ТЕОРИЯТА НА ВАСИЛЕВСА И СЛАВИ

[scutellator]

......Аз лично много бих се радвал, ако в ръцете ми попадне една такава майка от диво пчелно семейство, което е оцеляло без третиране за нозематоза и вароатоза. В тази майка вероятно ще има гени, които могат да помогнат за селекционирането на устойчиви на заболявания пчели.

Аз на твое място не бих възлагал чак толкова големи надежди за намирането на "Светия граал". Всъщност ситуацията е точно обратната.
Там където съществуват самостоятелни диви популации пчели, те представляват реликви от едно друго време и човек с право би очаквал те да са много по-неприспособени към съвременните вируси, бактерии и нозематоза, и от където в една такава среда те вече сами не биха били способни да се справят с акарите.

Необходимите инструменти за оцеляване на пчелите в дивата природа са:
- известна степен на ройливост (единствения начин за естествено размножаване)
- ниска гъстота на пчелни семейства за площ ( предимно вертикално предаване на патогени и паразити. Всеки паразит, който убива гостоприемника си е обречен да загине, тъй като най-вероятно няма да намери друг гостоприемник, на който да се прехвърли)
- ограничен годишен цикъл на отглеждане на пило и търтеии ( вероятно по-късно започване с яйцеснасянето през пролетта и по-рано прекратяване на есен; самоограничаване на пилото и прекратяване на отглеждането на търтеи след първата главна паша - плодника се задръства с мед); ограничена пчелна популация през цялата година (липса на период на интензвно отглеждане на пило, последвано от рязък спад) и поддържане на сравнително еднакво съотношение между пчели и акари
-вероятно наличие на някакво VSH поведение и "пощене" на пчелите една друга от акари ( не е нужно да са силно изразени за да вършат работа при горните условия, затова и най-вероятно няма да бъдат силно изразени)
-вероятна липса на феромонни атрактанти в работническото пило (къде причинени генетично, къде от недохранване; семействата, които са "магнит" за акари обикновенно са "млекарки", и обратното) и размножаване на акарите почти единствено в търтеевото пило ( което на практика почти липсва поради по-горните причини). Лично аз съм имал такова семейство.

За други не се сещам. Семейство от дива полулация пчели, пренесено в комерсиален пчелин, обикновенно започва да проявява здравословни проблеми (отчасти и заради известната степен на инбридинг) и се представя по-зле от средното ниво в това отношение от останалите. Избягал рояк от разборен кошер, заселил се в хралупа и оцелявал дълги години, когато бъде пренесен обратно в пчелина не се различава по нищо от останалите.

[iliew]

Абе ако напролет все още са в стълба ще им заложа един капан, то не че е сигурно, че точно от тях ще хвана рой но ще го разгледам доколко си има "въшки".

scutellator


- ограничен годишен цикъл на отглеждане на пило и търтеии ( вероятно по-късно започване с яйцеснасянето през пролетта и по-рано прекратяване на есен; самоограничаване на пилото и прекратяване на отглеждането на търтеи след първата главна паша - плодника се задръства с мед); ограничена пчелна популация през цялата година (липса на период на интензвно отглеждане на пило, последвано от рязък спад) и поддържане на сравнително еднакво съотношение между пчели и акари

Ето това ми се вижда, най логично като обяснение, защото най-голямата разлика между, нашите и дивите пчели е продължителността на отглеждане на пило през годината.

[scutellator]

Ето това ми се вижда, най логично като обяснение, защото най-голямата разлика между, нашите и дивите пчели е продължителността на отглеждане на пило през годината.

Пчелите в хралупите трябва да да успяват да изпълнят не само едно, а поне няколко от условията (възможни са различни комбинации), иначе загиват рано или късно.

[ivootur]

Имам въпрос към скутелатор.Дали има разработена примамка за акари въз основа на пантотеновата к-на?Както разбрах наскоро,пантотеновата к-на и нейните производни привличат акарите да влязат в килийките и да снесат там яйцата си.В търтиевото пило наличието и е по-голямо,затова и акарите се ориентират да снасят там.Докато в маточниците почти липсва затова и не влизат там.Ако някой успее да разработи такова средство за борба с акара,което да го унищожава на механичен принцип ще спечели милиони от патента.

[scutellator]

Не съм много сигурен за името на феромона привличащ акарите, но да - той е идентифициран и синтезиран в лаборатория поне от десетилетие.
Проблема във създаването на капан за акари е следния:
-запрополисяване на отворите на капана от пчелите (предполага се че акарите не трябва да могат да се качат повторно върху пчелите, от където те не би трябвало да имат пълен достъп до него)
- малка площ на действие на атрактанта. Акарът знае в коя килийка да влезе едва когато е от порядъка на 1 см разстояние от нея.

[валко]

Аз на твое място не бих възлагал чак толкова големи надежди за намирането на "Светия граал". Всъщност ситуацията е точно обратната.
Там където съществуват самостоятелни диви популации пчели, те представляват реликви от едно друго време и човек с право би очаквал те да са много по-неприспособени към съвременните вируси, бактерии и нозематоза, и от където в една такава среда те вече сами не биха били способни да се справят с акарите.

Необходимите инструменти за оцеляване на пчелите в дивата природа са:
- известна степен на ройливост (единствения начин за естествено размножаване)
- ниска гъстота на пчелни семейства за площ ( предимно вертикално предаване на патогени и паразити. Всеки паразит, който убива гостоприемника си е обречен да загине, тъй като най-вероятно няма да намери друг гостоприемник, на който да се прехвърли)
- ограничен годишен цикъл на отглеждане на пило и търтеии ( вероятно по-късно започване с яйцеснасянето през пролетта и по-рано прекратяване на есен; самоограничаване на пилото и прекратяване на отглеждането на търтеи след първата главна паша - плодника се задръства с мед); ограничена пчелна популация през цялата година (липса на период на интензвно отглеждане на пило, последвано от рязък спад) и поддържане на сравнително еднакво съотношение между пчели и акари
-вероятно наличие на някакво VSH поведение и "пощене" на пчелите една друга от акари ( не е нужно да са силно изразени за да вършат работа при горните условия, затова и най-вероятно няма да бъдат силно изразени)
-вероятна липса на феромонни атрактанти в работническото пило (къде причинени генетично, къде от недохранване; семействата, които са "магнит" за акари обикновенно са "млекарки", и обратното) и размножаване на акарите почти единствено в търтеевото пило ( което на практика почти липсва поради по-горните причини). Лично аз съм имал такова семейство.

За други не се сещам. Семейство от дива полулация пчели, пренесено в комерсиален пчелин, обикновенно започва да проявява здравословни проблеми (отчасти и заради известната степен на инбридинг) и се представя по-зле от средното ниво в това отношение от останалите. Избягал рояк от разборен кошер, заселил се в хралупа и оцелявал дълги години, когато бъде пренесен обратно в пчелина не се различава по нищо от останалите.

От къде знаеш че дивите пчели на пролет започват по късно с пилото всяка година около 20 април в капаните които съм заложил в гората идват първите роеве ,в хралупите условията за ранно развитие са много по добри температура храна,много -много дълбоко дъно то мисля е разковничето за справяне на дивите пчели с акара плус липсата на пренаселеност другото пчелно семеиство е на 100-200 метра в гората .Роевете които хванах пролетта бяха чисти от акар контрола с напушване с амитраз,след 4 месеца в разборен кошер в пчелин от 100 кошера контрола 50-100 акара .Знам хралупи в които от 10 години има пчели и живеят без проблем справят се с акара ,докато не доиде някои малоумник с резачка.

[Mateev]

То и в първобитно-общинния строй човечеството се е справяло без медицина, но средната продължителност на живота е била по-малко от 30 години, а детската смъртност е била над 50%. Оцелявали са само най-здравите, най-силните и най-приспособимите и това се нарича ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР. Нещо подобно е и с дивите пчелни семейства. Вие виждате само тези, които са оцелели, но не знаете какъв огромен брой диви семейства измират всяка една година от една или друга болест.

Ако пчеларите правеха така, както природата (всяка година да избиват повечето си семейства и да оставят живи само 20-30% от най-силните), досега вече щяха да са селекционирали идеалната пчелна раса, която да се справя сама и без проблеми с повечето пчелни болести.

Всъщност именно човека с неговите действия е ВИНОВЕН за кекавите пчели, с които пчеларстваме, за кекавите овошки и всякакви други плодове и зеленчуци, които не могат да оцелеят в днешно време, ако човек не се грижи непрекъснато за тях (копае ги, полива ги, подрязва ги, пръска ги и т.н.). Имам овощна градина от около 100 дръвчета, от които сумарно не мога да събера и 1 касетка с качествени плодове. Една единствена година бях назначил овощар, който се грижеше за тях, и нея година бях заринат от качествена продукция. После ги изоставих и те също ме изоставиха - ха-ха.....

[Mateev]

Та именно човека със своите действия Е ПРЕКЪСНАЛ ЕСТЕСТВЕНИЯ ПОДБОР, давайки шанс да оцеляват слабите, кекавите, болнавите и некадърните пчелни майки, като по този начин техните гени се запазват и като цяло влошават качеството на генетичния басейн на цялата пчелна популация в страната. Всеки един пчелар има заслуга за това, защото се мъчи да спаси слабите и кекавите си семейства, вместо да убие (подмени) майката и така да прекъсне нейната некачествена генетична линия.

Пиша го това за да се осъзнаем, че всички ние (и аз в това число) на практика спомагаме за ДЕГРАДАЦИЯТА на генетичния състав на българската медоносна пчела. Ако утре човечеството загине, с него ще загинат и почти всички "питомни" медоносни пчели, а рода на пчелите ще бъде продължен от "дивите" пчели по хралупите, които и в момента оцеляват без намесата на човека.

[Юрий Цветков]

Та именно човека със своите действия Е ПРЕКЪСНАЛ ЕСТЕСТВЕНИЯ ПОДБОР, давайки шанс да оцеляват слабите, кекавите, болнавите и некадърните пчелни майки, като по този начин техните гени се запазват и като цяло влошават качеството на генетичния басейн на цялата пчелна популация в страната. Всеки един пчелар има заслуга за това, защото се мъчи да спаси слабите и кекавите си семейства, вместо да убие (подмени) майката и така да прекъсне нейната некачествена генетична линия.

Пиша го това за да се осъзнаем, че всички ние (и аз в това число) на практика спомагаме за ДЕГРАДАЦИЯТА на генетичния състав на българската медоносна пчела. Ако утре човечеството загине, с него ще загинат и почти всички "питомни" медоносни пчели, а рода на пчелите ще бъде продължен от "дивите" пчели по хралупите, които и в момента оцеляват без намесата на човека.

Е чак пък всички, защо си мислиш че от 2011 не третирам с нищо. Мислиш ли, че го правя от мързел или нямам финансова възможност да третирам десетината семейства които отглеждам? Разбира се, че не. Това съм го осъзнал много отдавана, но ми трябваха 2 години за да се реша да го направя. И не съжалявам, загубите бяха минимални, а резултата е, че пчелите се справят прекрасно и без моята "помощ".

[vasilevsa]

Е чак пък всички, защо си мислиш че от 2011 не третирам с нищо. Мислиш ли, че го правя от мързел или нямам финансова възможност да третирам десетината семейства които отглеждам? Разбира се, че не. Това съм го осъзнал много отдавана, но ми трябваха 2 години за да се реша да го направя. И не съжалявам, загубите бяха минимални, а резултата е, че пчелите се справят прекрасно и без моята "помощ".

И аз няма да третирам искам мед натурален на 100 процента. Пчелите ще се оправят според мен времето ще покаже дали съм прав.