Заседанието започна със закъснение от 15-20 минути. В последния момент дойде и Министър Танева и започна да докладва по някакъв законопроект, свързан със зърнопроизводителите и с техните зърнохранилища. Почти 1 час депутатите обсъждаха този законопроект, а от страна на зърнопроизводителите имаше само 1 представител - една жена, която много аргументирано и на много високо ниво изказа доводите и мнението на тяхната организация.

После се започна шоуто - настана една говорилня, в която всеки един стар вожд се чувствуваше задължен да загуби 5-10 минути от времето на комисията, докато и разказва къде го боли и къде го сърби. Никой не беше подготвен в писменна форма с конкретни искания - просто плещеше каквото му дойде на ума. Депутатите културно изслушваха всичко това, но видимо си личеше че едвам ни изтрайват. Някои от тях задрямаха или демонстрираха незаинтересованост, а други директно станаха и излязоха от залата. Двама-трима обаче изслушаха изказванията.

Като цяло аз самия не разбрах какво точно искаме от депутатите - изприказваха се хиляди маловажни приказки, изприказваха се и много глупости и т.н. Имаше и журналистка, която си сложи диктофона върху тонколоната, и предполагам цялото заседание ще имаме шанса да го чуем отново и да се посмеем от сърце.

Най-важното нещо обаче не стана ясно - кои са най-важните проблеми на пчеларите, върху които трябва да се концентрираме. Аз не ги разбрах, а какво остава за Министър Танева или за депутатите. Най-накрая все пак се взе едно добро решение, което ни устройва - есента да се създаде работна група, която да пренапише отново Закона за пчеларството.