СЕЛЕКЦИЯ, която трябва да се извършва от ВСЕКИ ЕДИН ПЧЕЛАР

[Mateev]

А сега според мене вече настана време да вдигнем нивото на темата от ПЪРВО ниво на ВТОРО. Тоест малко ще усложним опростената селекция, като добавим още няколко сравнително лесни за изпълнение правила. Преди това обаче ще трябва да напишем още малко теория и най-вече какви са последствията от тази теория.

Вече всички вероятно сте разбрали каква е ролята на ДОМИНАНТНИТЕ и РЕЦЕСИВНИТЕ гени. Има 4 възможни комбинации в организама на пчелата - два доминантни гена (АА), един доминантен и един рецесивен (Аа или аА) и два рецесивни гена (аа). В първите три комбинаци за качеството отговаря доминантния ген (А), и само в четвъртата комбинация поради липса на доминантен отговарят рецесивните гени. При така направената комбинаторика може да се твърди, че в 75% от случаите за дадено качество отговаря доминантния ген и само в 25% от случаите отговарят рецесивните гени.

Та до какви последици води това странно съотношение 75% на 25%?

Преди всичко това води до ЛЕСНО ДОСТИЖИМИ КАЧЕСТВА (ако се определят от доминантни гени) и до ТРУДНО ПОСТИЖИМИ КАЧЕСТВА (ако се определят от рецесивни гени).

Например какво би станало, ако по време на селекцията си правим игрички със жълтия и сивия (черния) цвят при пчелите. Вече е известно, че жълтия цвят е доминантен, а сивия - рецесивен. Това означава, че при случайни оплождания на пчели от двата цвята, в поколението жълто ще има със 75% вероятност, а чисто черни пчели - само с 25% вероятност. Следователно ако се нуждаем от жълти пчели, ще го постигнем сравнително ЛЕСНО, но ако целта ни е да селекционираме сиви пчели, работата ни ще е МНОГО ПО-ТРУДНА.

[Mateev]

Има обаче и още едно усложнение, което се дължи на факта, че дадено качество може да се определи от 3 различни генотипа при доминантните гени - АА, Аа и аА. И в трите случая пчелата ще показва качеството А, но само в 33.3% от случаите това качество НАДЕЖДНО ЩЕ БЪДЕ ПРЕДАДЕНО НА ПОКОЛЕНИЕТО. Това е когато имаме комбинация АА. Надеждно предаване на поколението (на 100%) ще имаме и когато са два рецесивни гена (аа).

Следователно за нас не е достатъчно само ДА ЗНАЕМ, че дадена майка проявава някакво добро или лошо качество. Ние искаме да сме СИГУРНИ, че това качество ще се предаде (няма да се предаде) на 100% в поколенията. Именно поради тази причина ние трябва да направим малко допълнителни изследвания ПРИ ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА СМЪРТ, като за тези допълнителни изследвания в част от случаите може да бъде достатъчен и един бегъл преглед на семейството. Именно поради тази причина си струва да включим и това второ ниво в селекцията, която може да се прави от всеки един пчелар.

Тука настана времето и за две нови сложни думички:

ХОМОЗИГОТНОСТ - когато двата алела на един и същи ген са ЕДНАКВИ (АА или аа), говорим за хомозиготност по това качество.

ХЕТЕРОЗИГОТНОСТ- когато двата алела на един и същи ген са РАЗЛИЧНИ (Аа или аА)

Близко е до ума, че когато имаме ХОМОЗИГОТНОСТ по дадено качество, то тогава наследяването е на 100% и в яйцето, търтея и новата пчела ще се копира същия ген и ще наблюдаваме същото качество. Ако обаче имаме ХЕТЕРОЗИГОТНОСТ (два различни алела), в новите пчели ще наблюдаваме както основното качество, така и неговото противоположно качество (съотношенията зависят от конкретната комбинация на конкретната майка и конкретните търтеи).

[Mateev]

Та въпросът е дали ние по някакъв начин можем да определим дали една майка е хомозиготна по дадено качество (има в себе си гени АА или аа), или е хетерозиготна (има Аа или аА)?

Отговорът е много лесен - ТРЯБВА ДА ПРОВЕРИМ НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ !!!

Ако нейните дъщери на 100% имат същото качество, значи майката е ХОМОЗИГОТНА по това качество, и ние смело можем да вземаме ларви от нея и да сме СИГУРНИ, че това качество на 100% ще се прояви в поколенията. Ако е отрицателно качество, то тогава ние ще сме на 100% сигурни, че НЯМА ДА СЕ ПРОЯВИ В ПОКОЛЕНИЯТА.

Ако обаче дъщерите на майката имат и двете противоположни качества, НЕЗАВИСИМО В КАКВО СЪОТНОШЕНИЕ, то това означава, че майката е ХЕТЕРОЗИГОТНА (има алели Аа или аА). Такава майка не е подходяща като носител на качествен генетичен материал по това качество. Такава майка ще генерира дъщери (пчели или други майки) както с добро качество, така и с лошо.

Тука възниква проблемът с търтеите. Една майка се опложда с 8-12 търтея, като всеки един от тях носи различен генетичен материал. Този материал се смесва вътре в семеприемника, но не напълно. Тоест можем днес да наблюдаваме в кошера едни пчели, а след 1 месец - други. Днес можем да произведем нови майки с едни качества, а след един месец - с други. При това положение е хубаво тестовете за еднаквост да се правят непосредствено преди вземането на ларвите.

[Mateev]

Та предполагам вече всички разбраха, че:

КАЧЕСТВАТА НА ЕДНА МАЙКА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ПО КАЧЕСТВАТА НА НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ !!!

Тука обаче има значение какви качества ще определяме (ще търсим, наблюдаваме, измерваме или контролираме). Ако просто се интересуваме от цвета, достатъчно е да разгледаме цвета на ВСИЧКИ ПЧЕЛИ в кошера (все пак и те са дъщери). И ако всичките пчели са с един и същи цвят (окраска), значи имаме ХОМОЗИГОТНА МАЙКА по това качество, и гените на този цвят ще се предадат на 100% на всички други нейни дъщери (майки или други пчели). Ако обаче имаме пчели с различна окраска и те са в някакво съотношение (50/50 или 75/25), то тогава тази майка е ХЕТЕРОЗИГОТНА и е по-добре от нея да не вземаме ларви за направата на други майки.

Ако качеството, което ни интересува, не може да се определи по пчелите-работнички вътре в кошера, то тогава изследването за хомозиготност става доста по-сложно. Тогава вече трябва да се направи ИНБРИДИНГ (близкородствено оплождане), като създадем 10-20 нови майки с яйца от изследваната майка, и ги оплодим с търтеи от същата тази майка. Тези нови майки се настаняват в нови семейства и след не по-малко от 63 дена тези семейства започват да се тестват за качеството, което ни интересува. Ако това качество го има в семействата на всичките майки, то тогава както тяхната баба (старата майка), така и самите нови майки са ХОМОЗИГОТНИ и могат да се използват за вземане на ларви за по-нататъшна селекция или за РЕПРОДУКЦИЯ (произвеждане на стокови майки).

Ако обаче новите майки проявяват различни качества по изследвания показател, то тогава старата майка е ХЕТЕРОЗИГОТНА, и като такава е неподходяща за репродукция. От новите майки се убиват всичките с отрицателно качество, а тези с положително отново трябва да се тестват посредством описания по-горе метод за тестване на качествата на техните дъщери.

Както виждате втората част от постинга засяга сравнително сложен метод за тестване на майките за хомозиготност, и той може да се прилага само ако дадения пчелар има апарат за инстументално осеменяване. Тоест този метод може да си използва само при професионалната селекция. Въпреки това го включих в тази тема поради една единствена причина - майкопроизводителите (лицензни или не) могат да използват това знание, за да определят коя от всичките им сравнително добри майки е най-подходяща за репродукция (за вземане на ларви от нея). Това е тази майка, която генерира колкото се може повече еднакви дъщери по това качество. За качеството цвят това е лесно определимо - просто всички пчели в майчиното семейство трябва да го имат същия този цвят. Същото е и за качеството агресивност - нито една пчела от този кошер не трябва да е агресивна.