Според финландците, които са производители на стиропорени кошери, и които имат много по-дълга и по-студена зима от нас, мрежестия отвор на дъното се затваря със специална пластмасова плоскост само през месеците МАРТ и АПРИЛ. Тоест прави се само ПРОЛЕТНО ЗАТОПЛЯНЕ за по-бързо развитие на семейството. Зимно затопляне НЕ СЕ ПРАВИ !!!
Благодаря за отговора.Факторите са доста комплексни и ще бъде грешка,ако се разглеждат поединично.Иначе за пробите - тепърва започвам.Това му е тръпката на новобранството - главата ти празна,празна,чак дрънка,ама вечер сънуваш цистерни с мед и твоето лого отзад,вместо номер
![]()
Най-голямата тънкост в пчеларството е напролет така да подсилиш семействата, щото да са максимално развити към началото на първа паша, но в същото време да не са изпаднали в роево настроение. Тоест трябва да си ги развил на 99%, но в никакъв случай не чуквай 100-тния процент. При това трябва да си го направил към дата, която всъщност не я знаеш коя е, и в условия на пролетен климат, който също не го знаеш какъв ще е, и на практика ще ти поднася много изненади. Също така твоите шофьори (майки) ще ти поднасят изненади, като някои от тях ще са състезателки, други едвам ще кретат, а трети направо ще издъхнат. Горивото (цъфтежа на пролетните растения) също е с много изненади и съобразно климата ще ти сервира с по 1-2 седмици по-ранен или по-късен цъфтеж. Еднократни дълбоки застудявания могат да унищожат пилото и да те върнат в първи клас.
И така.......
Пролетното подсилване всъщност си е ВИСШ ПИЛОТАЖ В ОБЛАСТТА НА ПЧЕЛАРСТВОТО, и бих казал, че много пчелари (включая и стари) не се справят достатъчно добре с него. Затова и получаваш противоречиви напътствия, защото всеки дава акъли от позицията на неговата си собствена камбанарийка, до която е успял да се изкатери.
Аз бих обобщил нещата така:
Пролетното подсилване е всъщност ЛАВИРАНЕ между препятствия и ПЕРСОНАЛНО РЕГУЛИРАНЕ на скоростта на развитие на всеки един кошер. Да, стесняват се смейства, подхранва се, слагат се витамини и други добавки, затваря се дънната табла и т.н, но това са ВНИМАТЕЛНО ДОЗИРАНИ МЕРОПРИЯТИЯ, направени с цел УВЕЛИЧАВАНЕ НА СКОРОСТТА. Освен тях обаче има и МЕРОПРИЯТИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА СКОРОСТТА, като например изземване на пити с пило от едни кошери (НАМАЛЯВАНЕ) и даване на други (УСИЛВАНЕ). Намаляване на скоростта е и правенето на отводки от излишно силните кошери.
Какви са най-честите грешки?
ПРЕКАЛЕНО ПОДСИЛВАНЕ - семейството изпада в роево настроение преди началото на пашата и за него годината е загубена.
НЕДОСТАТЪЧНО ПОДСИЛВАНЕ - семейството не е подготвено за първа паша, и на практика то я губи.
Как да се избегнат тези грешки?
Ха-ха - нали ти казах, че това е висш пилотаж, с който не всеки се справя, включая и аз. Трябва да се работи по усъвършенствуването на този висш пилотаж и с годините предполагам се натрупват умения, които спомагат за подобряване на крайния резултат. Всеки сам си натрупва собствения си опит, правейки много грешки. Аз лично за мене си съм решил да се опитам да контролирам развитието посредством информационна система, която ден за ден да ми дава точното състояние на всеки един кошер и ден за ден да планирам ПЕРСОНАЛНИ МЕРОПРИЯТИЯ за подсилване или отслабване на ниво единичен кошер, дори и единична рамка.
ПС: Само да вметна, че висшия пилотаж продължава и след първа паша. Изискванията за максимално силно (но нероило се) семейство в началото на всяка една паша продължават през целия сезон. Трябва да се мисли не от днес за утре, а от днес за началото на следващата паша. Много от действията на пчеларя трябва да са ИЗПРЕВАРВАЩИ, а не ПОСТФАКТУМ. Местейки пита с пило днес, трябва да си представяш какво ще се случи след 10, 20 или 30 дена. Знанията ти за брой дни в развитието на една пчела трябва непрекъснато да ги прилагаш и с прости сметки на ум трябва да си представяш тази пита с пило след колко време ще даде млади пчели, за да гледат майката и друго пило, и след колко време тези пчели ще станат стари, за да носят нектар и прашец. И датата на ставането на стари пчели съвпада ли с очакваната дата на следващата паша.
И в заключение ще ти кажа едно мое лично прозрение, което може би ще се окаже вярно:
Разликата между добрия и лошия пчелар е в това, че добрия пчелар предприема ИЗПРЕВАРВАЩИ ДЕЙСТВИЯ, нацелени в едно точно определено бъдеще, а лошия пчелар работи ПОСТФАКТУМ, опитвайки се да намали щетите от ВЕЧЕ НАПРАВЕНИ ГРЕШКИ. Добрия пчелар РЕГУЛИРА И КОНТРОЛИРА ПРОЦЕСА И БЪДЕЩЕТО, а лошия пчелар се оставя събитията да го подмятат насам-натам и да го водят за носа. Тоест лошия пчелар изпада в ПОДЧИНЕНА ПОЗИЦИЯ, от която много трудно може да направи нещо полезно за себе си или за пчелите. Добрия пчелар ЗНАЕ какво ще бъде семейството в началото на следващата паша, и ако трябва го коригира, а лошия пчелар знае какво е семейството СЕГА и се чуди какви действия да предприеме. Ха-ха .... има и калпазани, които дори и това не го знаят (какво е семейството сега), но за тях въобще не си струва да говорим.
Ако не се лъжа гълфстрийм завършва някъде около Финландия и за това да няма повратни студове през април.Пчелното сем.харчи по малко мед и по малко се амортизира,когато няма пило.Мрежестото дъно отлага поне със месец отглеждането на пило,а стартирането(на пилото)започва с летящ старт.
Миналата година бях пред същата дилема защото късните ми отводки успяха да изградят 4-6 рамки от втори корпус, но не бяха достатъчно силни за да ги оставя на два корпуса отнех по-празните рамки и ги оставих на първи корпус. Иззимуваха ми на 100% и тази пролет се развиха перфектно до пролетните дъждове. Да уточня, че съм с дълбоки дъна и се получава достатъчен обем с оглед на движението на въздуха вътре в кошера. Не зная как ще е при другите дъна.
Видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала краката.
В Гърция покривна табла не се използва, а капакът е с големи вентилационни отвори.
В САЩ промишлените пчелари също не ползват покривна табла, но там капакът е залепен за горните летви на рамките. Това е така дори и в най-северните щати (Мичиган), от където идват по-голямата част от семействата опрашващи бадемите и трябва да са много силни за началото на Февруари.
В Сърбия наред с мрежестото дъно се използва и покривна табла със ГОЛЯМ мрежест отвор през зимата. Както нашия ЛР по БДС е на 3 коруса, така и при тях е приета тази конфигурация.
В Румъния често се практикува изваждане на всичкия мед през есента и зимуване на пчелите изцяло на захрано блокче/питка поставено над рамките
(гуугъл "candy board beekeeping").
В Дания, след края на лятото веки един кошер се стръсква върху изцяло восъчни основи и дезинфекциран кошер и се налива със сироп за да могат пчелите да изградят рамките и да се запасят за зимата.
Да продължавам ли....
Зад всяко едно от тези действия има конкретна и точно определена причина.
В нашия случай, човек трябва сам да прецени дали влагата или студът са по-опасни през зимата.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Не искам да копирам,искам да разбирам процеса.Когато има осмисляне е лесно да се импровизира по най-различни начини.Това му е хубавото на живота - разнообразието.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))