ПОЕЗИЯ

[Румен Димитров]

Усмивката

Една усмивка и цъфнаха бадемите веднага,
засмукаха пчелите розов цвят.
Една усмивка само -
и вече друг е тоя свят.
Една усмивка -
и до болка синьо е небето,
гушат се една във друга планините
и въздухът е опиянен.
Една усмивка -
и не ми трябва нищо друго;
една усмивка стигна,
за да е цялата вселена в мен.

Дора Габе

[Sandokan]

Преди 20-тина тодини се запознах с една невероятна жена,
която по времето на Пеньо Пенев е работила в историческия музей в Димитровград и лично го е познавала.
Пеньо Пенев е бил приятел с уредника на музея и често са сядали да се почерпят там, а самият той неведнъж е оставал да пренощува и са го заварвали сутринта на другия ден. Казваше, че обичал да пие “мастичка”, и като си пийнел започвал яко да псува и да говори без много да се съобразява с това, че приказките му не биха се харесали на определени “другари”.
И не пропускал да рецитира любимия си стих:

Когато цъфнат теменугите
и блесне синьото небе,
еби им мамата на другите
и гледай Ти да си добре!

Веднъж я попитах сигурна ли е, че текста е бил точно такъв, защото нещо не ми харесваше израза “блесне синьото небе”. Как така да блесне? Може ли да се каже така?
А тя ми отвърна простичко:
- Откъде да знам. Той така го казваше!

Това е.

[syzi]

Ако решиш да уловиш мига,
то по-добре не се бави,
не се повтаря нищо на света,
не се повтарям аз и ти.

Не стига никога един живот,
за всички истински неща,
да преживеем болка от любов,
и да забравим след това.

Не питай своето сърце,
дали да бъдеш или не,
вземи мига такъв, какъвто е,
накарай времето да спре.

Мига случайно ако уловиш,
дори да бъде закъснял,
знай този свят не ще го промениш,
но ще си истински живял!
Александър Петров

[N-2]

На кладбище, А. С. Пушкин

На кладбище ветер свищет
В сорокоградусный мороз.
На кладбище нищий дрисщет
Ведь его пробрал понос.
Вдруг из гроба вылезает
Ведь ободристаний скелет:
- Как ты смел в такую пору
Обосрать мою кантору?!!!
Нищий долго извинялся,
Жопку пальцем затыкал,
Но понос не унимался
Через уши вытекал...

Превод :

вариант 1

На гробището

Свисти на горбището вятър.
Среднощен мраз, студът пулсира...
Клечи на гробището просяк,
внезапна нужда го посира...

Излиза от земята скелет:
- Кой ака в моята квартира?
Как можеш във такова време
да дрискаш дявол да го вземе!

А просякът се извинил
и пръста в задника забил,
но нуждата уви не спрял
и всичко взел, че доосрал...


вариант 2

На гробището вятър вие
и всичко пука се от студ,
и просяк тихичко се крие -
сере, на времето на пук.

Излиза мъртвия от гроба:
- Как смееш! Тук живеят хора! -
потропва скелет в тъмна доба.
- Ти акаш в моята кантора!

А просякът се извинил,
сам пръста в дупето забил,
но нуждата уви не спрял,
от всички дупки се посрал...

[Владимир Владимиров-Влад]

Ах какой то переводчик
он засралсья в каждом стихе
нас обманивал он дважды
и наконец все тише, тише.

:D :D :D

[N-2]

:D :D :D
Свободен превод, по смисъл.

[Владимир Владимиров-Влад]

:D :D :D
Свободен превод, по смисъл.

То смисъла е ясен - да не ни се случва. Нито на нас, нито на пчеличките ! :D

[jordanov]

[jordanov]

Ако сме приключили месеца, да минаваме към следващия.

[Владимир Владимиров-Влад]

ВЪВ КОШЕРА НА МИСЛИТЕ
Георги Ивчев

Във кошера на мислите
е влязъл търтей ...
Приятелю,не се озъртай !
Какъв ти търтей ?
Съмнението е това
в кошероподобната глава .
И то сега със страшна жажда
меда на мислите изяжда.
Все пак утеха за духовния елит е ,
че се роят на мисълта пчелите .
Не е , не е чак толкоз лошо
на раменете си да носиш кошер,
макар че не един пчелар заклет
пребърква кошера за мед.
Виж-сатириците са лесни ...
Ами да !
Ни жилото им искат, ни меда .
Не щат от кошера им даже восък ...
Ей ,затова е хуморът ни плосък.