Моите храненици, дето ги кърмих със спринцовката, вече са на 11 седмици.
Пет албиноса, като пет капки вода. Шестото беше черноок светъл бисер, но Началника явно го хареса и си го прибра... Или пък стрес при преместването, де да знам.
Леля им, първия път се изложи безобразно /може би известна вина имах и аз/, но от втория си, последен шанс, се възползва с всички сили, хахаа. На път е да спечели моето доверие.
![]()


Цитат
. Та така, първи ден по мъничко, няколко пъти, после почнах по три пъти или сутрин и вечер кога съм на работа. Отначало по една спринцовка, после по две на всяко зайче на хранене. Като изгризаха отпред спринцовката пригодих едно шишенце, мисля 150 мл беше - знаете ги, масльонки разни и т.н. - капачката им е като чучурче завършва с резба накрая и малко капаче. С него им давах по 20-25 мл, мисля че последно стигнах до около 30. Една седмица в къщи в кашона, втората седмица вече като почнаха да чоплят люцерната и ги прехвърлих в мазата в едно боксче, има снимки напред из темата. Там две седмици, укрепнаха, проядоха и гранула, почнаха и вода да пият, мляко по веднъж на ден и към края вече не се и натискаха толкова много за шишето. После на село и си я подкарахме старата песен на нов глас.
Тенджери се намират из дома
По-нататък пак едно леко подхранване и контрол на плевелите. Косиш и прибираш насипно, някъде на сушина до зайците или на скара от колове и отгоре някво покривало против водата. Един декар хубава люцерна, двегодишен посев, вероятно няма да стига за пет зайки с приплода при уплътнени зимни раждания, обаче.
