Бъркате интензивното разширяване на семейството през пролетта с нормалното презимуване през зимата. През зимата често меда в кошера е взахарен, но това не го виждате, защото ви е страх да надигнете найлона и да извадите питите. Високата температура на кълбото постепенно декристализира меда по неговата периферия, пчелите го усвояват и кълбото се премества с още малко, декристализирайки още малко мед. Това е процеса, който се извършва цялата зима.
Когато обаче започне интензивното пролетно развитие и пчелите вече си имат нов нектар от природата, тогава и САМО ТОГАВА на преден план изниква необходимоста от БЪРЗО ИЗЧИСТВАНЕ НА КИЛИЙКИТЕ в близост до пилото. Тогава и само тогава пчелите започват да пренасят меда от тези килийки, ако не е кристализирал, или да изхвърлят кристалите, ако е кристализирал. Но дори и тогава те не изхвърлят всичкия взахарен мед от кошера, а само от тези килийки, които им трябват, за да се разшири пилото. Впоследствие семейството става много силно, затопля ЦЕЛИЯ ОБЕМ НА КОШЕРА, и по този начин се декристализира почти всичкия взахарен мед в този кошер. И дори и да видите нещо изхвърлено навън, то това са само отделни кристалчета, а не камара от 10 килограма захар.
ПС: Тази година си запазих около 20 корпуса с неизцентрофужени пити, за да мога през зимата да работя по ножовете на разпечатващите машини и да ги усъвършенствам. Към днешна дата меда в тези пити е кристализирал на 100%. Това означава, че е такъв и по всичките ми кошери. И въпреки това семействата ми не са умрели, а пращят по шевовете от сила, и въобще не изхвърлят захар, а си декристализират меда и си го ядат. Процесът на декристализация от топлината на кълбото е БАВЕН, но НАДЕЖДЕН и успешно е работил милиони години в хралупите на пчелите, позволявайки им да оцелеят въпреки масовата кристализация на различните видове мед в тях.



Ей, Матеев.
Цитат
