Метод на В. П. Цебро

[Георги 1974]

Календарен план на работа с месечните (включително и по дни) задължения на пчеларя, който работи по технологията на В.П. Цебро

Известният руски пчелар В.П. Цебро се грижи за 225 – 250 пчелни семейства (зимуват), през лятото пчелинът се увеличава до 700 семейства, които са разположени на шест точки (стационарни пчелина) и получава до 25 тона мед за сезон. Всичките си задължения той изпълнява строго по график в съответствие с календарен план на работа, който е представен по – долу.

Безроево отглеждане на пчели, като броят на пчелните семейства се удвоява за главната паша, всяка година се сменят майките във всички семейства без да се търсят и обединение по двойки на семействата при зимуване.

[Георги 1974]

Отглеждам пчелните семейства в двустенни кошери, които побират 44 пити с размер 435 х 300 мм. На долния корпус с 14 пити (1) може да се поставят два корпуса с 10 пити (2) и два корпуса с по 5 пити (3) (виж рисунката). Всичките ми семейства постоянно се намират на стационарните си точки и зимуват на открито на 20 пити в два корпуса (по на 10 пити във всеки).

От 20 до 25 януари проверявам как протича зимуването: слушам семействата през горните входни отвори, преглеждам няколко планшета (подвижни дънни табли) от дъната на кошерите. По разположението, количеството и качеството на подмора на тях оценявам зимуването на семейството. Проверявам състоянието на затоплящите материали и работата на вентилацията, отстранявам намерените недостатъци. Преглеждам запасите от пчелни пити, водя борба с гризачите.
20 – 25 февруари номерирам с тебешир кошерите и ги слушам чрез горните им входни отвори. След това извличам планшетите и оценявам хода на зимуването по състоянието, количеството, разположението и качеството на подмора върху тях. Вземам от всяко семейство около сто умрели пчели за провеждането на анализи. Останалият подмор смитам в сандък от планшетите и ги поставям обратно. На централния пчелин пресявам подмора, за да извлеча восъка, след това го изсушавам за да го използвам с лечебна цел.

[Георги 1974]

25 – 28 февруари изследвам подмора за различни заболявания. Изсипвам го на бяла хартия и проверявам за наличие на кърлежи вароа, браул, на личинки загинали от аскосфероза. Под микроскоп изследвам пчелите за наличие на спори за нозематоза. Преброявам колко са семействата, които са болни от аскосфероза, браулоза, и нозематоза на всички точки (пчелини) и като цяло на пчелина за да мога колкото се може по – рано да пристъпя към тяхното лечение и да не допусна разпространение на заразата при изравняване на силите на семействата и при отглеждането на майки. Пригатвям канди, което е лечебно.
10 – 15 март освобождавам от сняг капаците на кошерите и площадките пред тях. Отбелязвам с тебешир кошерите с болни семейства, които съм ги намерил при изследването на подмора. Раздавам им лечебно канди.
24 – 30 март веднага след първото облитане на пчелите при положителна температура за втори път почиствам планшетите и дъната от подмор и замърсявания, намалявам размерите на входните отвори. В същия ден правя бегъл преглед на горните корпуси на семействата – определям наличието на майки, пило количеството на храната. Ако в семейството няма пило, сменям пита с мед от него с пита с младо пило от силно семейство, за да проверя за наличието на майка.
Поставям в кошерите лентички за борба с вароатозата и аскосферозата, поставям хранилки, сипвам в тях захар на пясък 0,5 кг и го заливам с вода в която има хлорист кобалт. Той се произвежда като таблетки и се продава във ветеринарните аптеки.
1-6 април поставям до всеки кошер от основните семейства по два кошера за първата и втората отводка, които предстои да се формират през май месец. Преглеждам пчелните семейства в които няма пило, ако на поставените по – рано пити с пило няма свищеви маточници, намирам и ликвидирам майката, която не снася яйца. В семействата без майки, унищожавам свищевите маточници и придавам към тях отводка със запасна майка или слабо семейство. Тези семейства за които не стигат запасните майки, ги премествам на друго място в пчелина и съкращавам гнездото.
Свалям вторите корпуси от гнездата на благополучните семейства и премествам всичките 10 пити от долните корпуси в запасни корпуси за 10 пити. Премахвам планшетите, очиствам долните корпуси и премествам в тях всички пити от вторите корпуси, като едновременно ги преглеждам и определям качеството на майката (по пилото), силата на семейството и броя на питите с пило. Всички тези данни ги отбелязвам с тебешир върху кошерите.
Гнездата на семействата, които заемат 10 и повече междурамия, ги разширявам до 14 пити с маломедни пити, които са останали в долните корпуси след зимуването. В гнездата на силните бащини семейства (в центъра) поставям търтееви пити за отглеждане на ранни търтеи.
Гнездата на отслабналите семейства ги съкращавам в съответствие на силата им, ограждам ги с вестници на които са пробити дупки, зад които поставям пчелите от обезмайчените семейства. От останалите пити от бившите долни корпуси стръсквам пчелите в семействата и ги поставям във вторите корпуси.
Гнездата ги покривам с полиетилен и покриващо платно, като оставям на пчелите проход до хранилката – поилка с вода, в която на болните семейства и добавям лечебни препарати. По – нататък в тях един път седмично наливам вода с кобалт.
Затоплям гнездата с възглавници, поставям отгоре вторите корпуси с 6 празни пити и покривам с платната и капаците.
Всички данни по силата на семействата и количеството на пилото в тях пренасям в тетрадка, като използвам записките, които съм направил върху кошерите.

[Георги 1974]

Част 2
20 – 25 април, 19 дни след преместването на семействата в долните корпуси с 14 пити, ги изравнявам по сила, а бъдещите семейства – отглеждачи ги подсилвам всяко с по 4 пити с пило. Отначало намирам по записките си слабите семейства на всяка точка, преглеждам ги, определям колко пити с пило са необходими за подсилването на всички семейства и подготвям за тях място. От силните семейства вземам по една пита със запечатано пило и сменям местата с пити от слабите семейства и семействата – отглеждачи. Паралелно поправям подставките на кошерите, като и придавам неголям наклон на кошерите в посока напред към входовете.
30 – 35 дни след първото облитане, младите пчели ще заменят всички презимували и напълно ще заемат долните корпуси за 14 пити. 25 – 30 април, във всяко семейство ще има не по – малко от осем пити с пило, снемам полиетиленовите и платнените покривала от долните корпуси, като по този начин осигурявам достъп на пчелите до вторите корпуси, в които се намират по 6 празни пчелни пити. Сега пренасям в тях от долните корпуси заедно с пчелите по две пити с храна и по две пити с пило, и така ги разполагам, че между пита с храна и пита с пило да има разположени по две празни пчелни пити. 10 – те пити, които остават в долния корпус ги ограничавам с преградна дъска.
В същото време поставям втори корпуси на по – рано избраните майчини семейства, които ще станат след това семейства отглеждачи. Отначало пренасям в тях от гнездата майките заедно с питите, на които те са намерени, а така също по една пита с пило и две с храна. Тези четири пити ограничавам с преградни дъски, зад които поставям по две празни пити, в които никога не е било отглеждано пило. В долните корпуси към останалите 10 пити добавям четири със запечатано пило. Вземам ги по една от силните и здрави основни семейства на пчелина, като ги заменям с празни от запаса.
Покривам долните корпуси с ханеманови решетки и поставям отгоре вторите.
5 – 10 май, сутринта, 10 дни след поставянето на вторите корпуси, зад преградните дъски във вторите корпуси на семействата - отглеждачи вземам по една пита и закрепвам на тях изолатори (виж рисунката) от тази страна, от която килийките са с по – малка дълбочина (в тях пчелите ще изградят маточници), поставям в тях майките и поставям тези пити между питите с пило във вторите корпуси. След това свалям вторите корпуси и преглеждам първите такива, за да премахна случайните маточници. Още веднъж поставям ханемановите решетки и връщам върху тях на местата им вторите корпуси. Покривам кошерите с покривни платна и ги затоплям.
След два дни (7 – 12 май) от майчините семейства формирам отводки с племенните майки. Всичките 4 пити от вторите корпуси заедно с пчелите пренасям в транспортни сандъчета и пускам в тях майките от изолаторите. Затварям транспортните сандъчета за превозване. От долните корпуси пренасям във вторите корпуси по четири пити с храна без пчелите, а вместо тях поставям пити с яйца на два дни, които са извадени от изолаторите. Между питите с пило в долните корпуси оставям по три празни позиции (кладенци) за маточните рамки. Майчините семейства се превръщат в семейства – отглеждачи. Изваждам питата с двудневните яйца и ги пренасям в преносно сандъче в купето на автомобила, където с горещ нож разрязвам питата на ивички с един ред килийки. Разреждам яйцата, като оставям по едно през две килийки и залепвам ивичките на планките на четирите маточни рамки, които поставям в подготвените кладенци и на мястото на което е стояла питата с яйцата на два дни. Затоплям долните корпуси на семействата – отглеждачи с полиетилен и покривно платно, поставям върху тях вторите корпуси с 4 пити с храна, покривам с възглавниците.
В същия ден пренасям майките на останалите семейства да работят в долните корпуси. Правя го по следния начин. Снемам вторите корпуси, преглеждам долните, определям дали няма роево настроение и сменям питите с младо пило със свободни от горните корпуси. Комплектувам гнездото, като започвам от лявата страна. След първа пита с храна поставям две с излюпващо се пило, строителна рамка и останалите пити с пило, след това – смесено пити с малко мед, празни и пити и рамки с восъчни основи. От питите на втория корпус стръсквам пчелите заедно с майката в долния, поставям ханемановата решетка, върху нея вторият корпус и затоплям отгоре.
Отводките с племенни майки откарвам на другите пчелини и ги премествам в десетрамкови кошери, които ги поставям от дясно до семействата отглеждачи. Гнездата на отводките ги разширявам с празни пити от запасните до 8 пити.

[Георги 1974]

Част 3
Четири дни след пренасянето на личинките (10 – 15 май) бегло преглеждам питите във вторите корпуси на здравите и силните семейства на пчелина, за да се убедя, че в тях не работят майки (няма яйца, които да стоят в центъра на килийките). От тях избирам за всяко семейство – отглеждач по три семейства, които ще използвам в качеството на междинни отглеждачи. В техните втори корпуси правя по една празна позиция (кладенец) между питите с различно по възраст пило. Три маточни рамки с личинки на два дни, приети за отглеждане на майки, заедно с пчелите върху тях пренасям в подготвените кладенци, а четвъртата с най – голям брой приети личинки – оставям в семейството отглеждач. Изоставащите в развитието си личинки ги бракувам. Затоплям семействата.
След 4 дни (14 – 19 май) от долните корпуси на семействата – отглеждачи, в горните прехвърлям по две пити с храна и маточната рамка заедно с пчелите. Преглеждам останалите пити за наличието на случайни маточници. Разделителна (ханеманова) решетка между корпусите няма.
Вземам от лявата страна на долните корпуси на здравите основни семейства по една пита с личинки и яйца, но без пчели. На тяхно място поставям рамка с восъчна основа. Подсилвам семействата – отглеждачи с взетите пити: пет поставям във втория корпус, две – в гнездото (плодника).
От вторите корпуси на междинните отглеждачи вземам маточните рамки със запечатани маточници и пчелите върху тях. Бракувам некачествените маточници и връщам маточните рамки в семействата отглеждачи, като ги поставям във вторите корпуси между питите с младо пило.
Девет дни след пренасянето на личинките и два дни след връщането на маточните рамки със запечатани маточници в семействата – отглеждачи (16 – 21 май) формирам първите отводки от основните семейства. Бегло преглеждам питите във вторите и корпуси за да изключа възможността да попадне майката там при пренасянето. Пренасям в кошерите за десет пити по две пити с храна и две пити с излюпващо се пило заедно с пчелите. Стръсквам тук пчели от останалите 6 пити. След това свалям вторите корпуси заедно с разделителните (ханеманови) решетки и премествам от долните корпуси в отводките по една пита с най – младо пило без пчелите, за да се намалят пчелите, които ще се върнат в основните семейства. Поставям в отводките по една пита, частично запълнена с вода, ограничавам шестте пити с преградни дъски, покривам с полиетилени и затварям кошерите с капаците.
Проверявам гнездата (плодниците) на основните семейства за наличие на роево състояние и премествам от тях в дясната част на вторите корпуси по четири пити с най – младо пило без пчелите, за да привлека тук млади пчели. В долните корпуси добавям по една празна пита, ограничавам получилите се 10 пити с преградни дъски. Поставям върху плодниците ханеманова решетка, и върху нея – вторите корпуси.
На всеки три семейства приготвям по един нуклеус с шест пити.
Три дни след формирането на първите отводки (19 – 24 май) организирам от всеки три здрави семейства един сборен нуклеус, вземайки от вторите корпуси по една пита с храна или запечатано пило (в зависимост от силата на семейството) заедно с пчелите върху тях. Поставям ги в специални сандъчета за по 4 пити, които са пригодени за транспортиране. Ако нуклеусите не трябва да се превозват, то при формирането стръсквам в тях и пчелите от две пити от всяко семейство.
След формирането на всички нуклеуси в пчелина организирам правенето на втори отводки от основните семейства, като премествам от вторите корпуси в кошери за 10 пити по две пити с храна и две със запечатано пило заедно с пчелите, а така също стръсквам пчелите от останалите пет пити. Давам на отводките по една пита, частично запълнена с вода, ограничавам всичките пет пити с преградни дъски, покривам с полиетилени и капаци.
Кошерите с отводките ги поставям един до друг от ляво на кошерите на основните семейства, ориентацията на входовете е като на основното семейство.
От първите отводки вземам по една пита с пило на различна възраст и свищеви маточници. Стръсквам пчелите, унищожавам маточниците и поставям питите във вторите корпуси на основните семейства. Отводките ги затоплям.Свалям от основните семейства вторите корпуси заедно с разделителните решетки и пренасям в тях от долните всички пити, които препятстват снасянето на яйца от майката (в това число и старите пити с пило). Премествам от вторите в първите корпуси питите с пило и добавям още по три рамки с восъчни листове (по една между всеки две с пило) както и празни пити, до запълването на корпуса (14 пити). По такъв начин създавам условия за усилено снасяне на яйца от майката.
Покривам долните корпуси с разделителни решетки и поставям на тях вторите корпуси, запълнени с три рамки с восъчни основи, пити с храна и празни пити, затоплям с покриващите платна и възглавниците.
Раздавам 14 дневни маточници без клетки на тези отводки и нуклеуси, които няма да превозвам на другите пчелини. Затварям в клетки останалите маточници и ги поставям между питите в семействата-отглеждачи и сформираните за превозване нуклеуси.
Превозвам нуклеусите на другите си пчелини и ги преселвам в кошери за шест пити, които висят на десните стени на кошерите на основните семейства. Отварям клетките и освобождавам майките през отворите, запълнени с канди.
След 4 дни (23 – 28 май) проверявам дали са излезли майките в отводките и нуклеусите. Ако някъде не са излезли, придавам запасни, неплодни майки в клетки, които са затворени с канди и парченце от восъчна основа.
Разделям всички семейства – отглеждачи на нуклеуси. Предназначените за превозване формирам в сандъчета за 4 пити, а тези, които ще останат на пчелина – в кошери за шест пити. Във всички нуклеуси раздавам майки в клетки. В кошерите на семействата-отглеждачи оставям нуклеуси с по 6 пити, между които поставям клетки със запасни майки.
Кошерите за 6 пити ги закачвам на десните стени на кошерите на основните семейства. Сандъчетата за четири пити превозвам на другите пчелини, преселвам от тях нуклеусите в кошери за шест пити, които вече висят върху кошерите на основните семейства, освобождавам майките.
След 5 дни (28 май – 2 юни) свалям вторите корпуси и разделителните (ханеманови) решетки на основните семейства, вземам от долните корпуси по четири пити с пило на различна възраст без пчели и поставям в преносни сандъчета. Премествам от първите корпуси във вторите питите, които тормозят снасянето на яйца от майките (в това число пълните с мед и запълнените с прашец), а от вторите корпуси премествам в първите по три рамки с восъчни основи и необходимият брой празни пити. Връщам на местата им ханемановите решетки и вторите корпуси, които допълвам с по три рамки с восъчни основи и една изградена пита.
В отводките поставям по две контролни пити с пило на различна възраст от пчеларското сандъче; разширявам гнездата им до осем изградени пити от запасните, ограничавам с преградни дъски, покривам ги с полиетилен и затварям капаците.

[Георги 1974]

След три дни (31 май – 5 юни) преглеждам контролните пити в отводките. Появяването в тях на свищеви маточници е свидетелство, че отсъства майката. Маточниците унищожавам, а питите с откритото пило пренасям в съседните отводки.
В отводките без майки придавам неоплодени майки в клетки, които частично са запълнени с канди и запечатани с парче продупчена восъчна основа. (Неоплодени майки вземам от пчелина, в който последно са присаждани личинки).
Преселвам нуклеусите от кошерите на бившите семейства - отглеждачи в кошери за шест пити и ги поставям на нови места или ги превозвам на други пчелини. Освободените кошери заселвам с отводки с племенни майки, докарани от другите пчелини и които стоят до кошерите за десет пити. Разширявам техните гнезда.
След 10 дни (10 – 15 юни) снемам вторите корпуси и ханемановите решетки от основните семейства. Вземам от долните семейства по четири пити с пило на различна възраст без пчелите и поставям по две такива пити във всяка отводка, където предварителлно съм махнал преградните дъски. Също от долните корпуси махам и питите, които затормозяват снасянето на яйца на майката и ги поставям във вторите корпуси. В плодниците поставям по три рамки с восъчни листове и допълвам с необходимия брой изградени пити от вторите корпуси или от запасните. Във вторите корпуси добавям по три рамки с восъчни листове, а така също и необходимия брой изградени пити.
Ако намеря семейства и отводки без майки им придавам млади, оплодени майки заедно с нуклеусите. Нуклеусите, които са без майки ги ликвидирам, като стръсквам от тях всички пчели пред кошерите на основните семейства.

Част 4
В края на юни, 12 дни след последното подсилване на отводките (22 – 27 юни), поставям на първите направени отводки ханеманови решетки и втори корпуси.Пренасям в тях от първите корпуси по три пити със запечатано пило, вместо тях в плодника поставям по три изградени пити от запасните. След това вземам от вторите корпуси на основните семейства по три пити с храна без пчелите, и също ги поставям във вторите корпуси на първите отводки. Ограничавам гнездата на отводките с преградни дъски, затоплям с полиетилен и затварям кошерите с капаците им.
От гнездата на вторите отводки вземам по три пити с младо пило и ги пренасям във вторите корпуси на основните семейства. Вместо тях поставям по три изградени пити от запаса, поставям им магазинни надставки, запълнени с рамки с восъчни листове и с изградени пити.
След като свалям вторите корпуси от основните семейства, проверявам дали не се готвят да се роят. Пренасям от тях по три рамки с пило в стари пити без пчелите във вторите корпуси, а в долните корпуси поставям по три рамки с недостроени восъчни листове. След това поставям на плодниците ханеманови решетки, на тях вторите корпуси, затоплям с полиетилен, като оставям на пчелите проход (място за преминаване) с широчина 10 см, а след това поставям трети корпуси, запълнени с изградени пити и ги покривам с платната.
След 7 дни (29 юни – 4 юли) преглеждам питите с пило във вторите корпуси на основните семейства и първите отводки, маточниците ги унищожавам.
След 9 дни (8 – 13 юли) пред началото на главния медосбор (паша), присъединявам към първите отводки и основните семейства, вторите отводки. За целта премествам кошерите на вторите отводки заедно с поставките им до задните леви ъгли на кошерите на основните семейства. Летящите пчели от вторите отводки ще отидат в кошерите на първите отводки (премествам едновременно всички втори отводки на дадения пчелин).
Проверявам основните семейства за наличие на роево състояние. Наблюдавам за поведението на пчелите на горния вход – „гризат” го или не. Преглеждам крайните четири пити на долния корпус, до които може да се стигне без да се свали горния. Една от тях е строителната. Обръщам внимание на това, как тя е построена и има ли на нея маточници или чашчици с яйца.
Изрязвам питите от строителните рамки и ги прибирам в склада, вместо тях поставям изградена пита от запасните.
Покривам четирите крайни пити в долните корпуси на основните семейства с хартия от вестник, която продупчвам, върху хартията поставям по два корпуса за по пет пити (един върху друг). Снемам магазинните надставки без пчели от вторите отводки. Пренасям от тях в долните корпуси за 5 пити по четири пити с младо пило, а в горните – по три пити със зряло пило и храна. От три пити с пило на различна възраст стръсквам пчелите в корпусите за 5 пити, а самите пити ги пренасям във вторите корпуси на първите отводки. По такъв начин майките от вторите отводки задължително се оказват в корпусите за по 5 пити.В горните корпуси за пет пити добавям по една изградена пита от запасните. Покривам ги с платно. Пчелите постепенно „прогризват” хартията и се обединяват. От двете майки в кошера по правило остава по – младата. Така ежегодно сменям майките без да ги търся.
На вторите корпуси на първите отводки поставям магазинните надставки, свалени от вторите отводки. Покривам с полиетилен и затварям кошерите с капаците им.
Шест дни след присъединяването на вторите отводки (14 – 19 юли) стръсквам пчелите от питите на корпусите за по 5 пити в гнездата на основните семейства. За да определя наличието на майка, бегло преглеждам четирите достъпни пити на долните корпуси за наличие на свищеви маточници. След това поставям ханеманови решетки, а върху тях корпусите за 5 пити без пчели.
В същия ден свалям магазинните надставки от първите отводки, преглеждам питите с пило на различна възраст във вторите корпуси и ликвидирам свищевите маточници. Връщам на първите отводки магазинните надставки, покривам с полиетилен и затварям кошерите с капаците им.
След 6 дни (20 – 25 юли) проверявам питите с пило в корпусите за пет пити, търся свищеви маточници и ги ликвидирам. Преценявам запълването с мед на магазините на отводките, както и на вторите корпуси на отводките и семействата. Вземам пити със зрял мед за центрофугиране. Ако е необходимо, поставям на отводките допълнителни магазинни надставки с изградени пити.
По – нататък редовно вземам зрелият мед от семействата и отводките, като махам излишните хранителни запаси и магазинните надставки. След 6 дни (26 юни – 1 август) снемам вторите корпуси от основните семейства за центрофугиране на питите с мед от тях, а след това пренасям в тях пити от корпусите за 5 пити. От 2 до 7 август свалям за центрофугиране питите с мед от вторите корпуси на отводките, а от 8 до 13 август – третите корпуси на семействата.

[Георги 1974]

Част 5
След края на пашата, 18 дни след началото на вземането на корпуси и магазинни надставки с мед (14 – 19 август), по двойки обединявам основните семейства с отводките. Правя това за смяна на майките (без да се търсят), да се увеличи силата на семействата преди зимуването и ефективно използване на пашата от ива (върба) през месец май на следващата година. Кошерите на отводките ги премествам заедно с подставките им и магазинните и надставки до задния ляв ъгъл на кошерите на основните семейства. По този начин летящите пчели ще се съберат в основните семейства. Покривам четирите крайни пити в долните корпуси на основните семейства с листове от вестник, продупчвам ги и поставям отгоре корпуси за пет пити.Свалям магазинните надставки на отводките за центрофугирането и, а всички пити заедно пчелите и майките от кошерите ги премествам в корпусите по за пет пити и ги покривам с покриващите платна.
По такъв начин, ако по някакви причини старата майка не е била убита от по – младата по времето на първото присъединяване на отводка към основно семейство (виж предната част), тя ще бъде заменена от младата майка по времето на второто присъединяване.Празните корпуси за десет пити, в които са живели отводките, поставям над покриващите платна на вторите корпуси на обединените семейства. Освободилите се дъна, капаци (покриви) и подставки за кошери ги прибирам в склада за съхранение през зимата.
След 6 дни (20 – 23 август) вземам за центрофугиране последните пити с мед. Едновременно формирам гнездата на семействата за зимуване в два корпуса и лекувам пчелите от варроатоза. Работата я провеждам в следната последователност. Вземам за центрофугиране горните корпуси с пити с мед. На подставки около кошерите поставям празни корпуси за 10 пити, които предстои да се запълнят с пити и да се поставят на семействата за зимуване. След това разпределям питите от корпусите за по пет пити: питите с мед без пило – за центрофугиране, със запечатано пило и пчели – в празните корпуси; по четири пити с незапечатано пило и пчели поставям в долните корпуси. След това преглеждам питите в тях. Пълните с мед отправям за центрофугиране, със запечатаното пило - във корпусите, които ще станат втори, в тях поставям и две (всяка) с мед и прашец – в двата края. Оставям в долните корпуси по четири плодникови пити с незапечатано пило и пчелите. Поставям ги в центъра на разстояние 47 мм една от друга, (така, че между тях да може да се сложи пита), в двата края поставям по една магазинна пита, ограничавам плодника с преградни дъски.
Всички излишни пити без пило отправям за центрофугиране и съхраняване. Върху долните корпуси за 14 пити поставям втори , които са укомплектовани с десет гнездови пити (по краищата – пити всяка с мед и прашец и маломедни, а в центъра – със запечатано пило). Разполагам ги точно да са над питите от долните корпуси и празните междини между тях. При подхранването на пчелите за зимата, пчелите ще построят в празните промеждутъци езици, които ще осигурят формирането на кълбото и неговия преход от долния корпус в горния. Между питите с пило във вторите корпуси поставям по две лентички с препарат, препоръчван за борба с вароатозата (ежегодно сменям препарата, за да избягна възникването на свикване с него). Покривам семействата с покривни платна, като оставам проход, поставям хранилките, затоплям с възглавници, подравнявам кошерите на подставките.
След 6 дни започвам да подхранвам семействата със захарен сироп (26 август – 13 септември), който подготвям в централния стопански двор от три части захар на пясък с бял цвят и две части прекипяла вода. Добавям в него средства за борба с нозематозата (пелин, калиев перманганат, ноземат или ноземацид и други) съгласно препоръките и инструкциите. Отварям долните входове на кошерите и затварям горните. Наливам на семействата в хранилките по 4,5 л сироп, подхранвам на всеки три дни. Подхранвам пчелите, докато не запълнят всички пити в горните корпуси и не построят езици с дължина 10 – 15 см в междините между питите на долните корпуси. В този сироп с който подхранвам за последно, добавям полезин и ноземат.
В края на подхранването проверявам на няколко семейства ефективността от проведената борба с вароатозата. За целта обработвам избраните семейства с бипин и поставям на дъната на кошерите планшети , намазани с вазелин (7 г). Ако броят на падналите акари е голям, обработвам още веднъж семействата с бипин.
След 7 дни от края на подхранването (20 – 25 септември) подготвям гнездата на пчелите за зимуването и. Махам хранилките и лентичките с лекарствата. Снемам възглавниците и покривните платна от вторите корпуси за да охладя гнездата и да принудя пчелите да сформират зимните кълбета колкото е възможно по – ниско (между първите и вторите корпуси) на кошерите. Преглеждам питите във вторите корпуси, вземам маломедните от центъра и ги премествам към десния край или ги прибирам в склада до пролетта.
Върху дъната на кошерите поставям планшети за удобно събиране на подмора. Отварям долните входове в лявата част на кошерите зад преградните дъски и ги защитавам от вятъра. Измивам и ремонтирам хранилките, после ги прибирам заедно с възглавниците за съхранение. Привеждам в ред територията на всички пчелини.

[P.Dinev]

Георги 1974,Огромна благодарност за труда, който си положил да качиш всичко това!

Пробвал ли си да работиш по този начин?

[Георги 1974]

А не не, не е моя заслугата а на
Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, г. Плевен-
http://pchelar-probvaisambg.com/statia167_spisak.htm

аз само го копирах и прехвърлих тук защото реших че има много полезни неща и могат да бъдат от полза за хора отглеждащи пчели желаещи да експериментират а и най вече да научат нещо ново ако разбира се не го знаят.

хиляди благодарности на д-р инж Иван Парашкевов за положения от него труд.

Не не съм работил по този начин аз съм само любител (съботно неделен и то през две недели хоби пчелар) със скромен брой кошери но от тази статия има много неща който могат да се практикуват и да са в практическа полза поне аз мисля така.

[Георги 1974]

Пробвал ли си да работиш по този начин?

Човек когато е начинаещ има склоност да се увлича по разни странни технологии, странни кошери, високи рамки и всякакви нестандартни неща, лошо няма а напротив.Но най важните неща са пчеларя и медоноса около пчелина другите неща са вариации. От Цебро експерементирах двата плодника и съм доволен но миналата година правих обратното на неговата практика не разделение а обединение или така наречения медовик експеримента беше успешен и впечатляващ поне за мен но бе за слънчогледа миналата година.
Но тази го направих подобно от 30 кошера форсирах 14 бр. с подсилване от другите резултата:
април месец по един магазин нектар и мед от върболяци и треволяци от 10ина бр. в моя район не бяха и слагали магазини,
май месец няма акация има лошо време и има роене, но аз подготвям медовици за слънчогледа какво ще стане не знам.Може и с мойте технологии да гоня рояци а другите да хапват мед без технологии.