Експеримента с оплодните сандъчета от фибран продължава, но вече премина в нова фаза. Вече са произведени около 150 сандъчета и са монтирани на колове от акация с височина 60-70 сантиметра над земята. Първите 100 от тях вече са заредени с по 1 кафена чашка пчели (от големите) и сега ще чакаме да видим какъв е резултата.

В рамките на експеримента правя втори паралелен експеримент, а именно да се провери какъв е процента на приетите неоплодени майки. Накратко правя следното:

1. Последните 24 часа от живота на маточника го премествам в инкубатор с контролирана температура и влажност, като оставям майките да се излюпят в него.
2. Излюпените майки се проверяват дали са едри, с вярната окраска и дали нямат някакви видими физически дефекти. На този етап около 20% от майките завършват живота си в кошчето за боклук. Съжалявам, но такъв е живота - след проверката оцеляват само най-добрите.
3. Оцелелите майки се маркират с бял цвят и се слагат в кутийки без храна и без пчели. В тази кутийка престояват максимум 1-2 часа, чакайки подготовката на бъдещите им нуклеуси.
4. Нуклеусите се зареждат с храна и с пчели, като за да не летят (пълзят) насам-натам ги упояваме с памуче, напоено с диетилов етер. Това пък беше друг екперимент от преди 2-3 дена, който доказа, че пчелите без проблем се събуждат от тази упойка и отново стават жизнени и работливи.
5. Пускаме по една неоплодена майка в нуклеуса, като използваме метода на германката с пускане на майката в мед и след това пускане на входа на прелката. Поне тази част се получава перфектно.
6. Освен майката добавяме в нуклеуса и по един маточник. Идеята е ако пчелите убият майката след като се събудят, поне да приемат маточника. Ако не я убият, тя самата ще прогризе маточника. След 3 дена ще проверим кое от двете се е случило.
7. Затваряме прелката на нуклеусите и пчелите остават затворени в него 72 часа.

Това е засега. След 3 дена ще има повече информация.

Към днешна дата обаче имаме информация от първите 15 полски нуклеусчета, с които започна цялата тази одисея преди около 10 дена. Като цяло вече започнаха проблемите, а именно:
1. На някои от нуклеусчетата пчелите бяха избягали и бяха налетели в други. Видимо в някои нуклеуси имаше само по 10-20 пчели, а други бяха натъпкани до дупка и пращяха по шевовете. Тука обаче вината е моя - бяха сложени прекалено близо един до друг.
2. В някои от нуклеусчетата пчелите бяха изградили далаци около чашките с храна, а не бяха пипнали восъчните основи. Странно, но факт.
3. От топлината сухата храна (апифонда) се беше размекнала и по цялата нейна повърхност бяха полепнали умрели пчели. Слоя беше толкова дебел, щото задръстваше пътя на останалите пчели до храната.
4. С течната храна в чашката и с плуващите в нея парченца стиропор нямаше никакви проблеми. Голяма част от сиропа беше изяден, без да се удави нито една пчела.
5. С новоизлюпените майки също нямаше проблем - щъкаха си на бегом насам-натам и се криеха по ъглите на сандъчетата.

Това е засега. Статистиката с полските сандъчета не е достатъчна подади малкия им брой. Ще почакаме да видим какво ще се случи със 100-те нуклеуса от фибран и тогава ще смятаме процентите на различните видове гафове или успехи.