KРАЯТ НА ЕПОХАТА НА ХРАЛУПИТЕ
А.С. Сенюта

Впчеларската литература по различни поводи се повтаря мисълта: „В началото беше хралупата”. Но фактите опровергават тази догма.

Историята на взаимоотношенията на средноевропейската (средноруската) порода от пчели с хралупата е тясно свързана с един от най – загадъчните въпроси на пчеларската наука – вторичното разселване на медоносната пчела по Европа след ледниковия период. Съгласно общеприетата версия, във времето на ледниковия период, пчелите са могли да се съхранят само в три изолирани района: Испания и Южна франция, Италия и на Балканите (Г.Д.Билаш, Н.И.Кривцов, 1985). С отстъпването на ледника те обхващали все по – голяма територия. По мнението на Н.И. Кривцов (1995), “пчелите от средноруската порода са се заселвали в израсналите в следледниковия период гори, адаптиралиса се към природно – климатичните условия, и към времето на появяването на човека в западна и централна Европа са били аборигените на гористите равнини. Естественото разселване на средноруските пчели е стигнало по всяка вероятност до Урал”. Ясно е, че подобно мнение здраво „привързва” медоносната пчела към хралупата.
Обаче сценарият може да бъде и съвършенно друг. Вторичното разселване на медоносната пчела по Европа е станало при непосредственото участие на човека. Отглеждането на пчели в пчелин, известно на много племена на древните преселници, е станало началото не само на цялата последваща история на европейското пчелопроизводство, но и историята на средноруската порода. На някакъв етап, различни екотипове медоносни пчели, доставени от човека на освободилата се от ледника територия, се съединяват в суперпорода, което довежда до грандиозен генетически взрив: появява се пчела с нови биологически и поведенчески качества и превъзходни производителни способности. Пчелите на Африка, Юго – Западна Европа, Мала Азия и Закавказието се сливат в яростен и крадлив хибрид. Тези качества са давали на новата пчела забележими преимущества пред нейните добродушни предци. Действително в този период немалко хралупи в горите са били заети от пчели. Нерядко след продължително търсене на празни „жилища”, роевете строили своите гнезда в короните на дърветата или атакували жилищата на други пчели. Това време може по право да се нарече Период на Великия Катарзис.
Не е изключено, че в условията на Руската Равнина, аналогични периоди са били няколко, но е очевидно, че за последния и и най – значителния от тях е писал Алберт Кампензе (1524): „Московия е много богата на мед, който пчелите поставят направо на дърветата без каквато и да е охрана. Заселилите се хора, които държат домашни пчели близо до своите жилища и ги предават във вид на наследство от род в род, с труд могат да ги защитят от нападенията на дивите (горски) пчели”. (Абселютната точност на даденото свидетелство напълно ще се подтвърди след няколко стотин години, когато точно такава генетична бомба ще се взриви на американския континент, след вкарването там на няколко семейства африкански пчели).
Новият хибрид като грандиозна вълна преминава по твърде големите територии на Московската държава и много бързо добродушните пчели от пчелините се разтварят в този яростен поток. След някакво време „домашните” пчели вече с нищо не се отличават от дивите. Пчелните семейства на пчелините достигали невероятна сила, и на пчеларите им се налагало да използват колоди с огромни размери. Многопудовите медови реколти от едно семейство стават обикновено явление. Именно на този период се падат най – големите успехи на русийските пчелари.
Интензивното разселение на хибридните пчели полага началото на формирането на средноруската порода. При това хралупата никак не е повлияла на дадения екотип. Еволюцията в условията на хралупата (приписвана на средноруските пчели) не е могла да не се отрази на развитието на специфичните признаци на породата, но средноруските пчели нямат нито един оригинален признак, получен във връзка с периода преживян в хралупата. Например, най – характерната и особеност – поведението и при прегледа на гнездото (те се спускат към долната летвичка и увисват като грозд). Но, аналогично се държат и африканските пчели на Бразилия: при преглеждането на пчелите младите пчели също така побягват към долната част на питите и образуват „брада”.