ДВУСЕМЕЙНИ КОШЕРИ

Аз работя с 12-рамкови Дадан-Блатови кошери , но вместо с преградна дъска си служа с преградна двойна мрежа. Тя е прикована от двете страни на обикновена гнездова рамка ( по-дълга 45 см. И по широка 31 см. ) , която плътно прилепва отстрани , отгоре и отдолу на кошера. Преградната рамка заема мястото на една рамка,затова в двете отделения остават 5-6 рамки. Точно срешу преградната рамка разделям прелетната дъска на две с дъска, боядисана от двете страни с различни цветове за ориентировка на пчелите. С подвижни летвички дълги 5 - 6 см, затулям в средата двете прелки, за да се отдалечат те една от друга. Прелките на тези кошери са по-широки, затова подвижните летвички слагам ту в средата, ту в краищата. След като снема магазините, разделям кошера на две и в шест-рамковото отделение оставям майката, а в другото слагам оплодена майка или такава с цяло оплодено сандъче. Подхранвам двете смейства, като те се засилват и зимуват добре. През пролетта майките започват да осеменяват по-рано и до главната паша двете отделения се изпълват с пчели. От така засилилите се двойни семейства взимам рамки с пило и подсливам изостаналите семейства или роеве, а на тяхното място слагам пити за изграждане, макар че е още рано. Два – три дни преди да сложа магазините вземам по-старата или по-ленива майка и заедно с една съставна ( две нуклеусни рамки ) с люпещо се пило и пчели и ги слагам в нуклеус. След това снемам преградната мрежа, на нейно място слагам рамка с восъчна пита за градеж и оставям кошера в покой един – два дни, след което слагам магазина. Миризмата надвете майки се е смесила през мрежата и осиротялото отделение не чувства това, а останалата майка осеменява сложената в средата пита , която се изгражда много бързо и след това я премествам в другото отделение. В двете отделения работят съвсем безопасно. Когато едната страна изпревари, аз вземам пита с люпещо се пило ( като внимавам да не взема и майката ) и заедно с пчелите я прехвърлям в другото отделение за подсилване. Слагам тази пита през една – две пити далеч от майката на това отделение. Останалият с една майка кошер, на който всички пити са пълни с пило и пчели, заработва почти с двойна сила и дава повече мед от другите. Освен това през зимата по всяко време имам по няколкото запасни майки. Не съм съгласен с колегата Ангелов ( Ангел Ангелов – тема от 7/1956 г. Сп. „Пчеларство“ ) който пише, че през лятото 12 – рамковият кошер не е тесен за две майки . През тази пролет имаше много неблагоприятни дни за пчелите,затова двойните кошери са засилиха много, а за магазините беше рано, поради което закъснях с няколко дни да махна едната майка. В резултат на това, след като сложих магазините, майките се изкачиха и осемениха голяма част от полурамките. Това положение ме затрудни, но се справих с него, като отделих роеве и сложих по 2 – 3 пити за градеж. От тези кошери направих по един рой , а от взетите майки заредих по един нуклеус, а в резултат взех повече мед от другите. През време на силната паша след 2 – 3 подхранвания с рядък сироп отделям старата майка в нуклеус с две полурамки и с люпещо се пило и пчели. Отначало тя е с малко работници , но я оставям на самоиздръжка, а ако работи добре, оставям я за другата година. Ако майката не ми хареса, сменям я и до есента тези нуклеуси се разиватмного добре. По този начин получавам млади оплодени майки от маточиници, взети от рекордни кошери, които ми служат за зареждане на нови двусемейни кпошери. По този начин през есента зазимявам двусемейните кошери с една млада и една стара майка ( не по-стара от година и половина ), която напролет изхвърлям като стара, затова семействата ми остават всяко година с едногодишни майки. Пропуснах да спомена за преградната мережа. Тя трябва да бъде двойна. Така майките от двете отделения не могат да се доближават, докато при еденичната мрежа те се хапят, щипят краката си и се жилят, от което пчелите се дразнят и често едната или двете майки стават жертва. Според мен мрежата е по удобна от дъската, защото през нея се уеднаквява миризмата и може да се работи с двете отделения безопасно , а през зимата двете семейства подържат по-лесно нужната топлина. Може да се използва и дъска, но тя да бъде дебела и пробита с големи дупки , на които от двете страни да се приковат мрежи. Ако едната страна осиротее, тя залага много хубави маточници, но след като се излюпи майката, много често се изгубва. Изглежда, че пчелите я убиват, защото чустват миризмата на другата майка. Ако от двете страни се заложат едновъзрастни маточници , майките се излюпват и се оплождат почти всякога. Двусемейните кошери могат да се сформират и при зазимяването, като слабите семейства и роеве се събират по описаният начин. Предлагам на колегите-пчелари да се изкажт по* моя опит.

Спас Гоневски
село Крамолин , Севлиево
списание "Пчеларство" - 1957 г. , бр 1

Бях обещал тази статия преди време и сега я поствам.