НОЗЕМАТОЗА

[ves]

Най-вероятно не съм се изразил достатъчно ясно.
На книга изглежда много лесно да се направи едно подобно изследване. Слагаш 100 кошера с прешецоуловители, 100 без, заразяваш и говото - ДА ама НЕ! Проблемите и възможните грешки са много повече. Това се прави с мрежа, като семействата могат да се облитат, но не могат да събират прашец. Представи си 200 семейства на едно място и всяко индивидуално завито с мрежа. Ако са в един голям парник от мрежа, започват да се крадат и се изкривява информацията, затова трябва всяко да бъде отделно.
Пчелите отглеждат пило(ново поколение), това означава да се отнема пилото и всякакви манипулации като поне 1-2 пъти дневно трябва да се ровят всички кошери. После трябва да се маркират пчелите, който ще изследват и се водят огромен обем от записки.
Знаеш ли при какви условия се правят изследванията в България и с колко пчелни семейства? Няма пари за наука в България, а от пръдня - боя не става!
Затова, не е ли по-добре да се повтори опита, отколкото да се използват много на брой и ограничени семейства? Не е ли по-добре да се направи проверка? Затова се използват математически модели, иначе е почти невъзможно да се стигне дори до минимална сигурност в изследването.
Да, авторите не са изследвали какъв е прашеца, но и да го бяха изследвали, каква щеше да е ползата? Използвали са целулоза за разреждане на диетата, но ако ще търсим под вола теле...Затова горе написах хранени само със сироп, все пак, който има желание ще си прочете цялото изследване. Може да чоплим и защо не са използвали изкуствено осеменена майка, но колко телета ще търсим?!?!
Загубил си смисъла на изследването и затова виждаш тези проблеми. Прочети изследването отново.
Here we hypothesize that N.ceranae intensity and prevalence will be low in bees receiving high pollen diets, and that honey bees on high pollen diets will have higher survival and/or increased longevity.
Много коректно са написали следното:
Significantly higher hypopharyngeal gland protein content was observed in the control (29.29 l g/bee) followed by 1:0 pollen:cellulose treatment (23.34 l g/bee). All other remaining treatments had significantly lower concentrations of hypopharyngeal gland protein in the range of 5.9–9.0 l g/bee and were not significantly different from each other.
Тоест, пчелите от контролната група(полен, сироп и без спори на нозема) са се представили най-добре.(Нормално)
Пчелите от група "Е"(без прашец и заразени) са се представили по този показател най-зле.(очаквано)

Това което е важно за нас - Заразените пчели, хранени с най-малко и без прашец имат и най-малко спори на нозема, но умират. Заразените пчели, хранени с прашец имат най-много спори, но и живеят най-дълго.
Significantly higher spore intensities were observed in the 1:0 and 1:1 pollen:cellulose treatments when compared to the remaining treatments. Treatments 1:3 and 0:1 pollen:cellulose showed the lowest Nosema spore intensities.

Ето затова проблем имат недохранените семейства, а спори и вируси има навсякъде!

Не съм търсил под вола теле, но съм на мнение (то не е мое мнение а е базов принцип в науката), че ако искаме да изследваме някакъв процес или нещо си, ние със самото изследване влияем в-у нормалното протичане на явлението. Затова целта е да направим така изследването, че колкото се може по-малко да му въздействаме. Да обаче тези хора не просто са повлияли на изследването, те направо са поставили пчелите под супер неестествени условия. Явно на принципа - защо да е просто като може да е сложно.

1. Нормално в кошера възрастните пчели не ядът прашец. Прашец ядът кърмачките (3-7 дневна възраст), синтезират пчелно млечице с което хранят ларвите, старите пчели и новоизлюпените пчели. А дали ако една новоизлюпена пчела вместо веднага да получи млечице, както е в кошера, бъде принудена да яде суров прашец това няма да окаже влияние за по нататъшното и развитие? Същото важи и за една по-възрастна пчела. Ако тя вместо да е принудена да яде прашец, получава протеини под формата на пчелно млечице дали това не оказва въздействие в-у имунната система и живота на пчелата?

2. Прашеца от различните растения има различен състав. Затова пчелите при възможност, когато има повече от един източник на прашец, избират този който им е най-нужен. Примерно прашеца от житни растения има много малко протеин. Затова си мисля, че това какъв прашец е даван на пчелите има огромно значение за резултатите от изследването.