А ето и две графики, които показват какво се случва със смесени разтвори. Първата графика е за смес от захароза и глюкоза, а втората графика е точно за нашия случай - смес от захароза и инвертирана захар.
На практика с нашето инвертиране ние правим точно това, което е показано на втората графика - инвертираме една голяма част от захарта, но останалата част си остава неинвертирана. На графиката ясно се вижда при какви температури и при какъв процент на инвертиране на захарта колко концентриран трябва да бъде разтвора, за да не се взахарява (да не се пренасища).
За който не може да се ориентира на графиката - трябва да гледа най-долната червена черта. Тя показва каква е допустимата захарност на разтвора при различни степени на инвертиране. Ние успявахме да постигнем 70-80% на инвертиране (гледа се долната скала), като при такъв процент на инвертиране разтвора ни не трябваше да има захарност, по-висока от 65%. Ние обаче правехме 70%-ен разтвор, който е стабилен при високите температури, на които го правим, но влиза в нестабилната зона след неговото охлаждане.
Графиката обяснява и факта, че добавянето на съвсем малко вода в моето контролно шише възстанови прозрачноста на сиропа - ами просто преместих точката на моя сироп под червената черта за стайна температура. Ако обаче сега го сложа във фризера, сигурно отново ще побелее (ще се взахари глюкозата).