Тези клетки са създадени не за да защитават маточника от прогризване, а за да може майката да се роди в тях и да и се попречи да отиде и да разруши другите маточници. Именно поради тази причина клетките винаги се продават с капачета отдолу.
Ползата от тези клетки е в последните 1-2 дена преди излюпването. Тогава много майкопроизводители ги прехвърлят в инкубатор, в който поддържат постоянна температура и влажност. Майките се излюпват в този инкубатор, след което се маркират и чак тогава се придават на нуклеуси или оплодни сандъчета. Знам че ще кажете, че тази технология не е най-правилната поради редица всеизвестни причини, но това всъщност е единствената технология, КОЯТО ГАРАНТИРА РАСОВАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ.
Иначе ако маточника или новооплодената майка се придаде в нуклеуса, каква ще е гаранцията, че в този нуклеус не е попаднала чужда майка или че не е имало свищева майка или че случайно при направата на отводката не е прехвърлена миналогодишната майка от основното семейство. Всички тези ситуации се случват в някакъв процент от случаите, и единствения начин след 10 дена да се разбере дали в нуклеуса все още се намира точно нашата майка (или друга такава, но от тазгодишната партида), е майката да се роди в контролирани условия (инкубатор) и веднага след това да се маркира.
Местност без главна паша е невъзможно да се намери! Дори и пчелите да се отглеждат в беден на вегетация район, то селекцията (т.е. адаптацията на пчелите към този район) която ще последва ще върне ситуацията с надграждането в първоначалното им положение ( тъй като при беден район има два варианта - или ще успяват да се развиват нормално само тези семейства, които могат да компенсират недостатъка на района, или ще са нужни огромни количества сироп за да могат семействата да се поддържат във функционално състояние. Второто, обаче е икономически неизгодно, тъй като себестойността на произвежданите маточници скача до небесата)
Противоположният на този вариант е да се използват пчели, които имат слабо восъкоотделяне и градеж на пити. Или пък алтернативно, пчели които не се справят така добре със събирането на нектар (примерно някои линии италианки създадени специално за производство на пило и пчелно млечице) и са прекалено пристрастени към кофите със сироп.
Естествено, има и други варианти - предоставяне на достатъчно количество основи и голи рамки за градеж, използване на безмайчини семейства за инкубатори/отглеждачи, "клетки за коса" със оставени отвори отдолу, маточна рамка със ХР от драта края.......
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Бихте ли ми отговорили как да се ориентирам, маточниците от роево състояние или от самосмяна на колко дни са и кога ще е най-добре да ги придам/възможно най-рано/ без опасност да ги повредя. Тъй като имам малко семейства, а искам да ги увелича "ударно", смятам да докарам до роево състояние единият от кошерите след акацията и като видя, че са заложили маточници да ги разделя в сандъчета на по една пита за оплождане на майките, но при положение че има да речем 20 добри маточника, като оставя майката със старите пчели на една пита, мога да отделя не повече от девет пити/при десетак ДБ/, а искам да използвам и другите маточници и съм готов да разделя на пити и втори кошер. Питам защото ще мога да наблюдавам кошера през 5-7 дни най-малко и незнам кога да отделя тези маточници, които ще придавам на втория кошер!
Само на английски ли я има? Какво да правим ние с гайдите?
Внимавай много защото докараш ли ги до роене ще има майчила на различна възраст. Ще залагат почти постоянно. Аз съм го правил така, ама маааалко преди да започнат да осеменяват майчилата ги деля. Получават се полуроеви-полусвищеви майки. Но пък са на почти еднаква възраст. За мен възрастта не беше важна. Най-добре ми се е получавало в акацията да не слагам магазин на кошера дето съм набелязал да прави майчила. И както е силен.....залага светкавично.
В момента има 1 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 1 гост (и))