ДА СИ ПОКАЖЕМ КОШЕРИТЕ

[scutellator]

Хофмановите уширители пък, трупат много прополис когато едната им страна не е подострена. В другия случай прополис се трупа само там където са пръстите при държането на рамката, но не и върху самите уширители.

[Mateev]

За да са добри хофмановите уширители, трябва да са подострени от едната си страна. Лошото е, че в България няма стандарт от коя страна да се подострят уширителите, и когато човек си купи такива рамки от различни производители, в кошерите му настава един малък хаос. При различните видове рамки започват да се срещат ръб с ръб или плоска част с плоска част, като и в двата случая има проблеми. При това положение е хубаво вътре в даден корпус да не се смесват рамки от два различни производителя. Още по-хубаво е даден пчелар да има само един модел рамки от един единствен производител, и да не ги смесва с рамки от друг.

Иначе според мене хофмановите уширители са много по-добър избор от това да се ползват гребени, още повече ако гребените са от ламарина. Има си гребени, които са много добре измислени и направени, и това са пластмасовите гребени на Paradise Honey. При тях няма проблеми с разлепянето на рамките и със страничното приплъзване. Самият гребен е оформен като малки триъгълничета с наклон на катета 45 градуса. При това положение страничното приплъзване предизвиква и леко повдигане, което е идеално за отлепяне на рамката от стената на корпуса. Понеже гребените са от пластмаса, по тях няма остри ръбове, на които може да се нарани пчеларя или някоя пчела. Самите гребени са конструирани като сменящи се приставки, които лягат на специално направени на тях канали. Лесно може да се сменя гребен за 10 рамки с гребен за 9 или дори за 8 рамки. При такава една концепция съм съгласен, че би имало някаква полза от гребените, но дори и тогава пак е задължително рамките да са с хофманови уширители.

На хофмановите уширители трябва да се гледа не като на детайл, който правилно раздалечава рамките вътре в корпуса (което не е вярно), а като на ПРЕДПАЗИТЕЛ против случайното убиване на пчели или майки. При това положение използването на хофнамови уширители си е едва ли не ЗАДЪЛЖИТЕЛНО и няма какво да го обсъждаме. Неизползването им под предтекст че "аз съм добър пчелар" е несериозно, защото колкото и да се внимава, винаги стават гафове с убити майки. Струват ли си периодичните жертви в името на една криворазбрана икономия?

На гребените трябва да се гледа като на детайл, който ПРАВИЛНО РАЗПРЕДЕЛЯ ПИТИТЕ вътре в корпуса. Това важи с пълна сила за медовите корпуси, в които много пчелари практикуват слагането само на 9 пити, а съм чувал и за такива, които слагат по 8. При това положение двата вида детайли (уширители и гребени) не са взаимозаменяеми и използването на едните не изключва възможноста за използване и на другите. Просто изпълняват различни функции, и най-добре ще е ако се използват и двата вида детайли, но трябва да са КАЧЕСТВЕНО НАПРАВЕНИ. Ха-ха ...... думичката КАЧЕСТВЕНО изключва от списъка ламаринените гребени (заради острите им ръбове от щанцата) и заради правите ъгли на зъбите (трябва да се използва форма на триъгълник или трапец).

НАКРАТКО:
1. Хофмановите уширители са ПРЕДПАЗИТЕЛИ
2. Гребените РАЗПРЕДЕЛЯТ РАМКИТЕ ПРАВИЛНО
3. Най-добри резултати има когато се използват и двете, стига да са КАЧЕСТВЕНО НАПРАВЕНИ

[agro]

Благодаря за мненията относно покрива, ще мисля още. Ето това са новите корпуси, импрегнирани с Бохемит.кошер0.jpg
По-светлите са минати еднократно, по-тъмните са две ръце. Ето това е препаратакошер1.jpg

Захванах се и с рамките, но следното не го разбрах:

За да са добри хофмановите уширители, трябва да са подострени от едната си страна. Лошото е, че в България няма стандарт от коя страна да се подострят уширителите, и когато човек си купи такива рамки от различни производители, в кошерите му настава един малък хаос. При различните видове рамки започват да се срещат ръб с ръб или плоска част с плоска част, като и в двата случая има проблеми. При това положение е хубаво вътре в даден корпус да не се смесват рамки от два различни производителя......

Като ги подострих само от едната страна, с просто завъртане на рамката на 180⁰ мога да фиксирам срещането на остро с плоско или обратно. Кое не ми е ясно от горния цитат?
Купих и пластмасови уширители, ето такива:
кошер2.jpgкошер3.jpg
Металните нещо не ги харесах, струва ми се, че под тях ще се събира мръсотия, която няма да може да се дезинфекцира лесно.
Ще сложа и рамки без уширители, те пък имали предимство, че по-лесно вървят през разпечатваща машина, ако се работи с такава.
Взех и за обща култура една готова пластмасова рамка, ето такава:
кошер4.jpg
Скъпа е, но дали е практична и ще си върне ли някога парите? Сега чета за боядисването на кошера и за рамките, но бавно се намира разхвърляната информация из темите.

[scutellator]

Благодаря за мненията относно покрива, ще мисля още. Ето това са новите корпуси, импрегнирани с Бохемит.кошер0.jpg
По-светлите са минати еднократно, по-тъмните са две ръце. Ето това е препаратакошер1.jpg

АКТИВНИ СЪСТАВКИ:
Меден дихидроксид карбонат – (15,0%)
Бензалкониев хлорид –(9,0 %)
Тебуконазол – (0,2 %) (фунгицид)
Пропиконазол – (0,2 %) (фунгицид)
Феноксикарб – (0,02%) -/ Insegar ( исектициден регулатор на растежа)



За вбъдеще се ограничавай до продукти на медна основа. Медта също вреди (незначително малко) на пчелите, но фунгицидите и инсектицидите могат да намалят значително производителността на пчелните семейства и да превърнат кошерите в безполезни сандъци.

[Димо Караангелов]

Относно капаците тук намерих интересна идея https://www.youtube.com/watch?v=17z8El1K1_s !Смятам за новите кошери да пробвам даже ми обявиха цена от 11лв.за брои!

[agro]

Фунгицидите по презумпция не би трябвало да влияят на пчелите, но може би има изследвания, за които не знам. Инсектицидите - лошо, да се надяваме, че през дървената стена ще проникне много малка част от активната съставка, отвътре не съм ги третирал. Само времето ще покаже дали много съм сгрешил.

[scutellator]

Фунгицидите по презумпция не би трябвало да влияят на пчелите, но може би има изследвания, за които не знам.....

Само така си мислиш:
http://us1.campaign-archive2.com/?u=...0&e=3ded1f3a88

Ако приемем условно, че даден фунгициден препарат не притежава никаква токсичност за пчелите (лесно се разгражда в организма на не токсични съставни части) , то действието му би променило микрофлората в пчелното гнездо. А гъбичките са съюзници на пчелите в поддържането на болестотворните бактерии под контрол.
Например, наличието на аскосфероза в едно семейство го превръща в имунизирано срещу АГ и ЕГ (вероятно това би могло да бъде и ефективен начин за лечение).
Млечно-киселите бактерии са отговорни за превръщането на прашеца в перга. Но освен полезните, които пчелите култивират, има и вредни бактерии, за които са нужни гъбички (които пчелите също култивират) за тяхното подтискане. При излагането на семейството на фунгициди прашеца/ пергата става неизползваем и пчелите го запечатват с клей:
http://ento.psu.edu/pollinators/publications/Entombed

Препоръчвам ти да прочетеш написаното за фунгицидите от ето тази статия:
http://scientificbeekeeping.com/the-...nd-fungicides/



Освен това, Фумагилина какво е - една гъбичка!

[Валентин.]

АКТИВНИ СЪСТАВКИ:
Меден дихидроксид карбонат – (15,0%)
Бензалкониев хлорид –(9,0 %)
Тебуконазол – (0,2 %) (фунгицид)
Пропиконазол – (0,2 %) (фунгицид)
Феноксикарб – (0,02%) -/ Insegar ( исектициден регулатор на растежа)



За вбъдеще се ограничавай до продукти на медна основа. Медта също вреди (незначително малко) на пчелите, но фунгицидите и инсектицидите могат да намалят значително производителността на пчелните семейства и да превърнат кошерите в безполезни сандъци.

Може да не му е тук мястото ама да ме извиняват. Преди години /3-4/ пуснаха немско изследване на 30 и няколко процента от германците в кръвта, има открити количества Глифозат. И така през бурена, през почвата, през посева, през житото, през хляба....та у кръвта.

[Mateev]

Иначе в практиката аз използвам само хофманови разширители. Не използвам гребени, но специално за медовите корпуси понякога страдам от неправилно надградени рамки поради лоша подредба на питите от пчеларите. Това е критично когато за разпечатване на меда се използва разпечатваща машина. Всяка една лошо надградена пита изисква допълнителна ръчна намеса, което се изразява в отварянето на 1 или 2 допълнителни работни места по време на ваденето на меда.

Като се замисли човек, 2 допълнителни заплати са 1500-1600 лв. Три години подред и ето ти натрупани 5000 лв., за които всъщност бих могъл да си купя оригинални гребени с 9 зъба на Paradise Honey. Едно време не го направих поради криворазбрани икономии, а ето сега се оказа че вече съм похарчил същите пари и пак нямам гребени. Ха-ха .... и ще продължавамм да харча изличшни пари за труд и в бъдеще. Давам го това като пример до какво могат да доведат криворазбраните икономии.

[delpi]

...

Като се замисли човек, 2 допълнителни заплати са 1500-1600 лв. Три години подред и ето ти натрупани 5000 лв., за които всъщност бих могъл да си купя оригинални гребени с 9 зъба на Paradise Honey. ...

5 000 или 50 000?