А как успяват африканските пчели да се справят с акара?
А как успяват африканските пчели да се справят с акара?
https://www.youtube.com/watch?v=PAA7WvlARVI
Ами не са станали такива изведнъж. На пчелите от централна и южна Африка им е било нужно цяло едно десетилетие за да постигнат читава равновесна връзка между паразит и гостоприемник.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
А тук какво пречи за да се постигне това равновесие?
Пречи им пчеларя, който постоянно ги "лекува" с всевъзможни отрови, вместо да ги остави сами да се оправят. Дони казва, че на африканските пчели им е отнело едно десетилетие за да се приспособят. Е в България, "официалните" данни за акара са от края на 60-те, тоест от повече от 4 десетилетия. Лично мнение.
Приключи тазгодишния експеримент с японската тръвна. Семейството умря от глад и захаросан мед преди около 20 дни, след което беше нападнато от черни пчели крадци. Вината е моя, защото не ги подхранвах. Може би трябваше да им дам 5-10 литра сироп през есента. Семейството не е лекувано с никакви лекарства. Няма петна от нозематоза нито в тръвната, нито извън нея. Няма умрели акари по дъното.
Но ето резултатите от размера на пчелните килийки:
Тъмно кафяви пити в центъра на гнездото - размери в милимети - направени са много измервания, като при всяко се измерват 30 килийки във формата на триъгълник и се взема средния размер: 5 мм / 5 мм / 5.2мм / 5,2 мм / 5,2 мм/ 5,2 мм / 5,3 мм / 5,4мм / 5,5 мм. Някъде бях чел, че при малка килийка акарът трудно се размножава.
Светло кафяви пити в периферията на гнездото - 5,2 мм / 5,3 мм /5,4 мм /5,4 мм /5,4 мм /5,4 мм/ 5,5 мм/ 5,6 мм.
Бели или светло жълти пити до стените на тръвната, които са ползвани само за складиране на мед: 5,1 мм / 5,2 мм / 5,8 мм/ 6 мм/ 6,5 мм/ 6,6 мм. Тук при най-долните и при най-крайните килийки има и търтееви килийки, и от там идва и увеличаването на средния размер на килийката.
Търтееви килийки: 6,5 /6,8 /6,6 мм. Търтеевите килийки са разположени най-отдолу на питите, на около 5-6 реда един върху друг, там където пчелите строителки са се докосвали до дъното на тръвната.
Ето какво намерих в една книга: „Механизмът за построяване на търтееви килийки в едно семейство живеещо в хралупа започва да действа, когато „брадата“ на пчелите строителки разположени под средната най-дълбока пита, се докосне до дъното на хралупата. От пчеларската литература знаем, че изроилите се семейства в хралупи, не застрояват хралупатите до тяхното дъно. Питите достигат на около 5-7 см. над дъното на хралупата, и не се допират до него.“
Горното се потвърди при моите измервания.
Тази година съм приготвил 5 японски тръвни и експеримента ще продължи. Ще се стремя във всяка японска тръвна да има по един празен корпус под питите, за да не строят търтееви килийки - като борба против акара. А през август внимателно ще преценя запасите на семействата.
Може ли за коментар от ваша страна за големината на пчелната килийка, за компактността на гнездото - в което няма рамки, за търтеевите килийки - за влиянието върху акара вароа.
Според мен, ще сгрешиш ако не има оставиш възможност за търтееви килийки. Търтеите така или иначе са нужни на семейството и то рано или късно ще си направи такива. Освен това се знае, че акара предпочита търтеевото пило. Ако няма такова, той ще се "набие" в работническото. И ще причини повече щети на семейството. До колкото разбрах една от целите на този експеримент е да не третираш срещу акар, за това смятам, че е по-добре пчелите да се оставят да отглеждат търтеи на воля.
До Triballi
Не знам от къде идваха тези черни пчели, но не са от мен. Пчелите бяха с напълно черно коремче, без космици по коремчето и блестяха на слънцето. Тези пчели разкъсаха захаросания мед и го разхвърляха по дъното на тръвната.
Твоите снимки потвърждават част от моите измервания. В средата на гнездото най-често пчелната килийка беше с размер 5 мм или 5,2 мм.
До Юрий Цветков
Съгласен съм с теб, че ако не се отглежда търтеево пило всички акари ще се пренасочат към пилото за пчели. Точно това искам, акара да се размножава само в пило за пчели работнички.
Средно една личинка на пчела работничка изхранва около 1,5 /една и половина/ способни да се чифтосат женски акара. Останалите 2-3 женски акари, които не са успели да се развият до етап на оплождане загиват. Част от акарите обаче загиват ако се закрепят за летяща пчела - миризмата на цветовете ги кара да се раздвижат и те падат извън кошера. По този начин сметката става изгодна за мен.
Средно една личинка на търтей може да изхрани около 3-4 зрели за оплождане самки на акара, останалите, които не са достигнали полова зрялост загиват.
Не желая да третирам с препарати против акар защото те удължават времето за съзряване на пчелите и търтеите. Когато една пчела се излюпи на 22-23 ден, изхранените от нея акари нарастват и са вече средно 2,5 - 3 броя, а търтеева личинка излюпена на 25-26 ден може да изхрани 5-6 зрели женски акара.
В момента има 2 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 2 гост (и))