Времето през 2016 г.

[solaris60]

Рекорда за Февруари е +33 градуса през шестдесетте. Не мисля че ще го стигнем.

Я дай малко информация, че нещо не го открих.

[Mateev]

Не са важни моментните пикове на температурата. Те могат да са всякакви както в плюс, така и в минус. Важна е именно температурата на 1 метър под земята. Тази температура представлява УСРЕДНЕНО СЪСТОЯНИЕ на всичко, което се случва за дълъг период от време. Колкото по-дълбоко се мери под земята, толкова по-голям е периода на усредняване. Ако например мерим на 20-30 сантиметра, получаваме средната температура за последните няколко часа. Ако мерим на дълбочина 90-100 сантиметра получаваме средната температура от последните 1-2 седмици. А ако мерим например на 30-40 метра, получаваме средната температура за последните 1000 години.

Моят термодатчик е на дълбочина 1 метър, което означава, че той е усреднил средните температури за последните около 2-3 седмици. Самият факт, че тези средни температури са много повече от средните за януари вече означава, че нещо сериозно се случва. Натрупаната топлинна енергия в тази почва ВЕЧЕ Е ФАКТОР, който ще окаже влияние на следващите 2-3 седмици. Ако времето продължи да е топло, температурата на почвата ще продължи ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ДА СЕ ПОКАЧВА. Ако времето стане студено, натрупаната енергия в почвата ще се върне на повърхноста и ще ОМЕКОТИ ТОВА СТУДЕНО ВРЕМЕ.

Тоест и в двата случая през втората половина на февруари ни чака ПО-ТОПЛО ВРЕМЕ ОТ НОРМАЛНОТО. Март вече е време да се затопля, и именно поради тази причина аз прогнозирах, че на зимата ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ ДА СВЪРШВА. Ще има ранна пролет, а ако зимата все пак продължи, то тя ще бъде МЕКА от сега нататък.

Нищо лично - това не е прогноза. Това е БАЛАНС НА ЕНЕРГИИ. В почвата ВЕЧЕ ИМА НАТРУПАНА ЕНЕРГИЯ, която е способна да противодействува на едни евентуално появили се дълбоки студове, като ги омекоти значително. Това ще се случи ако не завали нов сняг. Ако обаче навали много сняг, то той става един изолатор между температурата на въздуха и температурата на почвата. Процесите на обмен на енергия пак продължават, но много по-бавно. Ако навали само малко сняг, то енергията на почвата бързо ще го стопи.

Горните разсъждения са логични и верни и голям студ от сега нататък миже да се очаква само в един единствен случай:
1. Първо навалява сняг, който се стопява, но със стопяването си изчерпва енергията на почвата.
2. След това пак навалява смяг, но този път по-много, и така изолира контакта на почвата със въздуха..
3. Чак след това идва северен студен въздушен фронт, който наистина е в състояние да направи температури от -10 до - 15 градуса.

Тоест от сега нататък за да свие голям студ, трябва да се случат 3 събития във вярната последователност, вероятноста за което е много малка. Предвид наближаването на месец март е много по-вероятно от сега нататък да имаме мека зима със смесени валежи (дъжд и сняг) и нощни температури около нулата (+/- 5 градуса). Дори и някоя нощ да се появят студове от -10 градуса, те ще са само за нощта, но през деня температурата пак ще е положителна.

Вижте тези графики и ще осъзнаете колко е важно измерването на температурата на дълбочина 90-100 см в почвата и как именно тази температура се явява най-точен критерий за това какво в действителност се случва със зимата. Тази температура всъщност усреднява всички флуктоации на температурата на въздуха и нейното вдигане само с 1-2 градуса над нормалното вече говори много за близкото бъдеще:

http://bgtimes.com/weather/SoilMeasurement.htm

[tsc1]

Не са важни моментните пикове на температурата. Те могат да са всякакви както в плюс, така и в минус. Важна е именно температурата на 1 метър под земята. Тази температура представлява УСРЕДНЕНО СЪСТОЯНИЕ на всичко, което се случва за дълъг период от време. Колкото по-дълбоко се мери под земята, толкова по-голям е периода на усредняване. Ако например мерим на 20-30 сантиметра, получаваме средната температура за последните няколко часа. Ако мерим на дълбочина 90-100 сантиметра получаваме средната температура от последните 1-2 седмици. А ако мерим например на 30-40 метра, получаваме средната температура за последните 1000 години.


Нищо лично - това не е прогноза. Това е БАЛАНС НА ЕНЕРГИИ. В почвата ВЕЧЕ ИМА НАТРУПАНА ЕНЕРГИЯ, която е способна да противодействува на едни евентуално появили се дълбоки студове, като ги омекоти значително. Това ще се случи ако не завали нов сняг. Ако обаче навали много сняг, то той става един изолатор между температурата на въздуха и температурата на почвата. Процесите на обмен на енергия пак продължават, но много по-бавно. Ако навали само малко сняг, то енергията на почвата бързо ще го стопи.

Горните разсъждения са логични и верни и голям студ от сега нататък миже да се очаква само в един единствен случай:
1. Първо навалява сняг, който се стопява, но със стопяването си изчерпва енергията на почвата.
2. След това пак навалява смяг, но този път по-много, и така изолира контакта на почвата със въздуха..
3. Чак след това идва северен студен въздушен фронт, който наистина е в състояние да направи температури от -10 до - 15 градуса.

Тоест от сега нататък за да свие голям студ, трябва да се случат 3 събития във вярната последователност, вероятноста за което е много малка. Предвид наближаването на месец март е много по-вероятно от сега нататък да имаме мека зима със смесени валежи (дъжд и сняг) и нощни температури около нулата (+/- 5 градуса). Дори и някоя нощ да се появят студове от -10 градуса, те ще са само за нощта, но през деня температурата пак ще е положителна.

Вижте тези графики и ще осъзнаете колко е важно измерването на температурата на дълбочина 90-100 см в почвата и как именно тази температура се явява най-точен критерий за това какво в действителност се случва със зимата. Тази температура всъщност усреднява всички флуктоации на температурата на въздуха и нейното вдигане само с 1-2 градуса над нормалното вече говори много за близкото бъдеще:

http://bgtimes.com/weather/SoilMeasurement.htm

И не само почвата е такъв акумулатор и буфер на енергията. Още по-силен регулатор са и големите водни басейни - големи езера, морета и океани. Това се определя от огромната топлоемкост на водата.
Матеев, жалко че не продължи онези експерименти със сондажите и многото датчици. Щяха да излязат страхотно интересни резултати!

[solaris60]

Тази сутрин в 06. 00. часа дъжда се изпаряваше по асфалта. Това като потвърждение за думите казани от Матеев по - горе.

[vanHanegem]

Тази сутрин в 06. 00. часа дъжда се изпаряваше по асфалта. Това като потвърждение за думите казани от Матеев по - горе.

При нас обаче, снегът се задържа - тежък и мокър!

[ivootur]

Говорите за свойството топлоемност на веществата,тоест свойството веществата да натрупват топлинна енергия.Телата с по-голяма топлоемност променят по-малко температурата при промяна на запасената в тях енергия.Скороста с която приемат и отдават топлина е еднаква при еднаква температурна разлика.Тоест ако за един час водата поеме определено количество топлина от въздуха над нея,при температурна разлика между двете вещества от 10 градуса,то при обратната температурна разлика,водата ще отдаде същото количество топлина на въздуха.Всяко вещество притежава специфичен топлинен капацитет,който се изчислява по формула която не си спомням.Това което си спомням е че от веществата в природата водата притежава най-голяма топлоемност,която е 5 пъти по висока от тази на сухото вещество в почвата,и 4 пъти повече от въздуха.Това което искам да кажа че температурата която измерва Матеев на 1 метър дълбочна зависи в огромна степен от температурата на водата в почвата,тоест не почвата а водата която е в нея се явява този буфер който влияе на температурните амплитуди.

[kajgalool]

Точно така е. Освен това влажната почва, каквато е сега се загрява много по-бавно от сухата, но благодарение на водата в нея топлоотдава по-дълго време.
Пресния сняг е изолатор защото съдържа много въздух и пречи на почвата да се охлажда, а когато слегне и стане плътен той действа като лупа и загрява почвата.
Матеев е прав за доста от нещата, но изкара почвата главния виновник за затоплянето на въздуха а това не е така.
Освен това температура на почвата се мери на 35, 65, 95 и 125 см., максимумите и минимумите закъсняват с 2 до 3 часа на всеки 10 см. а годишните с 20 до 30 дни.

[Валентин.]

Говорите за свойството топлоемност на веществата,тоест свойството веществата да натрупват топлинна енергия.Телата с по-голяма топлоемност променят по-малко температурата при промяна на запасената в тях енергия.Скороста с която приемат и отдават топлина е еднаква при еднаква температурна разлика.Тоест ако за един час водата поеме определено количество топлина от въздуха над нея,при температурна разлика между двете вещества от 10 градуса,то при обратната температурна разлика,водата ще отдаде същото количество топлина на въздуха.Всяко вещество притежава специфичен топлинен капацитет,който се изчислява по формула която не си спомням.Това което си спомням е че от веществата в природата водата притежава най-голяма топлоемност,която е 5 пъти по висока от тази на сухото вещество в почвата,и 4 пъти повече от въздуха.Това което искам да кажа че температурата която измерва Матеев на 1 метър дълбочна зависи в огромна степен от температурата на водата в почвата,тоест не почвата а водата която е в нея се явява този буфер който влияе на температурните амплитуди.

Някой май е учил Термодинамика и топлопренасяне. Браво.

[kajgalool]

Наистина ли мислите, че затоплената почва, може да загрее (затопли) студен фронт навлизащ в страната ни? Топлата почва може да топи сняг, но да затопля въздуха може слънцето, парниковия ефект и движението на въздушни маси (вятър), което обикновенно е плод на топла вода (задвижва се над океаните). Количеството атмосферни газове загряти от топлоотдаването на почвата са минимални и ролята им е незначителна за затоплянето на въздуха, иначе в пустините нощно време температурите никога няма да падат до такива минимуми, каквито се измерват.Всяка година зимата в северното полукълбо води до увеличаване на CO 2 в атмосферата, което от своя страна води до миниатюрен парников ефект, който започва да отслабва със събуждането на широколистната растителност. Това плюс положението на планетата води до затоплянето на въздуха.
На 30 - 40 м. може да има амплитуда в температурата на почвата ако се заражда вулкан или след 1500000000 г. , когато слънцето стане червен гигант !

[nyanakiev]

на въглен по обяд имаше 3 пръста сняг