От декар може и да се получат 350 кг захар,но не пчелите ще направят това.Първо замеделеца трябва да произведе цвеклото,после рафинерията захарта и чак тогава пчелите ще я правят на мед.
От декар може и да се получат 350 кг захар,но не пчелите ще направят това.Първо замеделеца трябва да произведе цвеклото,после рафинерията захарта и чак тогава пчелите ще я правят на мед.
Колеги,нали трябват и семена за това цвекло.
цъфти на втората година от засаждането за семе тогава може да даде някакъв мед
Същото се отнася за много зем.култури.Че даже и зелето дава прашец и нектар.Първоначално публикувано от estabien6
Имам въпрос отностно растенията- например дават, че от декър акация се вадят 65 кг мед, а от декър череша 6-7 кг.
Въпросът ми е- какво означава този един декър? Едно дърво ако е много голямо, колко декъра е? Примерно за слънчогледа е ясно, че един декър си е 1000 кв. метра засяти със слънчоглед, но за дърветата не мисля, че е същото.
"Въображението е по- важно от знанието"- Алберт Айнщайн.
Едно е да имаш на един декър липа на 5 години, а съвсем друго е да имаш 20 годишни липи на същия този декър. В двата случая медоноса ще е доста различен, не си ли съгласен?
Така, че не може просто да кажеш от един декър липа излиза Х мед. Според мен една голяма липа може да изкарва спокойно по 50 кг мед, ако й боднеш един кошер в короната.
"Въображението е по- важно от знанието"- Алберт Айнщайн.
Естествено, че става въпрос за добре развити дървета според това колко от вида се събират на декар. Тези резултати са приблизителни, това не е сирене да го отрежеш.
В декар е нормално да се засадят примерно 250 дръвчета и на тази база се правят сметките. Самото изчисление кое колко мед дава не ми е ясно как го правят. Предполагам на база отделен нектат от цветче. Но и това отделяне е относително в зависимост от климатичните особености.
Според мен от 40-50 дръвчета липа би трябвало да се вади повече от 30 кг мед (колкото е по норма). Затова мисля, че един декър липа, не са 40-50 дръвчета, а по скоро ако някак си се разстели короната на дървото и се види колко площ заема или лицето на короната ако се вземе.
Ако вземем една липа и приравним короната й на сфера с радиус 3 метра, то получаваме, че площта й е 113 кв. метра или един декър са около 10 дръвчета.
"Въображението е по- важно от знанието"- Алберт Айнщайн.
Когато се говори за среден добив от декар и става въпрос за многогодишни растения, за да е коректно, трябва да се каже и каква е възрастта на растенията. Броя не е от особено значение, защото в един декар акция, ако е 3-годишна, може да има и над 100 броя, но нектароотделянето им (ако изобщо цъфтят на тази възраст), няма нищо общо с 1 декар 30 годишни дървета, които несъмнено ще са по-малко на брой. При равни други условия, климат, почви и т.н.
Медодобивът от дка за дървесните видове се пресмята на база 40-50 развити дървета в 1 дка, а за храстите ок. 200 храста в 1 дка. Разбира се, че тези стойности не са абсолютни, а са по-скоро ориентировъчни. Естествено, че ако дърветата са по-млади, очакваният медодобив ще е по-нисък. Ако пък броят на засадените дървета в един дка е различен от 40-50, също ще трябва да се направят съответни корекции.
Освен това има още редица фактори, които влияят върху нектароотделянето – почвена и въздушна влажност, температура на въздуха и т. н. Най-много нектар се отделя при температури 16-25°С. При температури по-ниски от 10°С повечето растения спират да отделят нектар, а при по-високи от 30°С нектароотделянето намалява, а при големи жеги може напълно да спре. Цветовете на растенията отделят най-много нектар при топло и ясно, но не горещо време. Когато листата са изложени на слънце, в тях се образува скорбяла, която през нощта се превръща в глюкоза и фруктоза. Логично, когато растенията са на сянка или ако времето е облачно, нектароотделянето значително се понижава.
А според мен, по-скоро трябва да очакваме по-нисък добив от нормата, освен ако атмосферните условия не са идеални, защото нектарниците на липата са открити и при дъждовно време нектарът се отмива, а добивът от нея става никакъв. При горещо време добивът също може чувствително да намалее. По-добре защитен от неблагоприятните атмосферни условия е нектарът на цветовете, които са като тръбички, но пък някои от тях, като напр. на люляка, червена детелина и др. са твърде дълбоки и нашите пчели трудно добиват нектар от тези растения. Сивата кавказка пчела, която е с по-дълго хоботче, се справя по-успешно с червената детелина. Та в определени случаи и породата на пчелите е фактор...Първоначално публикувано от Mind_Control
"It's so simple to be wise. Just think of something stupid to say and then don't say it."
Sam Levenson
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))