Спокойно хора, каквото и да се случи с околната среда от нашата дейност, ще е нищо в сравнение с изригване на някой супервулкан например. Изригвали са такива и неминуемо ще изригнат пак, може и да е утре. Астероид също може да дойде и хайде при динозаврите. Може и свръхнова звезда. Колкото по-голяма популация, особено разпръсната и в космоса, толкова по-голям шанс за оцеляване на човечеството. Така че стискайте палци да напредваме в технологиите, ако може и по-бързо от сегашното лудо темпо. Ако избегнем апокалипсис /природен или създаден от нас/, след 100 години човечеството ще е практически неунищожим вид, щом напусне планетата. Ще са оцелели най-приспособените генетично към замърсяването /или към космоса/ екземпляри. А може и да сме напуснали уязвимото си органично тяло и да сме пренесли разума си в непредвидима сега структура. Природата на Земята, такава, каквато я познаваме сега, едва ли ще оцелее, но тя и преди човешката история е била каква ли не, включително и ужасна по нашите представи. Ние сме нищо в сравнение с историята на планетата, всички да измрат, даже за пласт от въглища няма да стигне. А ние от въглища правим цивилизация, без да се замисляме що за гигантски минал живот е погребан в тези въглищни пластове. Значими сме само в собствените си очи, за мащабите на планетата и за космическите сили сме прашинка. Така че дърпането на спирачката на технологичния напредък е увеличаване на риска неминуем катаклизъм от голям мащаб да ни унищожи.