Има си сложни графики, по които може да се разбере кога даден захарозо-глюкозо-фруктозен сироп (меда е такъв) има склонност да кристализира. Зависи от температурата, както и от различните съотношения на захароза, глюкоза, фруктоза и вода. Трудно е човек да се ориентира, но могат да се извадят някакви обобщени изводи, които да се използват в практиката.

1. Колкото по-добре е инвертиран захарния сироп, толкова по-малка е вероятноста за кристализация.
2. Колкото по-рядък сироп се дава на пчелите, толкова по-добре те го филтрират и инвертират, защото стотици пъти гълтат и плюят микрокапчиците сироп. При гъст сироп намесата на пчелите е по-малка, в резултат на което той получава по-малко инвертиращи ензими.
3. При малки ежедневни дози сироп (под 800 ml) пчелните семейства имат достатъчно време да го обработят така, както трябва (стотици гълтания и плюене). При ударно подхранване (няколко литра в хранилката) пчелните семейства го обработват по съкратената процедура поради липса на време, което означава, че го запечатват недостатъчно добре инвертиран.
4. Друг фактор е температурата. При силните семейства тя е висока в почти целия обем на кошера, а при слабите - само в зоната на пилото. При висока температура в центъра на гнездото (около 35 градуса) дори и взахарените килийки декристализират за 1-2 денонощия. Периферните пити с мед обаче са по-охладени и навлизат в зоната на кристализацията.
5. Най-важният фактор е влажността на меда. Тука само 1-2% разлика могат да окажат огромно влияние дали меда ще кристализира или не. Самото запечатване на килийките с мед е именно поради тази причина - да се съхрани влажността на меда вътре в тях. При лошо восъкоотделяне (липса на паша) пчелите запечатват килийките със закъснение или дори с чужд восък, взет от някъде другаде, но това води до по-гъст запечатан мед, който има по-голяма склонност към кристализация.

И последно - когато има микроцентрове на кристализация, тя се случва по-бързо и по-лесно. Когато пчеларя вади мед с центрофуга, в него се появяват такива микроцентрове (восъчни частици, прашинки и т.н.). И за да се забави кристализацията е редно меда да се филтрира с филтри с отвор около 80-100 микрона. Такива филтри задържат всички по-едри частици, но в същото време пропускат полените и не влошават качеството на меда. В самия кошер в пчелните килийки меда е перфектно филтриран (от пчелите), така че там ефекта от микроцентровете е минимален.

Като цяло ако ще се прави ударно подхранване с гъст сироп, то този сироп трябва да е много добре инвертиран. Ако не е, то тогава подхранването трябва да става бавно (на малки ежедневни дози) и сиропа трябва да е по-рядък, за да принудим пчелите много пъти да го гълтат и плюят и така да добавят повече инвертиращи ензими в него.