Следва да се отбележи, че отглеждането на пчели с използването на рояване би било приемливо и в условията на вароатозна инвазия, ако всички семейства на пчелина преминаваха в роево състояние във всеки сезон не по – късно от средата на юни. Тъй като колкото е по – продължителен периодът на нарастване на пчелите за главния медосбор, толкова повече сила може да набере роят и семейството, което го е пуснало, а значи, толкова по - пълноценно те могат да използват пашата. Тези пчелари, които не желаят да се съгласят с това, че естественото рояване – това е един от естествените фактори за оживяване на вида на медоносните пчели в природата, както и по – рано го смятат за негативен за своите пчелини. За това той е пчелар на пчелина, за да прави своевременно размножаване на семействата, да ги подсилва, ако върви медосбор, или да отслабва тяхната сила, ако той се е прекъснал за някакъв период. Той трябва да се научи да прави така, че семействата да могат пълноценно да използват която и да е паша, а не само главния медосбор. Нима не е изгодно на пчелина да се допусне временно отслабване на семействата, за да може в крайна сметка да се получи 100%-ен приръст, да се провежда планова замяна на зимувалите БЦО с ново сформирани, да се обезпечава нарастване количеството на пчелите за главния медосбор и в зимата благодарение на използването на две майки, работещи на всяко основно семейство. В резултат се повишава урожаят на мед на целия пчелин с 30 – 50%.
Пчеларят, който се бори с рояването от пролетта и до началото на главния медосбор, а в резултат остава със същия брой семейства, колкото са излезли от зимуването, допуска голям пропуск в своята практическа работа. Ако той не умее да създава условия в семействата за залагане на маточници, той трябва да е благодарен на тези семейства, които първи ще преминат в роево състояние и в достатъчно количество ще отгледат за неговия пчелин роеви, истински качествени майки. Роевата наследственост е присъща на всички породи пчели, на всички майки независимо от начина на отглеждането им: свищеви, роеви, самосмяна и при изкуствено изграждане на маточници – а така също и на търтеи и на пчели. Възможно е, още в самото начало на тяхната еволюция да е имало семейства, в които е имало само самосмяна на майки. При това семействата не са се размножавали, което е можело да доведе до измиране. Такъв процес не може да обезпечи надеждно бъдеще на всяко семейство, тъй като някакво количество майки все пак загива по време на облитането.
Следва да се отбележи, ако пчеларят на своя пчелин допусне самосмяна на майките, той се лишава от възможността ефективно да се бори с вароатозата в течение на целия активен период на семействата. Процентът на опаразитеност в такива семейства се повишава, защото майките понижават нивото на снасяне на яйца още дълго време преди замяна, а младите, станали оплодени, не могат за кратък период от време да увеличат темпът на снасяне на яйца поне до средното ниво. Самките на паразита не понижават нивото на снасянето на яйца, техният брой нараства за сметка на новите поколения, които стават снасящи яйца в течение на процеса на самосмяна на пчелните майки, затова в гнездото става натрупване на кърлежи – паразити. Методът за отглеждане на пчели със самосмяна на майката може да се отнесе към категорията утопични, ако го сравним с по – рационалното пчеларство, когато пчеларят провежда планова смяна на майката във всички семейства в най – доброто време за сезона. Това и позволява на него да изключи на своя пчелин стихийно възникващия процес за самосмяна на майките и, което е не по – малко важно, да се повиши ефективността на лечението от вароатозата. При получаването на оплодена майка е по – целесъобразно да се рискува слаба отводка, отколкото бъдещето на основно семейство.
В безактивния период семейството се състои само от биологически цялостен организъм (БЦО), в състава на който влизат пчели и тяхната майка. За да може този организъм успешно да съществува в природата, е необходима смяна на поколенията от пчели по време на неговия активен период от живота му. Затова той е принуден да преминава от зимното състояние на покой в активно на пчели – отглеждачки на пчелното пило, което така също подхожда и за залагане и отглеждане на търтеи. Следва да се отбележи, че майката притежава още една биологическа особеност – тя снася неоплодени яйца в необходимото време на активния период от живота на БЦО. Затова и няма необходимост да се запазват търтеите в периода на зимуването, а още повече да ги има постоянно в своя състав. БЦО е принуден да ги отглежда както за осигуряване на процеса на самосмяна на майката с отчитането на вероятността от нейната внезапна гибел, така и за организацията на нови семейства (БЦО), които могат да бъдат сформирани от роеве и ройчета или отводки и нуклеуси при изкуствено размножаване.
Първото търтеево пило с неголямо количество пчелите го залагат в гнездото с пилото. Това е за застраховка в този случай, ако все пак възникне необходимост от самосмяна на майката, или по други указани по – горе причини. Главното, търтеите трябва да бъдат пълноценни и полово зрели към времето на тяхното съешаване с младите майки. Забелязано е, че при майката на по – голяма възраст нейните пчели осигуряват първото търтеево пилопо – рано и в по – голямо количество, отколкото в семействата в които майките са презимували за първи път. При това за това, че пчелите са пристъпили към неговото осигуряване, съвсем не е задължително семейството да влиза в роево състояние.
Роевото състояние така също не може да се явява задължително условие за залагане и изграждане на маточници и последващо отглеждане на свищеви майки. Майчиното семейство – отглеждач може да се намира както в работно, така и в неработно (роево) състояние, а така също то може самостоятелно да преминава от едно състояние в друго, то ест то може както и да заложи роеви маточници, така и да ги унищожи. Но каквото и да е количество търтеево пило пчелите да не отглеждат при роево състояние на семейството, те така и продължават да го отглеждат даже ако семейството се откаже от рояване. За сметка на използването на строителни рамки на пчеларя действително се удава да осигурява качествено изграждане на пчелни пити в рамките с восъчни листове, а осигуряването на търтеевото пило ще става едновременно както в него, така и на други празни пити, в които има по – рано построени търтееви килийки.
Следва да се отбележи особеността на поведението на самката на кърлежа вароа: те макар и да се стремят да снасят яйца в килийките с търтеево пило, но отдават предпочитание не на прясно построените, а на тези, от които не веднъж е излизало това пило. Затова процентът на опаразитяването на търтеевото, а така също на пчелното пило даже в светло – кафява пита е значително по – висока, отколкото в прясно построената. По тази причина способът на борба с кърлежа посредством унищожаването на търтеевото пило в строителните рамки не може да притежава достатъчно висока ефективност.
Всяко пчелно семейство отглежда в своето гнездо търтеи за съешаване с майките. При това то не обръща внимание ни на близко родствените връзки, нито на този търтеев фон, който вече е създаден близо до пчелина за сметка на търтеите от другите семейства. По времето на естественото размножаване на семействата в някаква степен ги спасява от инбридинг (система за връзка между индивиди имащи близка родствена връзка от типа брат – сестра, баща – дъщеря, майка - син – допълн. при превода) миграцията на отделилите се роеве, а ето при изкуствено размножение все пак е необходим търтеев фон от търтеи, които не се явяват близко родствени по отношение на майките.