СЕЛЕКЦИЯ, която трябва да се извършва от ВСЕКИ ЕДИН ПЧЕЛАР

[scutellator]

....Всеки един пчелар трябва да предприеме някакъв минимум от действия..... И тази селекция наистина ще се състои в унищожаването на майките на най-слабите, най-непродуктивните, най-агресивните и най-ройливите семейства...... за да може да си гарантираме, че техни търтеи няма да напуснат кошера и да излетят в небето....

А как да поречим на търтеите със гени за агресивност, произлизащи от кротки семейства да оплождат майките ни?

.....3. Ако все пак искаш по бащина линия да се прави някаква селекция (а това е редно), то тогава тази селекция не трябва да е много рестриктивна. Достатъчно е например да убиваш майките или да слагаш прашецоуловиители на 10-20% от най-кекавите си семейства - най-агресивните, най-ройливите, най-нископродуктивните, най-болнавите и т.н.....

ДА! И винаги от полулацията ще продължават да изскачат пак толкова агресивни, ройливи, нископродуктивни и болнави семейства в почти непроменено и постоянно съотношение. Every chain is only as strong as it's weakest link!

..... По принцип всички видове алели са 19 на брой (според някои автори са 17)...

Само за обща информация... Към момента са идентифицирани, ако не ме лъже паметта, над 50 различни "полови" алели общо за всички популации на Apis mellifera. Цифрата 17 (или 19) се отнася за максималния брой, който се предполага, че може да бъде открит в една единствена пчелна популация.

[Mateev]

Селекция да но по кой показател по медосбор, агресивност, хигиенното поведение, роене.......[/I]

Професионалната селекция по много показатели е бавна, трудна и скъпа работа, изискваща целогодишни тестове по десетки показатели на стотици майки. Такава една дейност никога няма да ви се изплати, ако някой не ви дотира с огромни финансови средства. В любителски условия се прави силно опростена селекция, която обаче пак може да бъде достатъчно ефектива.

Какво разбирам под ОПРОСТЕНА ЛЮБИТЕЛСКА СЕЛЕКЦИЯ:
1. Преценката на семействата се прави НА ОКО. Все пак пчеларя прави периодични прегледи и иска или не разбира кои са му добрите семейства и кои - лошите.
2. Решението за някакво СЕЛЕКЦИОННО ДЕЙСТВИЕ се взема ВЕДНАГА НА МЯСТО, без да се води подробна документация в екселски файл със стотици колонки и без да се правят десетки тестове на дадено семейство в продължение на 1 или 2 години.
3. Възможните селекционни решения и действия са много малко на брой - избор на силно семейство за майчино, избор на кекаво семейство, чиято майка не заслужава да прави търтеи, слагане или не на прашецоуловител, за да се блокират търтеите.
4. Схемата на селекция е много проста:
- Най-хубавите семейства стават майчини и им се слага прашецоуловител
- Най-лошите семейства им се сменят майките, но преди и 60 дена след това им се слагат прашецоуловители
- Всички останали семейства са бащини семейства (търтеите им имат право да оплождат)
- Периодично в популацията (пчелина) се вкарват нови гени от външни източници

Мисля, че с това се изчерпва любителската селекция. Нима има нещо сложно в нея, което да не може да го прави всеки един пчелар?

[Mateev]

За по-подробна и професионална информация на Български език мога да препоръчам темата на Scutellator: http://pchelari.com/forum/showthread.php?t=107

Също така има една много хубава книжка на Български език от проф. д-р Йежи Палеолог. Книжката се казва ГЕНЕТИКА И СЕЛЕКЦИЯ и се продава от Издателство Котларски.

Има разбира се и многло литература на Английски език в интернет, но проблемът на всичко това е, че дори четенето на Български език е трудно, тежко и тягостно, а какво остава за четенето на чужди езици. Човек наистина трябва да се загроби месеци наред да чете и препрочита пак и пак и пак, докато терминологията и принципите на наследяване и селекция започнат да му се проясняват и докато започне наистина да разбира какво точно е написано и как в действителност се случват нещата.

При това положение наистина е хубаво когато някой даде готово сдъвкано решение с минимални теоретични залитания, и точно това е идеята на тази тема.

[Mateev]

В тази тема не трябва да навлизаме в големи подробности на тема ГЕНЕТИКА И СЕЛЕКЦИЯ, защото всеки който иска подробности може да отвори съответната книжка и да я прочете. Предлагам да се ограничаваме до минимално ниво на знания, щото те да бъдат лесно разбрани и запомнени от всички. Първото минимално задължително знание ще се опитам да го разкажа колкото се може по-накратко, с по-малко подробности и с по-малко специализирана терминология.

И така:
Пчелата майка и пчелата работничка имат по малко повече от 10 000 гена, като всеки един ген отговаря за някакво качество или количество. Всеки един ген е ДВОЕН - тоест състои се от два различни гена, разположени на една и съща позиция (локус) в две различни вериги на една и съща хромозома (самостоятелно оформена група от гени). Важното е да се знае, че от двата гена в един и същи локус само единия оформя качествата на пчелата.

При създаване на неоплодено яйце, в него от двете вериги гени на майката се създава САМО ЕДНА, като в нея за всяка една позиция ПО СЛУЧАЕН НАЧИН се избира един от двойката гени на майката, стоящи на същата позиция в нейните двете вериги. В яйцето остава ЕДНА ЕДИНСТВЕНА верига от гени. Ако това яйце не се оплоди, от него се ражда търтей, и той притежава САМО ЕДНА ВЕРИГА ГЕНИ. Същата верига притежава и всеки един сперматозоид на този търтей. Следвателно всички сперматозоидите на търтея са НАПЪЛНО ЕДНАКВИ ЕДИН С ДРУГ. Запомнете го този факт, защото той е много важен за бъдещите разсъждения.

АКо едно яйце се оплоди, то тогава в него вече има 2 вериги с гени - едната от майката, а другата - от сперматозоида. Родената след това пчела вече е напълно окомплектована с нови 2 вериги от гени и във всяка една позиция (локус) има 2 гена (може и различни), отговарящи обаче за едно и също качество. Кой от двата гена ще определи това качество ще обясня в друг постинг.

А сега най-важното за запомняне:
1. Майката има 2 вериги с гени, като за всяко едно качество отговарят по 2 гена, които могат да са два еднакви или два различни.
2. При наследяване от тези 2 вериги се конструира по случаен начин САМО ЕДНА нова верига.
3. Тази една верига преминава в яйцето, ако то е неоплодено.
4. Ако се роди търтей, той живее само с 1 верига гени и генерира сперматозоиди, които са напълно еднакви и съдържат точно копие на тази една верига.
5. Ако яйцето се оплоди, в него се смесват двете вериги (на майката и на търтея) и отново се получават две вериги, с които се разжда пчелата-работничка или пчелата-майка.

[Mateev]

Да се върнем на темата - за търтея предполагам разбрахте - той е най-лесен. Има само един комплект гени и всичките му сперматозоиди са Copy-Pаste - еднакви са като две капки вода. Следователно всички пчели, родени от сперматозоидите на този търтей, се явяват СЕСТРИ ПО БАЩИНА ЛИНИЯ. Това е много готино, защото опростява донякъде селекцията, но и МНОГО ОПАСНО !!! Ако този търтей има някакви ЛОШИ ГЕНИ, то тези гени ще бъдат наследени ОТ ВСЯКА ЕДНА НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - майка или пчела-работничка. И това предване на гените в поколението е 100% сигурно. По-нататък ще видите, че при майчините гени това не е така.

При наследяването на гените търтея е по-опасен от майката и по друга причина - той много трудно може да се контролира. Веднъж напуснал кошера и вече никой не го знае къде ходи. Става непроследим и неконтролируем. Може да отиде например в друг кошер и там да бъде приет. И ако ние искаме да убием някоя майка, защото например е силно агресивна, това не означава, че убиваме нейните търтеи. Те може да са плъзнали из целия пчелин и всеки ден да летят по търтееви сборища, разнасяйки гена на агресивноста по не се знае колко други нови майки от вашия и от чуждите пчелини.

Та първият стълб в селекцията на всеки един пчелар е КОНТРОЛЪТ НА ТЪРТЕИТЕ, а не контролът на майките с кофти гени. Ако пчеларя прецени, че дадено семейство има кофти гени и неговата майка не трябва да живее, то първата стъпка е ДА СПРЕ ТЪРТЕИТЕ НА ТАЗИ МАЙКА. И най-лесния начин е на прелката да се сложи ханеманова решетка или прашецоуловител и НИКОГА ДА НЕ СЕ МАХА. Търтеите няма да има откъде да напускат кошера и ще умират, като пчеларя от време на време ще ги почиства от дъното. Самата майка (агресивна или ройлива или кекава) може да остане да работи в кошера в рамките на сезона, докато и дойде времето да я сменим с друга, но в никакъв случай нейни търтеи не трябва да напускат семейството. Дори и когато сменим майката, пак ханемановата решетка трябва да остане поне още 2 месеца, а още по-добре до навлизане в зимата, за да сме абсолютно сигурни, че търтей от старата майка няма да напусне кошера и да предаде лошия си генетичен материал на някоя друга майка.

[Mateev]

Сега да кажем малко и за майките. Вече знаем че те имат две вериги с гени и за всяко едно качество отговарят по два гена, които понякога са еднакви, а друг път - различни. Например гена за цвета - една и съща майка може да носи ген както за жълтия, така и за тъмния (чер или сив) цвят. Веднага възникват два въпроса:

1. Кой от двата гена ще определи цвета на самата майка?
2. Какъв цвят тя ще предаде на поколението си?

Това са две различни неща. Майката може да е един цвят, но да предаде на поколението друг цвят. Защо това е така?

Ами гените се делят на два вида - Доминантни (доминират) и Рецесивни (подчинени, съгласни са другия ген да надделее). Прието е доминантните гени да се отбелязват с главна буква (напр. А), а рецесивните с малка буква (а). И в двата случая има буквата А, което означава че това е ген, отговарящ за едно и също качество (напр. цвят), но голямото А означава напр. жълт цвят, а малкото а - черен или сив.

Какви комбинации от тези два гена може да има една майка?
Ами АА, Аа, аА, аа. Тъй като жълтия цвят (голямото А) е доминантен ген, то тогава в 3 от комбинациите (АА, аА и Аа) той ще прояви своето качество в самата майка и тя ще е жълта. Само при комбинацията (аа) майката ще е черна.

Какво обаче ще се случи с наследството на тази майка?
Ами вече разбрахме, че само единия от двата гена ще се предаде в наследство, при това напълно случайно (с вероятност 50%). Тоест в неоплоденото яйце ще има или гена (А) или гена (а).

Какви изводи можем да си направим от това ново знания?
1. Майката носи в себе си два комплекта гени, но само един от тях определя нейните лични качества.
2. Ако в дадена двойка има доминантен ген, то той ще определи съответното качество.
3. Ако и двата гена са рецесивни, то тогава и само тогава те ще имат шанса да определят това качество.
4. В наследство се предава само един от двата гена, избран по случаен начин.

И сега най-важното:
Тъй като майката има около 10 000 двойни гена и от всяка една двойка в яйцето се копира само един от тях по случаен начин, то тогава ВСЯКО ЕДНО ЯЙЦЕ Е РАЗЛИЧНО ОТ ОСТАНАЛИТЕ в генетично отношение. Или НЯМА ДВЕ ЕДНАКВИ ЯЙЦА. Следователно НЯМА ДВА ЕДНАКВИ ТЪРТЕЯ както и НЯМА ДВЕ ЕДНАКВИ ПЧЕЛИ.

Нещо повече - при това копиране в наследството (търтеи и пчели) се копират както ХУБАВИТЕ, така и ЛОШИТЕ ГЕНИ.

Следователно всяка една майка, дори и да е най-супер майката на всички майки, създава както КАЧЕСТВЕНО, така и НЕКАЧЕСТВЕНО ПОКОЛЕНИЕ в някакви предварително известни статистически пропорции за всяко едно качество, на което се знае какви са първоначалните гени.
1. Ако качеството се състои от 2 доминантни гена (АА), то тогава в поколението на 100% се предава гена А, и понеже той също е доминантен, няма никакво значение какъв ген ще добави търтея (А или а).
2. Ако качеството се състои от 1 доминантен и 1 рецесивен ген (Аа) то тогава в 50% от поколението се предава А, а в другите 50% - а. И тука вече е определящ търтея - ако неговия ген е доминантен, гена на майката няма значение. Ако е рецесивен, тогава в поколението вече ще има има 25% А и 75% а.
3. Ако качеството се състои от рецесивен ген, ситуацията пак зависи от търтея. Ако търтеевия е доминантен, налага се, ако не, то тогава в поколението ще има 100% аа.

Важното от тука е да се запомни, че една майка предава на 100% дадено качество в поколението си само ако то е определено от 2 доминантни гена. Във всички останали случай майката прави шарено поколение от напълно различни една от друга пчела по всички качества, имащи поне по 1 рецесивен ген.

ОСНОВЕН ИЗВОД:
Някакъв процент от пчелте и дъщерите на качествената майка СА НЕКАЧЕСТВЕНИ с наследени по-малко или повече НЕКАЧЕСТВЕНИ ГЕНИ по някои от признаците.

И ако при селекцията такива некачествени майки се откриват посредством тестове и се унищожават, при репродукцията това няма как да се направи и такива майки отиват при крайните клиенти.

[ves]

И най-лесния начин е на прелката да се сложи ханеманова решетка или прашецоуловител и НИКОГА ДА НЕ СЕ МАХА. Търтеите няма да има откъде да напускат кошера и ще умират, като пчеларя от време на време ще ги почиства от дъното.

Ти сериозно ли? Нали дори да сложа ханеманова на входа, като отворя кошера да го прегледам търтеите ще излетят. Или предлагаш да сложим ханеманова на прелката началото на Март и да не отваряме кошера чак до Ноември?

[Mateev]

Ти сериозно ли? Нали дори да сложа ханеманова на входа, като отворя кошера да го прегледам търтеите ще излетят. Или предлагаш да сложим ханеманова на прелката началото на Март и да не отваряме кошера чак до Ноември?

Ако имаш по-добра идея - кажи я. Трябва да ти кажа, че това не е измислено от мене, а се практикува от доста майкопроизводители. Вярно е, че е компромисен вариант, но какво друго може да се направи?

Иначе най-добрата идея е да имаш изолиран оплоден пункт, на който въобще да няма майчини семейства.

Колкото до агресивните и кекавите семейства - ами на секундата убивай майките и точка. Ако не можеш да спреш съществуващите търтеи, поне не я оставяй жива да създава нови.

И на мене ни е ясно, че най-лесното за всички е НИЩО ДА НЕ ПРАВЯТ, измисляйки си едни или други оправдания. Който обаче реши, че трябва да се бори, ще започне да мисли за подробностите по реализацията и така ще възникнат нови идеи как да се справим с един или с друг практически проблем. Специално за търтеите например могат да се направят КАПАНИ ЗА ТЪРТЕИ, и периодично те да бъдат убивани вътре в капана.

Капан за търтеи се прави лесно по 100 различни начина. Общия принцип е направата на кутия от ханеманови решетки и отвор за влизане на търтеите. Дори и да влезе пчела, тя после напуска кутията през ханемановите отвори. Тази кутия трябва да е на светло, за да привлича търтеите. Например може да се сложи над кошера (над последния корпус) или пък на входа на прелката. Ако е с пластмасов външен прашецоуловител, може да се отвори страничния (търтеевия) отвор, и преминаването през него да вкарва търтеите в капана. Сигурно има и още много варианти.

[boris]

Контрола на търтеите може да става по два начина - чрез производство на ранни търтеи (Волохович , предполагам и други ) и чрез оплождане в по - късните часове (мисля ,че rosty беше споменал за това ) . Аз не съм го правил.(Между другото за тази година момента за ранни търтеи го изтървахме )

[scutellator]

Важното е да се знае, че от двата гена в един и същи локус само единия оформя качествата на пчелата.

Във всяка хомоложна двойка всеки от гените заема или свръхдоминантно, доминантно, или рецесивно положение. Във всички останали случаи на непълна доминантност, за проявяването на всеки белег вземат участие и двата алела. Класически пример е кръстоска между червена и бяла роза, при която се получава поколение в розов цвят (нито бял, нито червен).

Белезите, които се определят от един или няколко алела при пчелите са по-скоро изключение, отколкото правило. Почти всички икономически значими белези се определят от полимерни гени, намиращи се в множество локуси от различни хромозоми и техните модификатори (усилващи, намалящи или забраняващи действието на веригата или част от веригата главни гени)

Класически пример е унаследяването на VSH (varroa specific hygenic) поведение