ТЕОРИЯТА НА ВАСИЛЕВСА И СЛАВИ

[vasilevsa]

В такъв случай ако ще този кошер да идва със сертификат за безакарност не бих го ползвал. Факта, че пчелите градят рамките по диагонал показва, че размера им идва малък и се мъчат. А да вадиш мед с тел и преса е бутиково изпълнение.

А иначе съм мераклия за такъв корпус 30х30х21 но поради други причини.

Кой е казал че градят по диагонал?

[m_pchelari]

На 13тата секунда се вижда и на 6тата минута и 20та секунда също.

[vasilevsa]

На 13тата секунда се вижда.

Зависи от ориентацията на кошера строят север-юг.

[solaris60]

Зависи от ориентацията на кошера строят север-юг.

Я, те като компас. Моите като са Север - Юг, правят далаци Северозапад - Югоизток. Напук на мен - за да ми е трудно когато трябва да вадя рамките.

[vasilevsa]

Я, те като компас. Моите като са Север - Юг, правят далаци Северозапад - Югоизток. Напук на мен - за да ми е трудно когато трябва да вадя рамките.

Ориентацията на питите зависи от ориентацията на кошера а не от неговия обем. Моя е обърнат на юг и строят петпендикулярно на прелката

[solaris60]

Ориентацията на питите зависи от ориентацията на кошера а не от неговия обем. Моя е обърнат на юг и строят петпендикулярно на прелката

Виж как знаят. Прелката на Юг и те градят както ти каза - Север - Юг. Никъде не съм споменал ОБЕМ.

[delta.e]

Кой е казал че градят по диагонал?

В разборните кошери има топло или студено разположение на питите ,а в Природата пчелата избира варианта -под диагонал спрямо входа.Пчелата , разбира много по-добре от хората ПРИРОДНИТЕ УСЛОВИЯ .

[валко]

В разборните кошери има топло или студено разположение на питите ,а в Природата пчелата избира варианта -под диагонал спрямо входа.Пчелата , разбира много по-добре от хората ПРИРОДНИТЕ УСЛОВИЯ .

Пчелата в хралупата избира как да разположи питите и пилото според това къде е отвора ,цепнатината колко са големи ,виждал съм и напречно разположени пити при северен вход,инстиктаи за уцеляване я води .

[delta.e]

Валко , имах впредвид вход от посоки ЮЗ , Ю , ЮИ .

[vasilevsa]

Валко , имах впредвид вход от посоки ЮЗ , Ю , ЮИ .

КЪМ ПОЛЕМИКАТА ЗА ХРАЛУПИТЕ
М.И. Кошин

В приморския край, пчеларството е широко разпространено, затова много роеве излитат от пчелините и отиват в тайгата и се заселват в хралупите на дърветата. В 1951 г., в края на лятото ние се оказахме в тайгата в Лазовския район и попътно решихме да се заемем с търсенето на диво – живеещи пчели. Местен жител, бивш лестничей и пчелар, ми каза: „Търси пчели само на южните склонове, не търси в низините”. Обаче ние изследвахме не само по южните склонове, а от всички страни. Пчели, въпреки неговото мнение намирахме в хралупите на кошерите и на юго – източните и на юго – западните склонове, не намерихме само на западните, източните и северните, те или бяха празни, или заети от катерици, а в някои от тях бяха свили гнезда птици. В същата година, друг мой познат в разговора за пчелите обърна внимание на това, че питите в хралупите са ориентирани в направление север – юг. Той каза, че по разположението на питите в хралупите може като по компас да се определят страните на света.
В 1959 г. в Узбекистан ние с моя приятел нееднократно посещавахме Чаткалския резерват – Чаткалските планини. Чаткалският резерват е пространство – почти без хора, почти девствена природа. Диво – живеещи пчели в неговите планини има много. Тук хралупи, заселени с пчели ние намирахме само на южните, юго – източните и юго – западните склонове на горите. В условията на климата на Узбекистан, това е напълно обяснимо: през зимата сняг на южните, юго – източните и юго – западните склонове не се задържа, следователно там е по – топло. В Чаткалските експедиции, аз по компас проверявах ориентацията на питите, но някаква твърда закономерност в тяхното разположение в направление север – юг не забелязах. В повечето случаи, ориентацията на питите в хралупите съответстваше на ориентацията на склона на планината, т.е. на юго – западния склон, пчелите бяха ориентирани на юго – запад и т.н. Ако при посещенията в Уссорийск бяха изследвани около 30 хралупи, то при Чаткалското посещение – повече от 100. В Чаткалските гори рядко попадахме на хралупи, в които питите бяха ориентирани в направление изток – запад. Ние не намерихме никаква закономерност в разположението на питите и относително топлото или студеното и разположение. По такъв начин твърдението на моя познат от далечния изток за геомагнитната ориентация на питите в хралупите не намери подтвърждение.
От казаното може да се направи извод, че пчелите избират хралупа за заселване и строят пити в нея, като се ориентират по направлението на слънчевата радиация.Южните, юго – източните и юго – западните склонове или гори притежават най – голяма поглащаемост на на слънчевата енергия.
В.Д. Крутоголов (сп. „Пчеловодство” N1, 2002) пише: „Видяното ни дава право да твърдим, че формата на хралупата и мястото на разположението на прилетното, входно отверстие, определят вариантите на строителството на питите в гнездата на „студена” или „топла” ориентация. Обаче, твърденията на В.Д Крутоголов не ми се струват убедителни, тъй като той не привежда никакви обосновавания, по каккъв начин формата и положението на прилетното отверстие влияе на ориентацията на питите в кошера. По нашите наблюдения, ориентацията на питите в хралупите се определя от направлението на слънчевата радиация, а положението на входното отверстие просто съвпада с тази или друга ориентация.
В 1994 г. в предпланинската част на Лабинския район на Краснодарския край, аз уговорих своя другар да се заеме с пчеларство. Решихме да хващаме роеве, тъй като в близко разположеното село имаше много пчелини. Освен това, тук зимуваха много пчели на платформи, докарвани от северните райони и краищата на Ростовска област.
Приблизително 3 км от селото избрахме планина със стръмни склонове, обрасла от три страни с гора: от запад, от изток и юг, северната и част от стръмен склон преминава в равнинно плато, покрито с различни треви. На всички склонове ние поставихме примамки за роеве и ги монтирахме на една височина на разстояние 20 м една от друга и на 100 м на една партида от друга. Като извод на южния склон с три примамки хванахме пет роя, на юго – источния – един на юго – западния – три. На источния, западния и северния с 4 примамки не хванахме нито един рой.
Всички приведени примери показват, че пчелите избират хралупи в дърветата, растящи на склоновете, които добре се облъчват от слънчевите лъчи, на които понякога даже през зимата в слънчевите, зимни дни се създават условия за очистителни облитания. На мен не ми се е случвало да намирам пчели в равнините гори.
По моите наблюдения, пчелите с удоволствие се заселват в хралупи на дървета с листа и не се заселват в гъстите борови гори. Това свидетелствува за факта, че те избират дървета, които много добре се осветяват от слънцето, което вероятно и ориентира посоката на построяването на питите в хралупата.
Трябва да се вземе под внимание, че слънцето в средата на зимата, когато се намира на 46 градуса под положението на лятното стоене на слънцето, излъчва огромна енергия и неговите лъчи даже на ширина 60 градуса, падат на обезлистените стволове на дърветата под ъгъл близък до 90 градуса, с което се обезпечава най – голяма поглъщаемост на слънчевата енергия от стволовете на дърветата. Погълнатата енергия създава разлика в температурите между стените на хралупата, ориентирани на юг и на север. При такова положение въздухът в хралупата, допиращ се до южната стена се разширява, плътността му се намалява, и той се движи нагоре: по – студения въздух по продължение на северната стена се спуска надолу в пространството под питите, което тук за разлика от това в кошерите е огромно. По такъв начин се създава естествена вентилация на хралупата, която носи периодически характер, която може да се регулира от самите пчели. Искам да забележа, че за разлика от Крутоголов В.Д., аз никога не съм срещал в хралупите вентилационни отвори по – нагоре от питите, макар, че пчелите понякога правят неща, които по нашата човешка логика са трудно обясними.
Веднъж в Чаткалските планини през декември нас ни застигна лошо време. Решихме да пренощуваме в пещера, която имаше входен отвор с височина около метър, височината вътре беше повече от два метра. Когато запалихме огън, скоро чухме познат шум. След като осветих пещерата с фенер, аз намерих пчели, които са си направили гнездо под тавана. Или друг случай: мой колега видял рой в приземния етаж на своя дом, където от самия таван висяха пчелни пити. В Чаткалските планини, ние намерихме необикновена хралупа със заселило се в нея пчелно семейство. Хралупата в долната си част беше отворено по цялата си дебелина на дървото, на 20 см по – високо се намира отвор от изгнил сък, който за зимата пчелите бяха стеснили, с прополис. Беше странно това, че те не обръщаха внимание на отвора по цялата дължина на хралупата.
Не мога да се съглася с твърдението, „живата тъкан на дървото, благодарение на обменните процеси, идеално поглъща влажния въздух, отделян от пчелите, и гнездото се запазва сухо през зимата и през лятото”, които и да са тези автори, даже и такъв авторитет като Н.М. Витвицкий. Що за процеси са това, които са способни да поглъщат такова огромно количество влага? Никой не ги писва.
Тайната на вентилацията на кошера се заключава в огромното пространство под питите, за което пише и самият Крутоголов В.Д. Съгласен съм със Жаров В.Г., че хралупата не се явява идеално жилище за пчелите, но до сега човекът не е изобретил кошер, който най добре да съответства на неговите изисквания.Еволючията на пчелите в течение на много милиони години е свързана с хралупата и затова всички конструкции на рамкови кошери са противоестествени за тях., особено ниско – широките. За най – предпочитан от пчелите смятам Украинския кошер на тясно – високата рамка, недостатък на който се явява малкото подрамково пространство.
Няма да изреждам имената на авторите, които пишат за многометрови пити в хралупите и многопудовите запаси с мед. Това са приказки – чиста вода. В природата, аз не съм срещал семейства, които са способни да събират и да се запасяват с такива големи количества мед. Живееики в хралупата, пчелите през лятото произвеждат мед, който до пролетта напълно изразходват, така, че многогодишни натрупвания, тук не може да има. При това, на мен са ми попадали хралупи, които са напуснати от пчелите след многогодишно живеене в тях. Питите в тях бяха черни, и над тях се „трудиха” молци и някакви видове бръмбари. Загинали пчели в тези хралупи нямаше, значи пчелите просто са ги напуснали. Възможно след „почистването” на хралупите, от насекомите, те ще бъдат заселени, някога от пчели отново, но аз не съм уверен в това.