Съобщение за кандидат майкопроизводителите

[Mateev]

Кой е казал, че местната медоносна пчела се нарича "Родопика"? Това е една измислица на доц. Пламен Петров. Местната медоносна пчела се идентифицира посредством морфо-етологични изследвания, за стойностите на които можем да се доверим на известни Български или международни учени. Например проф. Ненчев, който 30 години е писал докторат по тази тема или пък например световно известния учен Ruttner. Дори и брат Адам е идвал по нашите земи също е публикувал изследвания на нашите пчели. Как може тези тримата известни учени да имат почти едни и същи данни, а доц. Пламен Петров да има съвсем различни, други данни, които подозрително много напомнят на параметрите на карпатската пчела, но с объркани сигми в диапазона. На мене ми прилича на преписване с правописни грешки, но както и да е. Това вече не ни интересува.

В нашата развъдна програма се базираме на изследванията на известни и доказали се български и международни учени, и ако развъжданите от нас пчели отговарят на тези параметри и диапазони, значи това е истинската МЕСТНА МЕДОНОСНА ПЧЕЛА - такава, каквато се изисква да развъждаме по закон.

[ch.atanasov]

значи това е истинската МЕСТНА МЕДОНОСНА ПЧЕЛА - такава, каквато се изисква да развъждаме по закон.

Този закон няма ли да го променяме? Той не е ли наследство от Петров?Ако хората около България имат по-продуктивна порода ,ние трябва ли да се мъчим с Родопиката?

[пчелар]

....
В нашата развъдна програма се базираме на изследванията на известни и доказали се български и международни учени, и ако развъжданите от нас пчели отговарят на тези параметри и диапазони, значи това е истинската МЕСТНА МЕДОНОСНА ПЧЕЛА - такава, каквато се изисква да развъждаме по закон.

Разбрах отговора Ви,но така или иначе закона е един и волю или неволю трябва да използвате/поне за сега "Родопика"/.Та,при тези условия,как ще процедирате,защото и дума не може да става за Карника или Бъкфаст?

[Mateev]

Кой е казал, че измислената "Родопика" е единствената възможна пчела, която трябва да се отглежда законно в България? Родопиката е една малка част от целия генетичен басейн на местната медоносна пчела. Доцент Петров е дал много тесни диапазони на селекционните признаци, в резултат на което смело може да се твърди, че той извършва ГЕНОЦИД на местната медоносна пчела. Реалния генетичен басейн е много по-широк. Не съм злобар, но ако си направя труда да изследвам в лабораторията на БПРА негови пчели, почти съм сигурен, че диапазоните на тази уж "Родопика" няма да отговарят на тези, написани в развъдната му програма.

Познавам се и съм в контакт с много негови майкопроизводители. От тях знам, че преди години е правил някакъв гаф с елитните майки, които им е давал за разплод, в резултат на което те в момента не му вярват и правят майки и отводки от собствените си пчели, без да използват неговите "елитни" майки. Нещо повече - има майкопроизводители, на които от години доцента не е давал нито една елитна майка. Просто ги е оставил на самотек - да правят майки от каквото си поискат.

Та дотук с митовете за Родопиката - такава раса има само на хартия (само в мечтите на доцента) и в неговите "научни" трудове за бъдещата му професура. За който не знае, доцента драпа да стане професор. Както и да е - неговия възход или падение вече не ме интересува. В БПРА си имаме работа за вършене, а с доцента ще се занимаваме само ако си позволи да ни нанесе някой друг удар под кръста.

[ch.atanasov]

Матеев ,извинявай но си мисля ,че трябва да се измисли някакво име на мястото на Родопиката. Имате ли такова? Мога да дам идея за неофициално /народно му / име.

[пчелар]

......Та дотук с митовете за Родопиката - такава раса има само на хартия.......

Ще се радвам,ако успеете да наложите Карника,като пчела,която да се отглежда в България.Успех.

[scutellator]

Ще се радвам,ако успеете да наложите Карника,като пчела,която да се отглежда в България.Успех.

Аз лично бих бил ТВЪРДО ПРОТИВ към такъв подход! ВСЕ ПАК КАКЪВ Е СМИСЪЛА ОТ СЕГАШНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ, УЖ ЦЕЛЯЩИ ОПАЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ПЧЕЛИ, КАТО ДОРИ И ПО ПРОГРАМАТА ЩЕ СЕ ПРОДАВА НЕЩО ДРУГО. Това е гнусна измама!!!!!!!!!
Карника човек ще може да си купи винаги от чужбина и няма нужда България да й става резерват.
.
Но все пак това е въпрос, който НЕ АЗ трябва да решавам, а бъдещите майкопроизводители. И дано да изберат правилно решение, защото мен главата не ме слуша, и да революционизирам българското пчеларство до степен в България да могат да се произвеждат единствено изкуствено осеменени майки по-бързо от Матеев, за мен е просто детска игра

[Mateev]

Ще ви напиша един цитат от доц. Пламен Петров, публикуван в официалния справочник на ИАСРЖ за всички видове породи животни в Република България. Цитирам:

Основа на селекционната работа с пчелите в страната е Българската медоносна пчела Apis mellifera macedonica (=Apis mellifera rodopica) от типа "Carnica" в широкия смисъл.

Преписал съм го абсолютно точно, заедно с препинателните знаци. Годината на издаване е 2013-та, така че това мнение на доц. Петров е от тогава.

Как можем според вас да изтълкуваме тези думи?
Може би, че вече се е отказал да налага името Родопика, и се е съгласил, че Macedonicа е българската пчела, а напоследък дори поглежда и към Карниката ??????

[scutellator]

Здравейте.Тъй като темата " Новини и събития от БПРА "е заключена си позволявам тук да попитам г-н Матеев следното:Г-н Матеев,някъде четох и споделихте,че в новата БПРА ще работите с местната пчела "Родопика".От къде обаче ще взимате материал от линия F1 за да захранвате Вашите майкопроизводители,след като се знае,че само доц.Петров притежава такъв?Питам от любопитство.Предварително благодаря.

Въпросът е към Матеев, но аз ще си позволя да нахвърлям някои мисли.
Тъй като според съществуващото законодателство, в България се отглеждат единствено местни отродия пчели, майкопроизводителите от НРАП разполагат със чистопороден изходен материал от българска местна пчела и това че са задължени оплодния им пункт да е изолиран поне на 5 км, и да го насищат със чистопородни местни български търтеи, ТО майките, които продават, теоретично са оплодени със голям процент чистопородни търтеи.

От там насетне не представлява чак такъв проблем от поколението на една такава майка да бъдат подбрани само онези индивиди, които са в резултат от чистопородно оплождане.

Освен това, вследствие на действащата развъдна програма на НРАП, продължаваща повече от 10 години, във България теоретично вече всеки 8 от 10 пчели би трябвало да са чистопородни български местни пчели. Те също биха могли да представляват основа за по-нататъшна селекция.
Все пак, всяка развъдна програма се нуждае от периодичен приток на свежа кръв от ДИВИТЕ ПОПУЛАЦИИ, развъдната програма на НРАП не прави изключение и то е ясно записано и заложено там. Още повече, че въпросните пчели в тази програма не са били спуснати от Господ в Родопите , както на Мойсей - 10-те Божии заповеди на Синайската планина, а те са били изНАМЕРЕНИ от някъде.

[Mateev]

А сега ще ви цитирам един пасаж от нашата развъдна програма, която вече е утвърдена, което означава, че към текстовете в нея няма претенции.

Освен посочените до момента данни, изследвания на местната медоносна пчела са правени и от Бижев (1980), Величков (1982), Умран (2004) и Komissar (2005), изводите на които потвърждават данните на Ruttner (1988), Петров (1990) и Ненчев (2007) за средната стойност и границите на вариране на морфологичните признаци. Липсата на контрастни различия е основание да се приеме, че отглежданите пчели в България не са отделен таксон. Според изследванията на тези учени в най-общ план следва местната медоносна пчела да се класифицира като Apis mellifera macedonica, която принадлежи към „семейния кръг“ на Apis mellifera carnica и има минимални различия от нея.

Спорът за конкретната раса на местната медоносна пчела трябва да се остави на учените (българските и международните). Те могат да спорят още 100 години, но това не означава, че селекционната дейност в България трябва да спре. Пчеларите в България се нуждаят от пчели с високи продуктивни качества и именно това ще им осигури нашата развъдна организация. При селекцията ще се придържаме към вече доказаните от много учени морфометрични признаци, а към коя точно раса или таксон ще принадлежат селектираните линии не е чак толкова важно. Може да се предполага, че в процеса на селекцията като най-добра ще се наложи именно тази раса (или таксон), които най-добре са адаптирани към местните за страната климатични и природни условия и дадености.