Благодаря ти за "умния" съвет, но за съжаление пак приказваш врели некипели от позицията на незнанието. И дори си позволяваш да даваш акъли - невероятно, но факт.
По принцип няма идеални хора. Всеки един човек без изключение носи в себе си както положителни, така и отрицателни качества. За хубаво или за лошо на бизнесмените им се налага да работят с такива хора и единственият начин нещо да се получи е шефа да има дарбата да мотивира хората да дават от себе си всичко положително, и да подтискат отрицателните си черти. Този тип проблеми с хората е даденост, и тя не може да бъде избегната. Необходим е персонален подход към всеки един служител, и ако шефа го прави по верния начин, нещата се получават.
По принцип знам кой краде, знам кой злоупотребява с парите на фирмата, знам кой се скатава, знам кой губи 30% от времето си във Facebook, знам дори и кой приказва зад гърба ми против мене. В същото време обаче знам кой е добър дизайнер, добър счетоводител, добър пчелар или добър шофьор например. Моята задача е от такива хора да направя сглобка (колектив) така, щото работата да върви напред, а за отрицателните черти да няма поле за изява. Нещо повече - всичкото това го правя без да нарушавам личното достойнство на когото и да било. Това е така защото за мене избора винаги е бил на кантар - кое е по-ценно за фирмата от двете алтернативи. Например дизайнер-гений, който злоупотребява с работното време, но когато работи прави чудеса, или дизайнер-некадърник, който работи съвестно, но не може да измисли нищо свястно. Същата дилема стои и при ръководителите, програмистите, IT специалистите и дори при пчеларите. Всеки един специализиран кадър е ценен, и дребните недостатъци, които той притежава, не са чак толкова важни. Склонен съм да си затварям очите за тях, стига работата да се свършва качествено и навреме.
Ето например миналата година през лятото имах на работа един младеж - Ванката. Устата му много приказваше и беше страшно кекав шофьор. Блъсна ми 2 от пикапите, смачка едното ремарке, пукна една гума и повреди една скоростна кутия от много буксуване. Май имаше и още. Въпреки това не го уволних, защото се оказа, че има дарбата да ръководи хората. По неведоми причини хората го слушаха какво им се разпорежда (дори и много по-възрастните от него), а той въобще не си поплюваше и ги юркаше насам-натам. Крайният резултат беше добре свършена работа, при това всички го правеха доброволно и без да му се сърдят. Само трябваше да му кажа "Ванка, искам това да се свърши" и вече бях спокоен, че това ще се случи бързо и качествено. Мога да дам още много примери, при които съм правил компромиси с едно вредно качество, за да дам възможност на друго полезно качество да се изяви с пълна сила.
Та като цяло живота и бизнеса винаги е един разумен баланс между добро и лошо, и човек трябва много внимателно да балансира (лавира) между тези две крайности.