ги изкачили. Гледайте си вашата лична стълба, и бъдете сигурни, че вас също ви оплюват хората, които стоят на земята под вас. В случая това е народа, който е дълбоко убеден, че пчеларите масово фалшифицират пчелния мед.
Нека ви кажа за мой познат ... Разказва ми той,че наел нова консултант продавачка .Та тя ,тая новата била много разтропана ,договорка за заплата,преди да я видел как се справя ,била много оправна и т.н. Започнала тя ,редовно назначена със заплата приближаваща до управителката на обекта,като никой освен тя и началника и не знаели каква и е заплатата.В последствие какво се получило-тая новата,"оправната" толкова слабо се представила,че не заслужавала и половината от уговорената заплата! Как мислите,дали е още на работа ?
СМЯХ,СМЯХ И ПАК СМЯХ ,А СЛЕД ТОВА ---БЛАЖЕНСТВО !!
Да, Вие го изживяхте този илюзиорен път на пишман кандидат–пчелар.Казвам го,защото аз съм един от свидетелите на Вашите първи стъпки в пчеларството/в този форум/Помня десетките постове с ''разпни го!''/пиша този по–мек изказ,за да не Ви припомням обидите които Ви нанесоха/Питах се–ще може ли да издържи това момче цялата тази помия?Издържахте,дори станахте собственик на този форум.Затова, за втори път Ви правя реверанс, за Вашата упоритост и последователност.Да,аз кацнах на земята и осъзнах,че като вълк–единак съм обречен в тази действителност.
Не критикувам ничия стълба.Само посочвам няколкото начина да останеш във въртележката.Всичко друго е илюзия за .Пък знам ли,може да е имало и изключения.Например 1:1000000 .
Брей ,къв премиер имахме РАБОТОДАТЕЛ https://bivol.bg/badapples-talking-s3-13.html
Самата Янева обаче никак не е уверена, че ще попадне в този привилигирован контингент и ситуацията „ни напред – ни назад“ от която става по-лошо, добива зловещо измерение. Разсъжденията са очевидно за сексуалните действия на Борисов към Янева, които щяли да бъдат записани на клип, обсъждани от охраната и от широк кръг приближени около премиера. С други думи материал, който може да послужи да бъде изнудвана и компрометирана в бъдеще. Особено унизително за „жертвите“ на подобни сексуални посегателства е твърдението, че позорните клипчета се гледали от различни, неопределен брой лица, които се „забавлявали“ с тях, а охраната от НСО, дори „ловяла бас“ и си правила своеобразни залагания от кой път ще се случи контактът!
Е как да се сетят за проблемите на народа и работодателите !
Капитализма създава повечето работни места, когато собствениците на фирми преценят, че ще спечелят от тази работа от въпросният нает служител учил или подготвен за тази работа само тогава, когато това ще носи печалба на някой друг. В противен случай не получавате работа. Има страшно много неща който трябва да се направят за да могат хората да живеят по-добре и биха отворили хиляди работни места за да се свърши тази работа, но не се дава такава работа защото някой няма да спечели от това. Самата истина е че няма достатъчно на брой носещи печалба работни места. Как да се изправят политиците и да ви кажат в лицето как точно работи капиталистическата система ще стане страшно. Много хора са учили имат всякакви образования, но са бармани....точно тогава ти се казва, че не си учил достатъчно, имаш слаби оценки или пък не си завършил правилният университет и т.н. И тогава когато работодателя има недостатъчност на работни места дават работата на хората със шестиците и ще те накарат да обвиниш себе си за това. Например не си достатъчно добър трябвало е да учиш повече и вместо да се ядосаш на системата ще обвиниш себе си за провала или ще ти бъде набивано в главата, че ти си виновен а не системата която е направена така да работи. Капиталистическата система има нужда от всичките си актьори за да работи. Ако мнозинството не ходи на работа, капитализма няма да работи. Тогава играта свършва. Трябва да ходим на работа, а после в мола да купуваме плодовете на нашият труд. Капиталиста има един голям проблем обаче, но е намерил и неговото решение. Всеки капиталист се опитва да спести от трудови разходи: да замени скъпоплатения работник с по-ниско платен, да го замени с машина или да го накара да приеме по-ниско заплащане. Винаги се опитва да спести от трудови разходи защото това увеличава печалбите му. И тогава всички са изненадани как толкова много печалби дошли от занижените разходи за заплати водят до това, работниците да нямат пари да купуват. И как да продължиш да купуваш след като не ти плащат достатъчно много просто с дълг,кредит. Теглиш за кола,къща обучението на детето ти и за всичко теглиш, теглиш и ооо да това е мечтата на капиталиста. Да има клиенти и да не плаща заплати. И тук идва най-бруталното вземайки печалби от по-ниските разходи за труд какво прави с тях? Заема им ги за да си купуват на кредит това което продава той. Капитализма ви изстисква като работник след това ви заема пари и ви изстисква като кредитополучател и най-лошото е че хората са благодарни от предоставена им възможност.
Много е вярно! Като се замислиш, и превъртиш историята на която ни учат, така си е от хиляди години, с глътка въздух между отделните строеве.
Човечеството се е отдалечило от земята, общуването с природата, с животните и растенията, "имунната" му система е отслабнала и всякакви паразити са се впили.
Алчността и гордостта оглавяват класацията.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))