ВАРОАТОЗА

[Станко Ставров]

Аз още преди седмица третирах с Perizin.

[kando]

Цитатите,които ще постна са от темата за мравчената киселина - коментарите на scutellator са много интересни и полезни,и са принципни за борбата със акара,и не са толкова отнесени към употребата на мравчена киселина.С това надявам се и той,и екипа на форума да ме разберат правилно,защо искам тук да дам малкото си мнение по въпроса.

Мислил съм и аз през годините във същата насока,като колегата scutellator - уви не съм намирал нищо публикувано по тази теория (но не съм и търсил много) и сам не знам какви изводи да си направя.
Та (цитирам частично):

използването на химия е като употребата на наркотик.

Премахвайки причинителя, премахваш и селекционния натиск. Ако днес не се налага да се борим с трахейния акар, то премахвайки този натиск, който той извършва, има опасност да изкочат "вредни" гени и да се натрупат с времето в популацията, които иначе биха умряли в зародиш или поне биха били подтискани, след време може да се наложи да се борите и с него. По този начин даваш възможност да се размножават свободно и онези пчели, които не се справят чак толкова добре с този акар(премахваш свободната конкуренция- определяш една цена на две стоки с различно качество).

Пълната стерилна среда не е от полза за никого, дори и при хората, освен ако имате намерение да прекарате остатъка от живота си в балон.

това са принципите на естествения подбор - всички знаем,че при отглеждането на всяка една жива твар,било то едър рогат добитък,кучета или пчели,най-ефикасния начин за борба със вредители,заболявания и постигането на силен здрав организъм (и може би няма да е грешка ако кажем,подръжането и развитието на по-добрия,по-качествен ген) е именно естествения подбор на природата.Колкото по-плътно се придържаме към природата,колкото повече разбираме нейната еволюция и съобразим работата си със естеството на природните закони,толкова по устойчиво и силно животно ще имаме и ще отглеждаме.

Интересна тема е това,наистина интересна - преди бях попаднал (на Българин беше,но уви не помня на кого) на една лекция,в която се наблягаше именно на естественото развитие и селекция на пчелите,като начин за борба срещу гнилеца.

Наистина,като се замисли човек,ако се постигне тази цел:

Не искам да спася акарите, но след като не може да се унищожат колкото и химия да използваш, пчелите по някакъв начин трябва да свикнат да живеят с тях.

не е трудно да се досети,какво облекчение ще е това - както за джоба,така и за количеството работа,така и за самата ефективност и увеличение на капацитета на работоспособност и здраве на пчелите.

Забелязал съм,че най-големия страх при отглеждане на дадено животно,като че ли е именно страхът от епидемия - била тя болест или вредител.Едно нападение,една болест,ако се изпусне от контрол,може да унищожи много годишен труд,само за няколко дена.

Ето вече и малко практика за тази цел:

Но се старая да не го правя. Не всички семейства имат нужда от третиране, или поне не еднакво. Използвам препарати само през есента. И ако някое семейство не проявява признаци на опаразитяване през годината - не го третирам, поне до следващата есен, един вид отсрочка. Ако и тогава няма признаци - картбланш за следващи 12 месеца.
Ако някое семейство прояви признаци на опаразитяване преди есента - смяна на майката с млада- в рамките само на месец това намалява нивото на акари в кошера 3-4 пъти. Повечето млади майки по-добре контролират акарите. Отводките (това че ги правя на маточник също помага) може и да не се третират първата есен.
Кошерите ми са групирани в малки пчелини. Цикъла на развитие на акара е различен в малък пчелин и във голям.
Третирането при мен е по-скоро застраховка, когато нещо се обърка, като крайна мярка, не механично повтарящо се действие.

Не казвам че това е най-добрия вариант, но друг за сега нямам. Надявам се някой ден да мога да се откача съвсем.

безценен опит е това,аз лично благодаря на scutellator за споделената практика.

Преди години съм правил подобно проби - знаех,че е рисково,но някъде в тези експерименти ще се открие истината или поне ще се доближим до нея.Две години пробвах без абсолютно никакво третиране против акар - разчитах основно на рамката за търтеево пило,и на младите майки и отводки,като никога не съм се стремял и не съм правил опити,за ранно есенни и пролетни майки,и макар със тази практика опит да нямам съм наясно,че ще е страшно ефективен ход във битката срещу акара.

За мое щастие,рисковете които предприех,не бяха фатални - така и не видях през тези две години опаразитяне на семействата ми,но на третата година един колега,чиито пчелин (около 20 кошера) е само на половин километър от мен и беше буквално изнесен от акара,всичко до дупка,и ме хвана страх та почнах пак да си третирам.Пробвал съм и със по-рядко третиране - преценявайки също силата на семейството и признаците за опаразитяване,като така и определям сезона в,който ще третирам т.е.не съм се придържал към правилото само есен или само пролет,а според зависи,някои есен,някои пролет и съответно някои два пъти в годината.

Но защо съм подчертал онова изречение от цитата - мнението на колегата Желев, се допълва със подчертаното от мен

Това ,което ти толерираш е в сила само за дивите пчели.Тези ,които живеят свободно в природата.Нали ти самия проповядваш,че природата поддържа размножаване и оцеляване.В нейните сметки не присъстват такива фактори ,като резултати.В живота на човека това е номер 1.

Искам да наблегна на този цитат и подчертаното - защото във моите размишления стигнах до тук и се отказах тотално от опити да не третирвам,ЗАЩО ....

Казаното от колегата scutellator го виждам,като абсолтютно вярно и като теория,и като практика,но сам той,дори и колегата zhelev,както и аз (естествено и повечето колеги,мислили по темата) виждаме една въпросителна,която остава без отговор,какво да се направи - освен вариянта със няколко малки пчелини,но не на всеки е във възможностите му.

Има една много значителна разлика м/у пчелите във природата и пчелите отглеждани от хората - а имено,че при вторите говорим интензифицирано пчеларство/отглеждане/развитие.Във природата няма такова гонене на резултати - било мед,прашец,майкопроизводст во и т.н.
Съответно - пчелите във природата не се задържат във една и съща хралупа 10 години,не ги гонят да сбират колкото се повече мед,което е известно щадене на организма им.
Точно до тези размишления стигнах и се отказах - дворното място на,което ми е пчелина,го ползвам от вече над 10 години не знам,но дори си мисля,че най-вероятно е едно свърталище на акарите.Не ми се иска да рискувам,защото може да се получи закъснение от моя страна при евентуална инвазия на акара,което би ме докарало до фалит.

Но определно има резон във идеята разглеждана и развита от scutellator - интересно ми е,ако има други хора,които да са правили опити,наблюдения някакви да имат,дори и да е изводи направени само на база теория,пак ще е интересно според мен да се обсъди и сподели.

п.п.инак конкретно по темата да кажа - тази година понеже правя едни други проби,слагах хартия намазана със мас на всяко дъно при третирване против акара.Ползвах ленти варостоп и варотом - половината им сложих от едните,на другата половина от другите.Определено мога да заключа,че първо варотома е значително по-слабо ефективен и второ все пак макар и по-слабо действа.
И понеже не съм съвсем ориентиран - как мислите над 50 акара за от нормално към слабо семейство,много ли са и имали повод за притеснение .... според мен е много акара,гледам ги пчелите акар вида само тук там,а като погледна листа и ме хваща страх,много акар,много нещо.

[христо]

Именно заради това трябва да се търси и намира баланса , между начините за борба с акара (химически , физични, биологични...) и търсените резултати ( добив, качество на продукта...).Обикновено ежегодната смяна на майките (оставането на семействата без пило ) наистина повлиява количеството на акара... НО -нещата не могат да се "оставят на самотек "!!! Затова всеки си изгражда някаква система от мероприятия , която е съобразена с условията при него , нещата трябва да са свързани...

[vanHanegem]

Никой не споделя една добра практика при изкуственото роене - ГОЛ РОЙ, който веднага, без никакви притеснения се третира с Оксалова к-на и след това му се поставят САМО восъчни основи!

[scutellator]

Никой не споделя една добра практика при изкуственото роене - ГОЛ РОЙ, който веднага, без никакви притеснения се третира с Оксалова к-на и след това му се поставят САМО восъчни основи!

Пудрата захар е по-ефективна от всички химикали взети заедно при гол рой (99,9%). При изследвания, когато трябва да се даде равен старт на всички новосформирани семейства, се използва именно пудра захар, а не химикал.

[Ивайло Велинов]

http://georgiabees.blogspot.com/2009...e-control.html

Някой виждал ли е подобно решение в България?

[N-2]

Пише Капан за малък кошерен бръмбар. В България, надявам се, че все още го няма бръмбарът.

[Ивайло Велинов]

Ами да, те наричат така акара явно.
Пише че лови: Varroa, мравки, хлебарки

[георги ананиев]

[quote="advanced"]Ами да, те наричат така акара явно.

Не , акара и малкият кошерен бръмбар (все още не се среща в бг) са два различни паразита.

[Ивайло Велинов]

Пудрата захар е по-ефективна от всички химикали взети заедно при гол рой (99,9%). При изследвания, когато трябва да се даде равен старт на всички новосформирани семейства, се използва именно пудра захар, а не химикал.

scutellator - обясни повече моля, как се третират с пудра захар?