А сега ще ви цитирам един пасаж от нашата развъдна програма, която вече е утвърдена, което означава, че към текстовете в нея няма претенции.

Освен посочените до момента данни, изследвания на местната медоносна пчела са правени и от Бижев (1980), Величков (1982), Умран (2004) и Komissar (2005), изводите на които потвърждават данните на Ruttner (1988), Петров (1990) и Ненчев (2007) за средната стойност и границите на вариране на морфологичните признаци. Липсата на контрастни различия е основание да се приеме, че отглежданите пчели в България не са отделен таксон. Според изследванията на тези учени в най-общ план следва местната медоносна пчела да се класифицира като Apis mellifera macedonica, която принадлежи към „семейния кръг“ на Apis mellifera carnica и има минимални различия от нея.

Спорът за конкретната раса на местната медоносна пчела трябва да се остави на учените (българските и международните). Те могат да спорят още 100 години, но това не означава, че селекционната дейност в България трябва да спре. Пчеларите в България се нуждаят от пчели с високи продуктивни качества и именно това ще им осигури нашата развъдна организация. При селекцията ще се придържаме към вече доказаните от много учени морфометрични признаци, а към коя точно раса или таксон ще принадлежат селектираните линии не е чак толкова важно. Може да се предполага, че в процеса на селекцията като най-добра ще се наложи именно тази раса (или таксон), които най-добре са адаптирани към местните за страната климатични и природни условия и дадености.