Винаги, когато се съберат няколко човека за нещо, ВИНАГИ СРЕД ТЯХ СЕ ПОЯВЯВА ЕСТЕСТВЕН ЛИДЕР. Не е необходимо той да бъде избиран - това се случва по естествен път на ПОДСЪЗНАТЕЛНО НИВО. Никой не казва нищо по въпроса, но лидера вече се знае от всички, и той също на подсъзнателно ниво започва ДА УПРАЖНЯВА СВОЯТА ВЛАСТ. Така е не само при хората, но и при всички животни.

ВИНАГИ ИМА ЛИДЕР и винаги той ПОДЧИНЯВА ГРУПАТА волно или неволно.

Дори когато се съберат само двама човека например на разговор или на преговори, почти веднага се разбира и от двамата кой ще има ДОМИНИРАЩА РОЛЯ в разговора (преговорите). На някакво подсъзнателно ниво и двамата постигат съгласие кой е отгоре и кой - отдолу. Този, който е отгоре, веднага започва на подсъзнателно ниво да УПРАЖНЯВА ПРЕИМУЩЕСТВОТО СИ. Например в разговора (преговорите) той си позволява да се налага, позволява си да прекъсва събеседника си и т.н. Този, който е отдолу, внимателно слуша и не смее да прекъсва. Съгласява се дори и с неща, за които има противоположно мение. Въобще всичко това е една много сложна психологическа игра, която всеки един от вас всеки ден я играе, без да я осъзнава.

Всеки един от вас на подсъзнателно ниво се държи с едни хора като ЛИДЕР (напр. в семейството), а с други се оставя да бъде ПОДЧИНЕНА СТРАНА (напр. с началника, при посещение на доктор и т.н.). Дори когато се срещнат двама човека с нагласата, че са равни, само след няколко разменени изречения единия придобива лидерска позиция, а другия изпада в подчинена. Просто психиката ни е така устроена - ние сме или ЛИДЕРИ, или ПОДЧИНЕНИ ЧЛЕНОВЕ НА СТАДОТО. Няма междинен път, няма междинна алтернатива. Всеки се опитва да бъде лидер до момента, в който някой не го подчини на волята си. Подчинения обикновенно ДОБРОВОЛНО се отказва от амбициите си за лидерство.

От тука идват и проблемите с много от хората. Виждайки, че са изпаднали в подчинена позиция от страна на правителството, шефа на фирмата, приятелите в компанията и т.н., те си избиват комплексите в семейството, налагайки лидерство върху жена си и децата си.

И сега най-важното, което касае целия пчеларски сектор в България. Разединението на пчеларите се дължи на БОЛНИТЕ АМБИЦИИ НА ПЧЕЛАРСКИТЕ ЛИДЕРИ. Те не искат да се обединяват един с друг защото повечето от тях чувстват, че обединението е ЗАПЛАХА ЗА ТЯХНОТО ЛИДЕРСТВО. В собствените си организации (местни или национални) те се чувстват лидери, но не желаят да се обединяват с други организации, в които те виждат НЯКОЙ ПО-СИЛЕН ЛИДЕР.

Основния извод от всичко това е, че ОБЕДИНЕНИЕТО НА ПЧЕЛАРСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ Е НЕВЪЗМОЖНО, ако това обединение трябва да се направи от СЪЩЕСТВУВАЩИ ЛИДЕРИ. Възможна е една единствена концепция за СИЛНА ПЧЕЛАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ, и тя е следната:

1. Организацията трябва да се създаде ОТ ГОРЕ НАДОЛУ.
2. Трябва да има силен лидер, който постепенно да набере поддръжници.
3. Местните структури трябва да се направят от НОВИ ЛИДЕРИ - такива, за които това ще е израстване в личен план.
4. Старите лидери, които ги е страх да не си загубят лидерството, ще бъдат НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ВРАГОВЕ НА ТОЗИ ПРОЦЕС.