Прополисът спада към групата на пчелните продукти само с лечебна цел и е най-ценният продукт използван в Апитерапията. Той защитава кошера от микровраговете /бактериите, гъбите/, докато пчелната отрова го защитава от макровраговете /мишките/. От прополиса се полират килийките, в които пчелната майка снася яйцата /извършва се противомикробна профилактика/, с прополис пчелите стесняват входа на кошера, за да се предпазят от мишки и студен зимен вятър, залепват рамките в кошера. Излишният прополис пчелите го складирват за по-късно, когато в природата няма растителност и ние се стараем да вземем именно него.

Прополисът се произвежда от пчелите, когато за целта събират растителни смоли, като тополата е най-значителният източник на такъв мателиал. Със секретите на слюнчестите си жлези пчелите обработват събраните смоли и създават лепкава маса, слабо ароматна, с горчиво-парлив вкус. Тази маса не е механичен сбор на събраните смоли, а е вече ново органично съединение, притърпяло биохимични изменения.

Общото количество прополис в един кошер е около 300 грама. Нужно е да знаем, че ако есента вземем всичкия мед от кошера, има шанс с помощта на захарен сироп да се създадат запаси и пчелното семейство да оцелее през зимата, но оставим ли го без прополис, пчелите загиват от своите микроврагове. Количеството на добавения прополис зависи от наличието на "прополисова суровина" /тополи, върби/ в природата, от генетичните качества на пчелната майка /инстинкт за събиране на прополис/, от силата на пчелното семейство, сезона /най-вече есен/, от географските и климатичните особености. Особено събирането на прополис се осъществява след главната паша или в безеридбени периоди до края на месец септември. Прополисът може да се получи като се почистят частите на кошера /рамки, покривни дъски/ или по следните два начина: 1. Върху рамките се поставя специално преготвена скара, съставена от тънки летвички, Между самите летвички има разстояние 2-2.5 милиметра.Пчелите запълват с прополис тези пространства. Периодично скарата се отсранява от кошера, разглобява се и прополисът се събира от отделните и части. 2.Върху рамките, под покривната дъска на кошера се поставя метална скара и върху нея ситна найлонова мрежа. Периодично мрежата се сваля, поставя се в хладилник /използва се свойството на прополиса, че при отрицателна температура става силно трошлив/ и чрез намачкване се събира. Събраното количество прополис се оформя на топка, опакова се с целофан или найлон и се съхранява при температура до 25 градуса.

Свежият прополис е с жълтозелен до тъмночервен цвят. При температура около 30C е лепкав, а под 0С е крехък и лесно се счуква. Има специфична миризма и горчиво-парлив вкус. Прополисът е по-тежък от водата /относително тегло 1.112-1.130/ и това свойство се използва за механичен начин на пречистване. Прополисът пада на дъното на съда, а примесите от восък /относително тегло 0.950/ остават на повърхносттта заедно с трески, части от умрели пчели. Прополисът съдържа термолабилни съставки и при нагряване губи биологичната си активност. Прополисът съдържа от 48 до 79% смоли и клеести вещества, 5-14% етерични масла, 12-30% пчелен восък, 5-10% дъбилни вещества, 5-15% механични примесил Първо качество прополис би трябвало да съдържа под 20% восък, 50% биологичноактивно вещество и под 5% примеси. Прополисът е система от биологично активни вещества.

цитат от Д-р Евгени Петков Съюз на Апитерапевтите в Българи