И как става заселването освен с рояк ?
Не ща, еуропейски кранти ! Българка искам, Българка "сянка нележана”, „трева некосена”, „два бистри кладенци и вода ненапита" Връмугу
Ваньо ,цаката не е дали ще приемеш идеята или не .Колегата красноречиво казва че иска да я засели ,а не да я ползва за капан . Затова не го подвеждайте .Сигурен съм че тук никой не е гледал с–ва в тръвни . 40 БР. иззимуват по –добре и от разборните . Не е чудо ,също не е толкова трудоемка като разборните .Лошото е, че унищожаваш най добрите с–ва . А ЗНАЕШ ЛИ КАК СЕ ВАДИ МЕД ОТ ТРЪВНА? Така че не прибързвай с изводите за тръвната .Тук също има тънкости ,които могат и да те забият и да останеш само с кошерините и кафтаните .А сега към колегата Remi –измажи си я и отвътре ,ако имаш шанс да хванеш рой в нея ,заселването ще е лесно .В противен случай използвай съвета на колегата Василевса . Но трябва добре да я намажеш с мед ,цялата.Изтръскваш голия рой без майката/отделил си я на питата и чака /.Хващаш я и пускаш в/у пчелите в тръвната .Изтърсваш и тази последна пита.Питите от това с–во ги раздаваш на по –слабите .И след това хранене ,хранене и пак хранене .Есента ще е по –силна от разборните /зависи какво ще изсипеш в тръвната /Може и мед да ти даде ,ако я заселиш сега ,до края на май .Насаждането в/у плодника е несигурна работа –я стане ,я не .Това от мен засега .Ако те интересуват и други неща –питай .
Аз гледам в тръвна колега е вярно по-усъвършенствана, но все пак тръвна. Наистина най-добрия вариант е да се самозасели с рояк. Ако ще прави гол рой колегата бих го посъветвал да го стръска първо в платнен чувал с обръч от тел, и после в тръвната за да не се налага да ползва фуния и по-малко ще се разпилеят навън пчели. Все пак голия рой не е толкова миролюбив като рояка при заселване, казвам го от опит.Иначе си прав тръвните са, както казва бат Венци "Генератори на пчели" и ще дръпне яко.
Аз нямам никаква идея как се използва тръвната, но един възрастен пчелар, с който си приказваме от време на време ми разказа една интересна история. Става въпрос за пра дядото на моята жена. Този човек за времето си е бил крупен пчелар, имал е около 50 тръвни по спомени на този човек, как се е справял сам с тях, какво е било никой от родата на жена ми не може да каже. Никой не е проявил интерес към неговата работа, и не го е наследил. Единствено има останали 10- на тръвни. Най- интересното от цялата история, е че човека е практикувал подвижно пчеларство. Този възрастен човек, с когото си говоря ми разказа, че дядото ги е товарил тези тръвни на конски керван , и рано на пролет ги е карал някъде в карловските села в южна България. А когато започвала пашата тук в северния балкан , ги е връщал обратно. Но как е ставало всичко това, как ги е затварял, не са ли жилели конете, колко време е прехвърлял балкана, цялото това тръскане по самарите на конете, какво е било що е било никой не може да каже за съжаление. Вероятно човека е разбирал от пчели и е жалко, че не е намерил наследник. Всичко това се е случвало 40- те години на миналия век.
В момента има 2 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 2 гост (и))