Подхранването на кошерите днес се оказа истинско предизвикателство! Стигането до пчелина бе примесено с офроуд изпълнения, но в крайна сметка се добрах до около 150-200 м от него. Последва теглене на шейна с кашони с питки и така няколко пъти.

photocat5.jpg

Разликата между снега в града и пчелина бе около 30 см в полза на втория, където гумените ми ботуши се оказаха плитки, та се зачудих върху това как до сега не съм се сдобил с рибарски такива .

photocat1.jpg

След като махнах снежните калпаци, започнах с храненето. На част от семействата прозрачните капачета на хранилките се бяха поизпотили, вероятно не от жегите...

photocat2.jpg

Над 90% от семействата бяха под горните летви на рамките, където и трябваше да бъдат. Две от всички бяха слезли и по-надолу, та при търсенето ги намерих в първи корпус К`во ли правеха там при положение, че в края на август всички бяха между първи и втори или само във втори корпус!

photocat3.jpg

Е, така или иначе всички получиха по една килограмова питка собствено производство.

photocat4.jpg

На тръгване след мен останаха няколко врабчета, които обираха измръзналите пчели около кошерите.
Собственика на семействата след една гореща баня получи кана с червено вино с резенчета ябълка и нещо сухо