Кой къде е служил...

[nik_il]

а има ли някой който е бил в Горна Оряховица, под 34010, 77-79 година, свързочно поделение и СД /свръзка и диверсия/, на оградата на летище Горна Оряховица, това правихме, смущавахме радиовръзката на самолетите от Гърция и Турция....учихме езиците...иначе когато бягам от поделението правих радиовръзките от Свищов, бях радиотелеграфист

[Гогол]

ВВС (военно-въздушни сили) - 7 месеца школа за радисти в под. 26520 в центъра на Ямбол. След това в под. 32460 на Червен баир на север от Ямбол. В последните месеци на службата ме направиха Ефрейтор, като ми повишиха заплатата от 50 стотинки на 1.50 лв. Бях много горд, защото със заплатата си вече можех да си купя цели 3 кутии цигари Стюардеса (е добавях още 15 ст. от мене). Не че имаше нужда от това, защото пред входа на командния център (подземно укритие) винаги имаше в изобилие изхвърлени на земята генералски фасове (в буквалния смисъл на думата).

В казармата се научих да играя тенис на маса (имахме си такава вън до спалното помещението) и поне малко от малко да свиря на китара (въпреки че съм музикален инвалид). Научих наизуст и едно малко книжле с решени задачи за кандидат-студентски изпити. Просто това беше единствената ми книжка и когато имах дежурства на вишката, препрочитах я сигурно за хиляден път. Това после ми помогна да стана студент (единствената пълна 6-ца от 7000 човека). Нея година, ако си спомняте, имаше два кандидант-студентски изпита по математика и аз 2 пъти получих отпуска от по 10 дена. Първия изпит го отмениха, защото третата задача беше сбъркана. Аз не знаех че е сбъркана, и я бях решил. На втория изпит - също си реших всички задачи за по-малко от час.

Опа..а.а.а!Още един връзкар от соца във форума.На Червен баир пращаха от вътрешността на страната само хора т.е. войници с връзки.Водеше се секретно поделение,Ухото на Югоизточна България,заедно с Папията,Бургаско.Матеев,ти влизал ли си долу,зад блиндираните врати?Ама ,честно.Бяхте директно вързани със силозите в Кабиле,директно срещу вас,по права линия,на3 км. въздушно.Но сега.а.а.а...а,Червен баир е пълна скръб.Няма и 1 борче,блиндираните врати на всички етажи напълниха гушите на някои псевдо родолюбцо–демократи,за финал ,братята роми/цигани/унищожиха всичко що е от Менделеевата таблица.Ако наистина имаш приятни спомени от това прекрасно местенце на Ямбол ,сега ако дойдеш и го видиш ,ще ти се отронят поне 2 сълзи.Кабиле все още го охраняват заради силозите,макар че в тях да няма нищо.А школата за радисти не е в центъра на Ямбол,на 800м. е..Там живея от 50 г. и не ми признават че съм в центъра,водят ни зона ''А''.Заповядай да си спомниш как от юноша си станал мъж.Ще припалим ''как на фронте'' на Червен баир,ще кажеш–Това не може да бъде! Да ,ама не/П.Бочаров/ В БЪЛГАРИЯ / географско понятие / всичко може.

[koragroup]

Е щом до казармата стигнахме, следващата тема трябва да е "Вий мене уважавате ли ма?"

Аз бях в казармата 18 месеца от '92 до '94 година.
Първо НШЗО (по времето на Урко, лека му пръст) 11м бях "мармалад", което ще рече ЕРБ (електронно разузнаване и борба) в Разузнавателна рота на Кашишкия батльон. Мармалад, защото докато "чадърите" - парашутистите и "глиганите" - общовойсковите разузнавачи се въргалят по горите и стрелят по 1000 патрона, после чистят калашниците, а мармаладите стоят в СЕС-а и записват радиограми на латиница до парното...
После трябваше да отида да скатавам в Русе, но уви, като млад фазан, получих взвод в подготвителния център в Банкя и така 6м.
Незабравим момент от службата е т.нар. Парадна рота. По случай парада за Гергьовден преди двайсе и няколко години, за един месец изтърках едни кубинки, на плаца на Школата.

[kapanec]

ВВИСУ"Любен Каравелов" гр.София от 1993г до 1996г

[borislav aleksandrov]

ами още един връзкар - ВВС - свързочни - 6 месеца в Крумово (школа) след това на далечна приводна - оператор на ПАР

[Mateev]

Опа..а.а.а!Още един връзкар от соца във форума.На Червен баир пращаха от вътрешността на страната само хора т.е. войници с връзки.Водеше се секретно поделение,Ухото на Югоизточна България,заедно с Папията,Бургаско.Матеев,ти влизал ли си долу,зад блиндираните врати?Ама ,честно.Бяхте директно вързани със силозите в Кабиле,директно срещу вас,по права линия,на3 км. въздушно.Но сега.а.а.а...а,Червен баир е пълна скръб.Няма и 1 борче,блиндираните врати на всички етажи напълниха гушите на някои псевдо родолюбцо–демократи,за финал ,братята роми/цигани/унищожиха всичко що е от Менделеевата таблица.Ако наистина имаш приятни спомени от това прекрасно местенце на Ямбол ,сега ако дойдеш и го видиш ,ще ти се отронят поне 2 сълзи.Кабиле все още го охраняват заради силозите,макар че в тях да няма нищо.А школата за радисти не е в центъра на Ямбол,на 800м. е..Там живея от 50 г. и не ми признават че съм в центъра,водят ни зона ''А''.Заповядай да си спомниш как от юноша си станал мъж.Ще припалим ''как на фронте'' на Червен баир,ще кажеш–Това не може да бъде! Да ,ама не/П.Бочаров/ В БЪЛГАРИЯ / географско понятие / всичко може.

Работата ми беше именно зад блиндираните врати. Там водехме дежурства, а ако случайно сме навън или спим в спалното помещение на 100 метра от там, трябваше на 3-тата минута след вдигане на тревога всеки да е на мястото си.

По принцип по време на война за всяко едно място в командния пункт имаше определен или някой офицер (от капитан нагоре) или някой волнонаемен. При вдигане на тревога тях ги уведомяваха по петолъчката (предавател и специализирани секретни приемници) и те трябваше за 30 минути да дойдат до командния пункт. Нашата роля (на нашата рота) беше да работим на местата на полковниците и генералите от 3-тата до 30-тата минута от началото на войната. Но тъй като война така и не стана, ние всъщност (войниците) се грижехме за отбраната на страната през 99% от времето на тази година и половина, когато бях там.

Тревоги сме имали поне 10-15 броя, като 3-4 от тях не бяха учебни и по план - бяха си съвсем истински. Турски самолети излитаха на големи рояци и се насочваха към българската граница. Ние ги виждахме на радарите доста отдалеко, и когато те наближаваха границата, веднага се обявявяше истинска бойна тревога. Задействуваше се петолъчката и всичко започваше по план все едно че вече сме във война. До 1 минута след това излитаха десетки български изстребители, както и руски такива (излитаха от Одеса и летяха към България 2-3 пъти по-бързо от нашите МИГ-ове). Турските изстребители в последния момент завиваха на обратно, но ние оставахме в бойна готовност поне 24 часа след това. Този номер турците са ни го правили няколко пъти. Ха-ха - между другото и Български самолети правеха подобни номера, така че чувствата са взаимни. Просто турците тестваха нашата бойна готовност и ни гледаха на техните си радари, а после ние им отвръщахме със същото.

Имали сме тревога и заради граждански самолети, които поради една или друга причина са напуснали предварително обявения им коридор и маршрут. А една от тревогите беше заради стадо с патки или гъски - знам ли.

[Mateev]

И искам да кажа, че не съм връзкар. Поначало бях определен за телефонист и не знам в коя кашишка рота щяха да ме запратят след 40 дена. Телефонистите и радистите обаче спяхме в едно помещение и допреди клетвата се строявахме на плаца заедно. На едно от момчетата радисти се наложи по спешност да отиде във военната болница в Сливен и там му откриха порок на сърцето, в резултат на което го уволниха скоропостижно. И една прекрасна сутрин старшината ни строи и попита дали някой иска по желание да стане радист. Както си му е реда - да излезе 3 крачки пред строя. Аз мислих точно 1 секунда и излязох пред строя. И това предопредели бъдещата ми съдба. Тогава си нямах никаква предствава, че ще попадна в едно от най-секретните места на Българската армия.

Когато ни уволняваха ни принудиха да подпишем декларация, че 10 години няма да казваме на никого нито дума за това, което сме видели и което знаем. Е аз мълчах повече от 30 години. Дори и родителите ми имаха само смътна предства къде съм служил и какво съм правил.

Иначе да - връзкари имаше много. Например там на червения бутон вместо генерал в повечето случаи седеше един най-обикновен редник, който слабо го познавах, защото не спеше в нашата рота. Не знам дали беше сина на Добри Джуров или някой друг негов роднина, но знам че му се умилкваха дори и генерали, а обявяването на война и вдигането под тревога зависеше само и единствено от неговата ръка.

[solaris60]

Работата ми беше именно зад блиндираните врати. Там водехме дежурства, а ако случайно сме навън или спим в спалното помещение на 100 метра от там, трябваше на 3-тата минута след вдигане на тревога всеки да е на мястото си.

УУУУУУУУУ, много далеч ви е било спалното помещение. Нашето пък беше има - няма 50 метра.

[solaris60]

И искам да кажа, че не съм връзкар. Поначало бях определен за телефонист и не знам в коя кашишка рота щяха да ме запратят след 40 дена. Телефонистите и радистите обаче спяхме в едно помещение и допреди клетвата се строявахме на плаца заедно. На едно от момчетата радисти се наложи по спешност да отиде във военната болница в Сливен и там му откриха порок на сърцето, в резултат на което го уволниха скоропостижно. И една прекрасна суртин старшината ни строи и попита дали някой иска пожелание да стане радист. Както си му е реда - да излезе 3 крачки пред строя. Аз мислих точно 1 секунда и излязох пред строя. И това предопредели бъдещата ми съдба. Тогава си нямах никаква предствава, че ще попадна в едно от най-секретните места на Българската армия.

Когато ни уволняваха ни принудиха да подпишем декларация, че 10 години няма да казваме на никого нито дума за това, което сме видели и което знаем. Е аз мълчах повече от 30 години. Дори и родителите ми имаха само смътна предства къде съм служил и какво съм правил.

Иначе да - връзкари имаше много. Например там на червения бутон вместо генерал в повечето случаи седеше един най-обикновен редник, който слабо го познавах, защото не спеше в нашата рота. Не знам дали беше сина на Добри Джуров или някой друг негов роднина, но знам че му се умилкваха дори и генерали, а обявяването на война и вдигането под тревога зависеше само и единствено от неговата ръка.

Матеев, Матеев. Много ти е била тежка службата. Какво да кажа аз? Моята пък беше лека. Шапка на тояга.

[Гогол]

Работата ми беше именно зад блиндираните врати. Там водехме дежурства, а ако случайно сме навън или спим в спалното помещение на 300 метра от там, трябваше на 3-тата минута след вдигане на тревога всеки да е на мястото си.

По принцип по време на война за всяко едно място в командния пункт имаше определен или някой офицер (от капитан нагоре) или някой волнонаемен. При вдигане на тревога тях ги уведомяваха по петолъчката (предавател и специализирани секретни приемници) и те трябваше за 30 минути да дойдат до командния пункт. Нашата роля (на нашата рота) беше да работим на местата на полковниците и генералите от 3-тата до 30-тата минута от началото на войната. Но тъй като война така и не стана, ние всъщност (войниците) се грижехме за отбраната на страната през 99% от времето на тази година и половина, когато бях там.

Тревоги сме имали поне 10-15 броя, като 3-4 от тях не бяха учебни и по план - бяха си съвсем истински. Турски самолети излитаха на големи рояци и се насочваха към българската граница. Ние ги виждахме на радарите доста отдалеко, и когато те наближаваха границата, веднага се обявявяше истинска бойна тревога. Задействуваше се петолъчката и всичко започваше по план все едно че вече сме във война. До 1 минута след това излитаха десетки български изстребители, както и руски такива (излитаха от Одеса и летяха към България 2-3 пъти по-бързо от нашите МИГ-ове). Турските изстребители в последния момент завиваха на обратно, но ние оставахме в бойна готовност поне 24 часа след това. Този номер турците са ни го правили няколко пъти. Ха-ха - между другото и Български самолети правеха подобни номера, така че чувствата са взаимни. Просто турците тестваха нашата бойна готовност и ни гледаха на техните си радари, а после ние им отвръщахме със същото.

Имали сме тревога и заради граждански самолети, които поради една или друга причина са напуснали предварително обявения им коридор и маршрут. А една от тревогите беше заради стадо с патки или гъски - знам ли.

Ти до кое ниво/етаж / си стигал?Тия гъделичкания се прилагаха и от двете страни–гълъб да излети от Инджирлик се прихващаше от Папията,от там до Ч.баир за потвърждение/уникално място за пряк,визуален контакт /Божа работа,,а от там –Кабиле,8 силоза Красота,Боровете се плъзгат в страни и лъсват муцунките.Красавици !!!.А сега какво ? –празни дупки,зимата даже и ги отопляват,смешно.Това не е носталгия по миналrото,това е болка по българщината,къде сме ?Кои сме сега?Ще ни има ли?Или като древните шумери ще ни цитират като'' били някога'',имало е......Нещо много се задълбочих,пред мен е форума, да бъдат пчелите и ний край тях.