Цитат Първоначално публикувано от rosty_sz Виж публикацията
Да ама на клиповете се вижда друго. Излизат добре пресовани восъчни "пелети" в твърдо състояние.
Въпроси към Матеев:
В шнека поставяте разпечатки директно от разпечатващата машина или вече изцедени?
Къде според вашия екип е проблема на ножовете? Във формите на острието, във заточването, във подгряването, във скоростта на вибрация, във скоростта на подаване на рамката, в ъгъла на атака на ножа към питата, в дълбочината на проникване или .......?
Ако знаех къде е точно проблема, щях да го разреша. Аз наблюдавам крайния резултат, и не съм доволен от него. В клиповете на Paradise Honey един единствен човек работи на машината и за една работна смяна вади 3 тона мед. При мене работят 4 или 5 човека и вадят по-малко от тон. Наблюдавал съм с часове всяка една операция и грубо мога да кажа следните проблеми:
1. Много видове рамки - и друг път съм обяснявал какъв хаос се създава от това и каква загуба на време е да се овладее този хаос.
2. Лоша (недомислена) конструкция на разпечатващите машини. В резулта на това автоматичното подаване не работи - трябва рамките да се подават ръчно една по една и ето ти един човек, който само с това се занимава и с нищо друго.
3. Лошата конструкция на подаващия механизъм предизвиква периодично заклинване на рамки. Машината трябва да се спира аварийно, да се пуска на заден ход, рамката да се вади и т.н. Като цяло производителноста пада наполовина.
4. Ножовете вместо да режат - мажат и късат. Първоначално машините дойдоха с електрически ножове. Те режеха по-добре, но температурата им се регулираше лошо. При рязане изстиваха много бързо и започваха да мажат, а при спиране прегряваха много бързо и меда изгаряше, та чак карамелизираше и се образуваше черен нагар, който замърсяваше меда. Реших да сменя ножовете с парни, но конструкцията им беше лошо измислена. Държачите на ножовете излизаха от предния ръб, където са и зъбите. Част от питата се реже, а друга част - маже и къса. С температурата на ножа си реших проблема посредством собствена система на нагряване и терморегулиране, но с режещата част проблемите си останаха.
5. Както колегата по-горе каза, новоизградените пити са с по-тънки стени на килийките и много лесно се разкъсват и затлачват. Поврежда се всяка 3-та или 4-та пита. За да реша този проблем направих специално помещение, в което корпусите с мед първо се темперират до строго определена температура и след това се подават на машините. Пробвах със нагряване до 30 градуса (така каза Валери от Paradise Honey), но нещата се влошиха. Пробвах обратното - охлаждане до 20 градуса, но нещата не се подобриха кой знае колко. Като цяло досега съм вложил в подобрения повече пари, отколкото струват машините, и все още боксувам в точка нула.
6. Лошоразпечатаните пити изискват още 2-ма човека, които на ръка дооправят питите от разпечатващата машина. Стигал съм до там да си мисля да се откажа от нея и да премина на изцяло ръчно разпечатване. Така поне нямаше да си късам питите.
7. Следващия проблем е центрофугата - в нея периодично се разкъсват пити, а това води до редица други проблеми с филтриране/утаяване на меда.
8. Следват проблемите с шнековата преса, проблемите с матураторите, проблемите с филтирането, проблемите с восъкотопилките и т.н.

Като цяло няма нито една машина, която да работи така, че да ти стане кеф че си си я купил. Всичките са проблемни, всичките са недомислени, на всичките по един или друг повод се е налагало да се прави някаква корекция или модификация, щото някакси да заработят и да изпълняват функцията, заради която са закупени.