Да разкажа и аз един случай, който ми се случи някъде преди около 30 години (сина ми още не се беше родил). Току що се бяхме оженили с жена ми и тя още от тогава вярваше във всякакви врачки и разни там други подобни. За да не и пречупя хатъра, съм ходил с нея и съм я возил насам-натам при такива врачки. Повечето бяха абсолютни шарлатанки, но една от тях направо ме впечатли. Мисля че се казваше Ана и живееше в някакво село от Добричкия регион. Селото беше много забутано - буквално нямаше асфалтиран път до него. Нямаше и табели, така че едвам го намерихме. Голямо беше учудването ми, когато видях на улицата пред една забутана селска къща паркирани поне 50 коли с регистрационни номера от цялата страна. Наредихме се и ние на опашката и чакахме много - може би 7-8 часа, докато ни дойде реда.

Гадателката беше жена на средна възраст, ханъма, облечена в турски дрехи - шалвари, забрадка и всичко останало, както си му е реда. Седеше в двора на земята на едно чердже под един селски навес (сайвант). Около нея обикаляха кокошки, имаше и козичка - въобще селска идилия. Ние се приближихме и тя веднага започна да приказва, като още с първите приказки ми закова вниманието. Аз съм върл материалист и не вярвам в такива неща, но тази жена ни посрещна с нашите имена - тя ни знаеше имената - моето и на жена ми. Започна да разказва за приятели съвсем точно и конкретно - цитираше имена на хора, имена на населени места, точното време и точното събитие, което се е случило или предстои да се случи. В нейния разказ бяха наплетени миналото и бъдещето, така че човек много трудно може да се ориентира. Имаше всякакви предсказания за дребни или за велики неща, които са се случвали в миналото или ще се случат в бъдещето. За съжаление почти нищо не си спомням за предсказанията, обаче жена ми после си ги записа и ги запечата в плик, който трябваше да го отворим в бъдещето и да видим дали е познала.

Най-важните неща доколкото си спомням ги позна - семейно щастие и след това семейни проблеми (случиха се), успехи в службата и това че ще стана директор на голямо предприятие и такъв ще бъда цял живот (тогава все още живеехме в социализма и това да стана директор ми изглеждаше направо невъзможно). Специално за предсказанията трябва да питам жената дали си спомня къде е запечатания плик и да го отворим, за да видим какво и доколко ни е познала. Това обаче не е чак толкова важно. По-скоро пиша постинга за това, щото аз лично с очите си бях свидетел на ТЕЛЕПАТИЯ В НЕЙНАТА НАЙ-ЧИСТА ФОРМА. Тази жена просто ни четеше мислите - моите и на моята жена. За предсказанията не знам, но за казаното по отношение на миналото тя беше АБСОЛЮТНО ТОЧНА - с възможно най-голямата конкретика. Нямаше нищо завоалирано в нейните приказки - тя просто ни четеше мислите и разказваше.