13 ЗА И ПРОТИВ ИНБРИДИНГА

Сигурно сте слушали колко много е вреден инбридинга как той трябва да се избягва. Да обаче, то може с право да бъде наречено „крайъгълен камък” в селекционното развъждане. Използва се за фиксиране, стабилизиране, интензификация и стандартизиране на желаните качества и в същото време за премахване на нежеланите черти. Всъщност инбридинга е единственото средство за тази цел, без него всичко това би било невъзможно. Както хоросана крепи редовете от тухли, така и инбридинга придава стабилност при предаването на качествата през поколенията. Без него една дълго селектирана линия би рухнала за кратък период от време.

В растениевъдството и животновъдството инбридинга е широко използвано средство при развъждането. Всъщност, при растенията самоопрашването е най-интензивната възможна форма на инбридинг, от който и да е друг начин за размножаване използван от Природата.
Ето един класически пример от учебниците – част от родословното дърво на говедата порода Шортхорн. В него присъства и известният бик Комета продаден през 1810 за 1 000 британски гвинеи. Обърнете внимание на повторението на имената.

Когато става въпрос за пчелите обаче, подобно близкородствено съешаване при пчелите не би останало безнаказано. Природата се старае със всички възможни средства да избегне инбридинг. Това ясно може да се види от инстинкта за оплождане на майката с дузина търтея идващи от до няколко километра разстояние.

Както опитът е показал многократно, най-сериозния проблем от инбридинга е прогресивната загуба на издръжливост (жизненост). Тази загуба на жизненост засяга всички дейности на пчелите и дори застрашава самото съществуване на много семейства. Опустошителните загуби за които чуваме постоянно са ако не изцяло, то главно поради тази загуба на жизненост. Скрит и измамлив недостaтък, който винаги се проявява предимно при неблагоприятни климатични условия, срещу които отслабения организъм няма съпротива. Тогава Природата взима нещата в свои ръце и премахва слабите. Липсата на жизненост се проявява също в намалена способност за отглеждане на пило, неспособност да образуват ефективна охрана на кошера, намален почиствателен инстинкт и най-вече повишена податливост към болести.

Докато внимателно контролираното близкородствено съешаване е несъмнено условие от първостепенно значение, то трябва да бъде използвано с голямо внимание (осторожност) при развъждането на пчелите. Както историята е показала, без тази предпазливост дори и най-продуктивните видове пчели могат да бъдат съсипани само за няколко поколения.