Еми, май дойде време да продължа...
12 ЗНАЧИМОСТТА НА ПОЛИАНДРИЯТА
Някога дори самата вероятност че майката може да се опложда от няколко търтея се е смятала за невероятна. Това предположение, базирано на опита от останалия животински свят се е приемало за аксиома, и така до към средата на миналия век. Но дори и тогава никой не е подозирал че оплождането е много по-често явление отколкото те биха могли да си представят. Смятало се е че това се дължи на неефективно оплождане, теза която е била подкрепяна от опитите с набиращото популярност тогава изкуствено осеменяване. Станало ясно че част от търтеите притежавали голяма вариация в количеството сперма, като някои нямали въобще, въпреки най-добрите грижи от страна на пчеларя. В същото време било демонстрирано че един напълно полово зрял търтей притежава двойно количеството семенна течност, необходима за запълването на сперматеката на една майка.
След откритието за полиандрията при пчелите, пчеловъдите се сблъскват с нещо което няма аналог при другите видове животинско развъждане. И от тук в литературата започва изтъкването на трудностите с които трябва да се „бори” пчеловъда при развъждането на пчели. Полиандрията дава една неопределеност на бащата – никога не може да кажеш с кой точно търтей се е оплодила дадена майка, което създава огромни проблеми с контрола на бащинството, от гледна точка на съществуващите до тогава развъдни програми, базирани на опита в останалия животински свят. Прилагането на законите на Мендел стават невъзможни ( или поне на пръв поглед) , създаването на хибриди ,които имали такъв успех в началото на ХХ в при агрокултурите, било изключително трудна задача. Сложната развъдна система при пчелите се стреми всячески да избегне инбридинг (и от там пчелите са хетерозиготни), а достигането на хетерозиготно състояние (генетично идентични пчели) за създаването на хибрид изисквало много научна работа и струвало изключително скъпо, а в последствие се оказало и пълен провал (например Starline, Midnite и др.) Създаването на нови породи (чрез кръстоваване) било извън обхвата на съществуващите до тогава програми (каквито са практикувани в СССР и у нас).
Всичко това създало усещането че контрола на бащинството е ако не невъзможна, то незаслужаваща внимание задача. Създало се едно мнение че търтеите нямат никакво значение стига всички или почти всички търтеи, с които майката се опложда да принадлежат към ПРАВИЛНАТА РАСА. Не отричам че по този начин може да бъде постигнат някакъв напредък, но нима един скотовъд разчитащ на млеконадой би се задоволил да използва КОЙ ДА Е бик от правилната порода? Нима един кучевъд би оставил потомството да е от КОЕ ДА Е куче от същата порода? Нима един коневъд на състезателни коне би оставил кобилите му да бъдат заплождани от КОЙ ДА Е жребец от същата порода????, където спермата от даден жребец достига милиони.
Защо Природата създава тези трудности за пчеловъда? Какви са изобщо ползите от оплождането с много търтеи? По време на полет майките излагат себе си и колонията на опасност – някоя птица ще я пресрещне, ще падне жертва на водно конче или някой друг хищник; внезапните промени на времето може да я застигнат по време на полет , да обърка кошера и да бъде убита, а понякога дори при навлизане в собствения кошер получава травма – откъснато краче, крилце….
Кой изобщо има полза от това? Защо майките не се оплождат в или в близост до кошера, а вместо това ходят на места наречени търтееви сборища?
Явно има СЕРИОЗНА причина за всичко това- оцеляването на вида. Каква полза ако майката се оплоди успешно и оцелее, ако след това семейството може да загине. Явно за да увеличи шанса за оцеляване на семейството, майката се нуждае от достъп до РАЗНООБРАЗЕН генетичен материал, различни групи работнички оглавявани от различни търтеи (т.е. търтеи от различни майки), всяка от които би имала различни умения и способности, които могат да бъдат необходими на отделни членове от семейството, ако трябва цялото семейство да функционира на максимална ефективност. В човешкото общество се нуждаем от полицаи, лекари, учители, хлебари, че дори и от майстори на захарни петлета – необходимо е разнообразие от длъжности и способности.
Едва през последните две десетилетия схващането, че разделението на труда в семейството не се дължи изцяло на възрастовия състав, започва да добива все по-широка популярност сред пчеловъдите. И всичко това не без участието на няколко проведени изследвания върху този въпрос (Frumhoff PC, Baker J., A genetic component to division of labour within honey bee colonies, Nature 333 (1988) 358–361; Calderone, N.W. and Page, R.E., Genotypic variability in age polyethism and task specialization in the honey bee, Apis mellifera (Hymenoptera: Apidae). Behav. Ecol. Sociobiol. 22(1988) 17-25; S. Fuchs and V. Schade, Lower performance in honeybee colonies of uniform paternity,Apidologie 25 (1994) 155–169; Per Kryger, Ute Kryger & Robin F. A. Moritz, Genotypical Variability for the Tasks of Water Collecting and Scenting in a Honey Bee Colony. Ethology 106 (2000) 769-779 и др.) Тук е мястото да отбележа че полиандрията способства не само за по-добра работоспособност на семейството, но и за намалената податливост към болести. Тук не става въпрос за пълно отсъствие на болести или някакъв вид резистентност, а за намаляване на амплитудата на заболеваемост – всяка болест може да засегне само малка (а не голяма) част от популацията в семейството, което увеличава шансовете за неговото оцеляване. Ето две свързани с тази тема публикации :
(1) Tarpy, D.R., Genetic diversity within honeybee colonies prevents severe infections and promotes colony growth. Proc. R. Soc. London B 270 (2002) 99-103;
(2) Tarpy, D.R and T.D. Seeley., Lower disease infections in honeybee (Apis mellifera) colonies headed by polyandrous vs monandrous queens. Naturwissenschften, 93(2006)195-199
И тук може би по естествен път изниква въпросът „щом повечето търтеи имат положителен ефект за оцеляването на семейството, защо майките се оплождат само с дузина търтея, а не със 100 например?”
Тук отговорът е прост – рискът също би бил по-голям. С увеличаване на търтеите също се увеличава и рискът за получаването на инфекция (или пренасяне на болест, каквато спермата на търтея може да съдържа) или травма на майката. Затова и е нужен баланс между медицински препоръчителното и генетически изгодното.
Към настоящият момент полиандрията при пчелите се разбира от голямо мнозинство от пчеловъдите не като вредно явление, което трябва да бъде премахнато, а като възможност. Нека го обясня по-простичко – Каква е вероятността един човек да бъдат съчетани всички добри качества, който знае и може всичко, и каква е вероятността да бъде изградено общество на базата на такива хора? И аз така си помислих. Дори доближаването до този образ би било истинско постижение. Нека сега ви попитам – Каква е вероятността един човек да може и знае всичко в своята сфера на работа? - много по-голяма. Много по-голяма е и вероятността да бъде изградено общество от тясно специализирани в своята сфера специалисти. Ако един животновъд работи с индивиди, то пчеловъда работи не с отделния индивид, а с цялото общество. Ако разглеждаме ДНК като носител на информация, то пчеловъда има на свое разположение 10 пъти (средния брой на търтеите с които една майка се опложда) повече информация от която и да е единична пчела.
Тук има още един аспект който трябва да бъде взет под внимание – комбинацията от качества на отделните индивиди, от която зависят качествата на самото семейство. Тук няма и съмнение че става въпрос за изключително много на брой възможни комбинации и що се отнася до продуктивността на семейството - някои комбинации работят по-добре от други – точно както при играта на карти. Тук искам да насоча вниманието ви към синергичния ефект, който някои комбинации пораждат. Тук отново ще повикам на помощ играта на карти
Коя от двете ръце е по-силна ? Всеки покер играч знае че е втората, макар и тя да е съставена от слаби карти. Ако мога да си послужа с картите за пореден път, бих казал че първата ръка е в духа на досегашните развъдни програми – стремеж към съчетаване на силни физически и най-вече еднакви индивиди, но пропускат общата картина. А както Аристотел някога е казал „цялото е над и отвъд съставните си части, а не просто сумата от тях.”
Изниква друг въпрос – как на практика ние бихме могли да избираме най-добрата комбинация от бащини семейства? Сравнително лесно е да се научим как да изберем няколко отделни добри бащини семейства (т.е. майки), обаче това не означава че тези няколко най-добри са онези, които трябва да изберем. Те всички биха могли да бъдат майстори на захарни петлета.
Като изключим биотехнологиите, които все още не са толкова напреднали, за сега единственият сигурен (което не значи съвършен) начин за дупликиране на вече съществуваща комбинация е такъв който се ползва повече от половин век. Както казах преди, пчеловъда работи не с отделни индивиди а с цели общества. Ако искаме да предадем качествата на някое семейство по бащина линия, естествено не го правим бащино, тъй като търтея не е представител на колонията, а само на нейната майка. За да пресъздадем качествата на колонията трябва първо да отгледаме майки-дъщери и след грижлива селекция част от тях да оглавят бащините семейства. Или системата е следната:
Но това ще го обсъдим по-нататък когато стигнем и до него.
Това което исках да обясня по-горе е защо полиандрията е толкова важна за пчелите. Тя без съмнение е една от най-важните мерки измислени от Природата за да запази жизнеността на медоносните пчели, като в същото време действа като противовес срещу много от нежеланите последствия на партеногенезиса