Тая тема ме кефи но замря пускам статия за рояването но има много интересни неща за строителните рамки и борбата с вароатозата ако я има някъде в форума се извинявам за дублирането :

До какво може да доведе борбата с рояването?
А.В. Ткачев

Рояването на семействата – това е завършващият етап на процеса на естественото размножение, който възниква дълго до началото на излизането на роевете. Затова за пчеларя е целесъобразно да се занимава не с отстраняването на този проблем, а със създаването на необходимите условия за възникването на този процес, но в рано определени от него срокове в сезона. Да и значително по – изгодно е да се заменят стихийно възникващото естествено размножаване на семействата с изкуствено, което пчеларят да може да контролира.
Основни причини за неуправляемостта на естественото размножаване на семействата на пчелина могат да станат тяхната различна сила след зимуването; възрастта на майките и тяхното качество; възрастният състав на пчелите; обезпечеността с храна; качеството на питите; сроковете на започване на снасянето на яйца за търтеевото пило в долната част на гнездото, където е пилото; подготвеността за приемане на личинки за отглеждане на майки; процентът на опаразитяване и възможността за противопоставянето на другите болести на пчелите и на пилото. Ако пчеларят отглежда на своя пчелин семейства от различна порода от пчели и техни хибриди (мелези), то естественото размножаване става още по – стихийно. Ако той не провежда планово размножаване на семействата, то неговата борба с рояването може да се окаже в посока на борба в бъдеще със своя си пчелин, защото пчелите не могат да имат надеждно бъдеще, ако те могат да провеждат обновяване на двете съставляващи в по – рано съществуващите БЦО – биологично цялостни организми (майки и пчели), то ест да се формират нови БЦО – нови семейства.
Пчеларят не може да обезпечи 100%-но запазване на майките в следните случаи: майките от последния сезон могат да загинат по времето на първото им зимуване; те могат да не възобновят снасянето на оплодени яйца след зимуването; могат да не се върнат в своите кошери след съешаването с търтеите. Всичко това може да доведе до загуба на семейства. Затова те трябва да се размножават за да се запази техния брой на пчелина.
Към края на 60 – те години на миналия век пчелите живеят в условията на вароатозна инвазия, затова може да се смята, че първостепенната задача за пчеларя – това не е борбата с рояването, а постоянната борба с вароатозата. Отглеждането на пчелите ще бъде по – рационално, ако стопанинът на пчелина приложи всички усилия за намаляването на процента на опаразитяването на всяко семейство по времето на тяхното изкуствено размножаване. Това ще му позволи да съкрати възпроизводството на паразити в семействата в течение на цялото лято. Профилактиката и лечението на вароатозата ще дадат възможност на пчеларя да остави на спокойствие цялото търтеево пило, което пчелите ще заложат в гнездото след оздравяването на семейството. Не е сложно да се докаже практически: ако семейството има възможност да отглежда цялото търтеево пило, то то отглежда и повече пчелно пило, а в крайна сметка произвежда повече количество стоков мед, отколкото това семейство, в гнездото на което пчеларят практически унищожава търтеевото пило. До появяването на пчелините на вароатозата, пчеларите са могли успешно да се грижат за пчелите, използвайки на практика само зоо – технически методи. Сега те са принудени не само да отчитат в своята работа особеностите на биологията на пчелното семейство и кърлежа, но на тях им се налага и да свързват зоологията с ветеринарията, за да може провежданите от тях профилактика и лечение на тази болест да бъдат ефективни.
Какви задачи трябва да решава пчеларя в течение на сезона, за да осигури надеждно бъдеще за своя пчелин? Това е профилактика и лечение на пчелите от нозематозата, аскосферозата, гнилците, вароатозата. Трябва да се повишава имунитетът на пчелите, за да се предотвратяват техните заболявания. Трябва да се направи обновяване на двете съставляващи на БЦО (пчели и майки), да се създадат нови семейства, за да има възможност пчеларя да се застрахова за този случай, ако в някои от семействата загубят своите качества, загинат; трябва да се обезпечи допълнително нарастване на силата на семействата за главния медосбор и за зимуването за сметка на използването на майки – помощници.
Ако изпълнява тези две задачи, то на пчеларя няма да му се наложи безсмислено да се бори с рояването, то ест да изпълнява допълнителна и същевременно ненужна работа, свързана с унищожаването на маточници и на търтеево пило, или обратното, да отвлича майката и пчелите за снасянето на яйца и отглеждането на търтеево пило в чрезмерно голямо количество. Ако на пчелина не е снижен процентът на опаразитеност на семействата до 3%, а за борбата с рояването бъдат сформирани така наричаните „противо роеви” отводки, то в резултат ще се получи, че пчеларят сам разпространява вароатозата и изравнява степента на опаразитеност между презимувалите семейства и ново сформираните отводки по пътя на тяхното подсилване с пити със запечатано пило, в които могат да обитават около 90% от паразитите. Самата природа е дала на пчелите възможност да се размножават по такъв начин в условията на вароатозна инвазия, при която се извършва не само отделяне (рояване) на по – малко опаразитения по – рано съществуващ БЦО (рой – първак с оплодена, зимувала майка или с оплодена от тази година), но и в по – опаразитена, която остава в предното си гнездо части от семейство има всички условия за формиране на ново БЦО. Такова поведение на семейството способства за повишаването на ефективността на въздействието върху кърлежите на използваните препарати.