Понеже аз съм имал италианки има-няма 10 години ( като изключим периода между 2006 и 2008, когато ги бях оставил да правят каквото си искат) и съм имал италианки и италианки, нека се изкажа и аз.
Добрите им качества са, че са лесно предсказуеми и надеждни, което ги прави почти универсални . Това е пчела, с която можеш да планираш според календара, а не според времето навън.
Ненадминати са за опрашване на бадеми и други ранни култури, производство на пчели на килограм, за производство на пчелно млечице, както и в майкопроизводството. ( естествено, за всяка от дейностите си има разработени тясно специализирани отделни линии). Имал съм отделни семейства, които през зимата са имали повече пчели, отколкото някои съфорумници за виждали през живота си от семейства през активния сезон.
За моя район имах нужда от пчела, която да хване най-ранната паша - бяла детелина ( благодарение на влагата, останала от зимата), тъй като ДРУГА, често ПРОСТО НЯМАШЕ. На паша като слънчоглед въобще не можеше да се разчита (ха, колко по-влажни са летата в днешно време) и ако семействата успеят да се запасят за зимата със слънчогледов мед, беше просто супер (няма да се подхранват дозапасително).
Италианките се нуждаят от много повече пчели за да донесат същото количество мед, но това условие лесно го изпъляняваха. Средно от тях се взимаше толкова мед, колкото и от най-добрите отделни семейства със селски местни пчели. Добрите италианки (по произход) успяваха да си намират нещичко, дори и когато наоколо всичко е изгоряло и дъжд не е имало от 3 месеца, толкова колкото да не се нуждаят от подхранване и грижи. А когато се случи калпава италианка, положението може да е много зле - до степен че едва ли не трябва да се хранят като домашен любимец, докато другите събират мед.

Слабата черта е, че имат ниска жизненост и границата между двете крайности в производителността е много тънка и лесно би могла (както в последствие разбрах) да бъде прескочена в процеса на селекция (пък и в процеса на отглеждане на майки). Не успях да намеря източник на италианки с постоянно добро качество.
Имат и една особеност в производството на майки - ако маточниците не са отгледани като трябва, това съответно се отразява на производителността на семейството (семейството прави толкова пило, колкото майката може да снася). Разни свищеви и самосменни майки, при италианките нито веднъж не ми се е случвало да направят семейство, което да донесе мед ( винаги попадаха в групата на мършите).

По мое мнение италианките със посредствена яйценосност са тези, от които може да се очакват най-силни семейства и най-добри резултати. Ултраплодовитите майки все се случваше да заболеят от нещо, да се "изгубят" или да си направят самосмяна по средата на сезона (продължителността им на живот средно беше под 12 месеца).
Пак по-мое мнение, слабата зимоустойчивост на италианките е нищо повече от създаден от човека дефект. Лигустиките са по природа планински пчели (северна Италия).
Не са подходящи за големи пчелини (район наситен със пчелни семейства), както и фургони, там производителността им силно страда (особенно пък ако съседните кошери не са лигустики). Нуждят се от припечно място (а не от сянка лятото), повече от всяка друга пчела.

От всичко, което съм разбрал от опита си е, че добрата пчела е въпрос на селекция, а не на раса.
Ако лигустиките могат да се направят да имат по-висока жизненост, няма да имат равни. По същия начин, ако Карниките могат да не се роят (без нищо друго да им се променя), ще бъдат най-добрата пчела за мед за по-голямата част от Европа. Обаче виждали ли сте как пиян човек балансира, вървейки по права линия?