За добив на мед ние използваме само гнездови пити. Както аз вече отбелязах, ние практически се отказахме от използването на магазинни пити и пити за храна. За тези които не знаят, рамката за храна има размер 1/3 от гнездовата. Питата за храна може да се използва за попълване на запасите или при формирането на запасите за зимата. Но най – доброто приложение на тази рамка е за получаването в нея на мед в пита. Рамките се поставят без восъчни листове. Пчелите добре ги изграждат, а на пазара се купуват с желание от клиентите. Теглото на такава пита е около 1 кг.
Как се отнасяте към нестандартните, т.е. към алтернативните конструкции на кошери. Например, кошерът биостатор на Глазов Г.В. с рамка 510х525 мм или кошера за Северните ширини на А.Т. Андреев с рамка 300х500мм?
Отрицателно. Нестандартните кошери правят невъзможна механизацията на работата в пчеларските процеси. Обикновено такива кошери се изобретяват от начинаещи пчелари или от хора, които са започнали, но не са усвоили пчеларското ремесло. Мащабно погледнато изменението на стандартните рамки е глупост. От размерите на питите малко зависи. Всичко зависи от майсторството на пчеларя. Нищо хубаво аз не виждам в тези изобретения. Пчеларите се отвличат от основната работа и губят време, а начинаещите пчелари се объркват още повече.
Много пчелари задават въпроса. Как да се определи типът на пашата и съответно, да се разработи технология за отглеждане на пчели на своя си пчелин?
Типът на пашата се определя в зависимост от периодичността на цъфтеж на медоносите и количеството на отделяните нектари. Знаейки това, пчеларят може да игнорира второстепенните паши и през това време да нараства силата на семейството за основната паша. Много е важно пчеларят да определи началото на главната паша. Само на главната паша той ще получи основната продукция. Всички пчелари на Северо – Запад знаят, че главната паша може да настъпи, примерно в началото на юли и може да продължи до средата на месец август. Но началото на главната паша на Северо – Запад в различните години се колебае плюс – минус две – три седмици. Конкретна дата за начало на главната паша на вашия пчелин се определя по таблицата на цъфтеж на медоносите. За целта е необходимо да се запишат времето на цъфтеж на първите медоноси и по таблицата да се определят началото на цъфтеж на медоносите на главната паша. През това време цъфтят основните медоноси на главната паша.
Но на Северо – Запад има още една главна паша – ивова (от върби). Тя е по – интензивна. От пашата с върбите може да се вземе по 20 – 30 кг прекрасен мед, но пчелите за тази паша трябва да се готвят от сесента. Не винаги за тази паша способства времето.
При такъв набор от медоноси пчелите роят ли се все пак?
Може аз и да не съм прав, но Северо – Запад да се удържи семейството от рояване без деление е невъзможно. Зная, че съществеува теория за цялостното съхранение на семейството. Теория има, а мед няма.
Многогодишните опити са доказали, че стоков мед на Северо – Запада може да се получи само за кратковременен период. Този период немного се колебае като дати, но по принцип практически е две – три седмици. Това почти винаги е втората – третата декада на юли месец. Медоносите на главната паша могат да се отличават по региони, но списъкът им е ограничен. Медът от липата в нашия регион е голяма рядкост. Задачата на всеки пчелар е колкото може повече да увеличи количеството на пчелите за главната паша.
Технологията на отглеждане на пчелите винаги е свързана с периодът на цъфтеж на медоносите. Как практически вие определяте времето за началото на следващата ви работа?
Цъфтежа на медоносите има определена цикличност. Имайки календар на цъфтенето на медоносите за своята местност може достатъчно точно да се определи главната паша. Именно от началото на главната паша и започва и планирането на всички дейности на пчелина. То ест всички дейности се планират на пръв поглед отзад напред.
В какво е основата на вашата технология. Сега тя се отличава от тази която вие сте описали в книгата си „День за днем на пасеке”?
В.П.Цебро е публикувал две книги, в които подробно е описал своите разработки. Първата от тях - "Ден след ден на пчелина" (День за днем на пасеке. - Л.: Лениздат, 1991.), е настолна книга за много руски пчелари, както начинаещи, така и напреднали. Безплатен електронен вариант на книгата лесно може да бъде открит в руското интернет пространство (http://www.computer-and-bees.com/Bee...roducts_id=116). И макар че в книгата е описан достатъчно остарял вече вариант на технологията, при който от всяко иззимувало семейство се получават по две отводки за реализация и 10-15 кг стоков мед, книгата продължава да е полезна (допълнение при превода).
Много години, за основа на технологията ние използвахме класическата постановка:
Създаване на една отводка с оплодена майка, след това обединение на семействата на главната паша. Но такава технология не винаги е била успешна. Част от семействата продължи да се роява. И тогава ние продължихме с опитите и формирахме две отводки от едно иззимувало семейство със зрял маточник. Резултатите ни обезкуражиха. Резервите на пчелите са безгранични. Ето вече 5 години ние практикуваме безроева технология с формиране на две отводки със зрял маточник, без търсенето на майките.
Част от пилото от основното семейство ние предаваме в отводките с цел тяхното усилване. Практически целия юни ние нарастваме семействата. Цялата работа с тях ние изпълняваме строго по календарен план. План съставяме за всяка година, като отчитаме опита на предходната година.