Технологията за тестване е следната:

Първо се подготвя една голяма пластмасова фуния. Може да се направи и от подръчни средства. Ние например взехме една бутилка от вода с диаметър около 1 педя и я срязахме през средата. След това се взема една рамка с пчели и се стръсква във фунията. В долния край на фунията с ластиче има прикрепена найлонова кесийка (може да се държи и на ръка). Те пчелите летят или пълзят по фунията, но с няколко стръсквания част от тях все пак падат в кесийката. След това кесийката се взема и се завръзва отгоре. Лепи се хартиено етикетче с номера на кошера. Въздуха вътре в кесийката е достатъчен пчелите да живеят няколко дена.

Вторият етап от теста може да се извърши в базата или директно там на пчелина - кой както си реши. Необходими са пластмасови клечки за уши. Върху памучето на клечката се навива още малко памук от външен пакет с памук. Памука е необходим за по-бързо изпаряване на диетиловия етер. Ако е малко или ако го няма, приспиването става много бавно. Та взема се клечката с навития върху нея памук, топва се в шишенцето с етер и веднага се пуска в кесийката. Пчелите заспиват буквално за някакви секунди. Ако памука е малко - чака се минута или дори повече.

Третия етап е изтръскване на пчелите на лист хартия. Броят се акарите, полепнали по кесийката, както и акарите, паднали на хартиения лист. Броят се и пчелите, като след това се намира процента на опаразитяване посредством делене: Опаразитяване = акари / пчели * 100. Ако опаразитяването е повече от 1-2%, значи сте в беда. 5% вече се счита, че е много.

Последен етап - оставяте пчелите върху кошера. Ако не сте ги държали прекалено дълго в среда на етер, след час-два те ще се събудят. Ще се събудят и акарите, така че постарайте се да ги убиете.