Първоначално публикувано от
Mateev
В интерес на истината се оказа, че в меда ми наистина има Кумафос. В нормите е, но го има. И това е нормално, след като есента съм третирал с Чекмайт.
Днес получих изследванията и за чуждите ензими, и наистина в меда ми се оказа, че ги има. Тука съм безкрайно изненадан, но факт - моите лични изследвания също показаха, че ги има.
Та за да ми е чиста съвеста, искам на всеослушание да си призная, че Симеон Станчев е бил прав. Да, моят мед е проблемен. Как се е случило това тепърва ще разследвам и ще изгледам хиляди часове видеозаписи на камерите. Хванала ме е някаква параноя, защото няма разумен и логичен начин, по който в меда ми да се появят външни ензими.
Както и да е. Обвинението ми към АПИМЕЛ си остава, но не защото е ИЗЛЪГАЛ (явно е казал истината), а защото не ме е предупредил, че очаква мед с някакви СУПЕР КАЧЕСТВА, и така ми загуби 3 месеца. Така се е прекарал и той самия, защото е харчил пари за допълнителни изследвания.
Какво излиза от цялата тази изстория?
Ами ако АПИМЕЛ беше честен и предварително си казваше условията, нямаше да загубим пари нито аз, нито той.
Какви изводи можем да си извадим?
Ами най-добре е наистина да се сключват предварителни договори, в които точно и ясно да се пише какви са изискванията към меда (параметър по параметър) и в които точно и ясно да са описани правата и задълженията на двете страни. Това е единственият начин всичко да е честно и почтено и за двете страни, иначе в момента се случват гафове, от които пак потърпевши са и двете страни. А не е редно така - редно е щетите да ги търпи само ВИНОВНАТА СТРАНА. Но как да разберем коя страна е ВИНОВНА, след като няма договор с предварително договорени КЛАУЗИ.